Решение № 11219 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11219 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20211110140548 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.06.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети март две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 40548 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор ...., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. К. Т., с ЕГН **********, и Л. М. Т., с ЕГН **********, двамата от гр. София, ул. „Дойран“ № 10, ет. 1, ап. 1/2. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 09.12.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците за солидарно заплащане на сумата от общо 2 113,93 лв., от която: сумата от 1 790,63 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 287,45 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 29,64 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 6,21 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 1/2, находящ се в гр. София, ул. „Дойран“ № 10, ет. 1, с абонатен № 405546, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., но не са заплащали дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 2113,93 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. К. Т. и Л. М. Т., че същите дължат солидарно на „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 2 113,93 лв., от която: сумата от 1 790,63 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 287,45 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 29,64 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 6,21 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции като основателни и доказани, 2 претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата М. К. Т. особен представител, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за погасителна давност за периода от месец май 2017 г. до 09.12.2017 г. по отношение на вземането за главници и лихви. Излагат се подробни съображения.

В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. М. Т..

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

С определение от 21.12.2022 г. „...” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „...” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 91807/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 30.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която М. К. Т. и Л. М. Т. са осъдени да заплатят солидарно на „....” ЕАД сумата от 1 790,63 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. .... абонатен № 405546 за периода от месец май 201 г. до месец април 2019 г., сумата от 287,45 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г., сумата от 29,64 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 6,21 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 09.12.2020 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 92,28 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 42,28 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 29.07.2015 г., сключен между ищеца и „...” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том II, рег. № 7270, дело № 263 от 12.07.2006 г., се установява, че Л. М. Т. е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ апартамент 1/2 , находящ се на адрес: гр. София, ул. „Дойран“ и ул. „Лерин“ № 35.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „...” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 790,59 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 774,28 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 223,80 лв.

Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 13.07.2020 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 405546, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. са в размер на 1 790,59 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 287,45 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени две броя изравнителни сметки.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, 4 обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 5, находящ се на адрес: гр.

София, ул. „Дойран“ № 10, ет. 1/2, на който адрес е открита партида на абонатен № 405546.

Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.

По отношение на предявените искови претенции срещу ответницата М. К. Т. съдът намира за недоказани твърденията за наличие на солидарна отговорност. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът не доказа факта, въз основа на който е възникнала солидарната отговорност за ответницата. От събраните по делото доказателства не се установява общ факт, от който възниква задължение и за ответницата. Ето защо исковите претенции спрямо ответницата следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.