Решение № 965 от 15.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100501550 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 26799/27.06.2024г. на БРС от М. И. И., с ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к.

„С.“ № бл. **, вх. *, ет. *, ап. л., чрез процесуалния й представител адв. М.

Пушева, против решение № 1096/05.06.2024г . по гр.д.№ 4580/2023г. по описа на БРС, в частта, с която съдът е постановил режим на лични отношения на детето И. Г. К.а, родена на **.**.****г., с ЕГН: **********, с бащата Г. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., местност „Л.“ Маджестик Сий Вилидж, така, както е подробно описано в диспозитива на решението, също и в частта, с която е отхвърлил исковете за заплащане на издръжка за детето на основание чл.149 СК – за минало време, над присъдения размер от 450лв. до претендирания от 600лв. и на основание чл.143 СК – за бъдеще време над присъдения размер от 450лв. до претендирания от 600лв., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата, до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването й.

Твърди, че постановеното решение не е съобразено със събраните 1 писмени и гласни доказателства. Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено в горните части и постановено ново, с което за детето бъде определен режим за осъществяване на лични контакти с бащата така, както е описала по въззивната си жалба. Моли и за уважаване на исковете за издръжка в пълния претендиран размер. Претендира разноски за двете инстанции.

Имала е доказателствени искания пред настоящата инстанция, които не са допуснати, въпреки липсата на преклузия по отношение на доказателствата по дела, свързани с упражняване на родителски права и защита на правата на детето.

Въззиваемият по тази жалба я оспорва в депозирания отговор. Моли за потвърждаване на решението на БРС в частта относно определения режим на лични отношения с детето и определената издръжка на основание чл.143 СК.

Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания.

По делото е постъпила втора въззивна жалба вх.№ 27193/28.06.2024г. на БРС от Г. И. К., чрез процесуалния му представител адв. Сн. Маджарова, против решение № 1096/05.06.2024г . по гр.д.№ 4580/2023г. по описа на БРС, в частта, с която е осъден да заплати на основание чл.149 СК издръжка за детето И., чрез неговата майка и законна представителка М. И., за размера над 250лв. до определения от съда размер от 450лв. за посочения в решението период. Заявява, че съдът не е съобразил факта, че издръжката се претендира за предходна година, когато икономическите условия в страната са били различни от настоящите и детето е било на по-ниска възраст. Моли в тази част решението да бъде отменено и искът по чл.149 СК – отхвърлен за претендираната сума над 250лв. Няма доказателствени искания.

Във въззивната жалба на Г. К. е въведено оплакване и по отношение на извършеното с първоинстанционното решение разпределение на разноските, но този въпрос е обсъден в постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 4792/12.08.2024г. по гр.д.№ 4580/23г. БРС и против определението не е депозирана частна жалба.

Въззивната жалба на Г.К. е оспорена от въззиваемата страна – М.И., представлявана от процесуалния си представител адв. М. Пушева, в депозирания отговор.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално надлежната 2 инстанция и са допустими.

Районният съд е разгледал искове с правни основания чл.127, ал.2 от СК, чл.143 и чл.149 СК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Г. К., в качеството му на баща на малолетната И. Г. К.а, р. на **.**.****г., против М.

И. И.. Моли съда да определи родител, който да упражнява правата върху детето, като с оглед ниската му възраст счита, че майката е по-пригодна за това. Ето защо предлага определяне на местоживеене на детето при майката и режим за бащата на лични отношения с детето, както и издръжка, платима от бащата. Твърди, че има ограничени възможности за контакти с И., доколкото срещите им се свеждат до няколко часа два пъти месечно. Заявява желание да участва активно в живота на детето и да поддържа емоционална връзка с него.

Твърди, че с намерението да е близо до бившата си партньорка и детето, закупил имот в гр.Поморие в комплекс с басейн и забавления и има специално обзаведена стая за И.. Желае детето пълноценно да се развива и усеща подкрепата и на неговото семейство, независимо от раздялата на родителите му. Излага и други аргументи. Моли за постановяване на решение в този смисъл. Посочва подходящ, според него, режим на лични отношения с детето.

Претендира съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Искът е оспорен от М. И. И., майка и законна представителка на детето И., р. на **.**.****г., чрез процесуалния й представител адв. М. Пушева. По реда и в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор срещу исковата молба, в който И. е изложила своето становище. Счита, че описаното в обстоятелствената част на исковата молба не съответства на действителното положение, защото К. е напълно дезинтересиран от детето. Отрича да препятства контактите му с детето, но твърди, че той почти не проявява желание да се вижда с И. и многократно е споделял пред нея, че не би могъл да се грижи за детето така, както тя се грижи. Поддържа, че при редките срещи с детето, бащата спира да му обръща внимание и започва да се 3 занимава с телефона си, като в един подобен случай то паднало по време на празненство в заведение. Освен това веднъж го извадил от детското столче за кола, докато тя била в магазин да пазарува. Детето влязло само в магазина, което много притеснило И., понеже магазинът се намирал на оживена улица и би могло И. да изскочи на улицата и да я блъсне нещо.

Твърди силна привързаност към нея от страна на И. и непригодност на бащата да се грижи, докато детето е при него. Ето защо претендира предоставяне на упражняването на родителските права върху детето и определяне на неговото местоживеене при майката. Предлага режим на свиждане на бащата с детето, така, както е описан на стр.6 от отговор – насрещна искова молба – стр.41 и сл. по гр.д.№ 4580/2023г. по описа на БРС. В отговора против исковата молба е изложено пространно описание на факти, свързани със запознанството и фактическото съжителство на Г. К. и М. И., причините за влошаване на отношенията помежду им и за раздялата. Съдът не ги пресъздава в подробности, а акцентира само на тези, които са от значение за разрешаване на въведените по делото спорове.

Относно издръжката е предявила насрещен иск. Твърди, че бащата системно не е изпълнявал това си задължение. Ето защо, като се позовава на високото му месечно възнаграждение – от трудови и граждански договори, моли да бъде осъден да заплаща на детето, чрез нея, в качеството й на майка и законна представителка, по 600лв. ежемесечно, считано от 22.04.2023г., до завършване на средното образование на И. на 31.05.2039г., или до настъпване на основание за изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.

Д“СП“ Поморие и Д„СП“ Бургас не ангажират конкретни становища, прилагат подробни доклади и предоставят на съда, с оглед описаното в тях, да се произнесе съобразно най-добрия интерес на детето, като отбелязват, че влошените отношения между родителите не са в интерес на детето. От двата доклада се установява, че майката живее в жилище, собствено на родителите й и предоставено за ползване на нея, сестра й и двете им деца, като всяка от тях обитава една спалня, в която спи с детето си и има общо помещение. Бащата е закупил двуетажен апартамент в м.“Л.“, гр.Поморие и има специално отделена и обзаведена стая за детето, т.е. и двамата родители имат добри битови 4 условия за отглеждането му.

С решение № 1096/05.06.2024г. по гр.д.№ 4580/2023г. по описа на БРС, съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на детето И. Г. К.а, родена на **.**.****г., с ЕГН: **********, да се предостави на майката М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.ляв и е определил местоживеене при нея, на посочения адрес. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано и при приложение на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 9 декември 2013г. по т.д.№ 1/2013г.

ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция не обсъжда горните въпроси.

Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от районния съд. Не се спори, че детето И. е родено през време на фактическото съжителство на М. И. и Г. К., приключило през м.април, 2023г., когато било на навършени * години.

От събраните гласни доказателства се установява, че Г. К. и М. И. са заживели заедно фактически по време на обучението си във ВУЗ в гр.София.

По това време И. забременяла, но поради обявяване на „Ковид“ рестрикциите – наложен лок даун и затваряне на пътищата за период от време през 2020г., двамата се прибрали – всеки в родното си място: М. И. в гр. Б., а Г. К. – в с.О., до гр. К.. Видно от показанията на разпитаните свидетели, проблемите между двамата родители започнали след раждането на детето, когато двамата заживели в гр.Бургас в жилище – първоначално наето от родителите на И., а впоследствие – закупено от майка й и предоставено за ползване на нея, сестра й и децата им.

От показанията на св.А. И. – м. на М. И., както и от тези на св.Д. И. – нейна с., се установява, че преди раздялата за И. се грижела предимно майката, а бащата стоял постоянно в другата стая на компютъра. Детето плачело, но той не се интересувал защо плаче, не изварявал шишетата за хранене, не сменял памперси, не помагал с нищо за бебето и споделил пред майката на партньорката си, че семейният живот му идвал малко сложен.

Така се стигнало дотам, че една вечер бащата на М.И. го изгонил от жилището, като му казал да си взема чантата, лаптопчето, колата и да си отива на село.

Причина за обрата в отношенията между страните, според св. И.К. – б. на Г.К., била намесата от страна на родителите на И.. Според този свидетел, 5

Г.К. споделял, че се държат лошо с него, особено майката на М.И., която в момент на конфронтация веднъж дори отрязала кабела за интернета в жилището, като се има предвид, че Г. е компютърен специалист и работи от къщи. Това им впечатление се затвърдило, когато майката на К. отишла в Бургас, за да помага за новороденото. Според св. И.К., на деветия ден от престоя тя се обадила на съпруга си и му казала да дойде, за да я прибере, понеже е истински ад. Оплакала се, че през цялото време нито веднъж не й дали бебето, а се отнасяли с нея като с прислужница.

По отношение на настоящите отношения между детето и бащата, св.К. твърди, че са много топли и сърдечни. Детето искрено се радва, когато види баща си, не изглежда никак стресирано в новия му дом, спи следобед в стаята си и се събужда щастливо. След постановяване на привременните мерки, свидетелят и неговата съпруга също започнали да пътуват до гр.Бургас и съответно до гр.Поморие, за да се срещат с детето и забелязали, че то търси общуване с тях и изразява неподправена радост, когато се срещнат.

Аналогични са показанията и на св.Ш. – без родство със страните, но баща на детето на св.Д. И. – с. на М.И.. Според него, детето е изключително радостно и щастливо при срещите си с бащата. И. е много самостоятелно дете, сама се облича, обува и храни. Играе с неговото дете и не изпитва напрежение от това, че е с баща си и в неговия дом, дори напротив – когато стане време да се връща при майка си, се натъжава и не иска да се разделя с бащата.