Решение № 909 от 18.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Пловдив, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. И. при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. И. Гражданско дело № 20215330107610 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. И. против „Профи Кредит България” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата в размер на 50 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ****** от *******г,

-сумата от 100 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №******* от ********г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – *******г. до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба се твърди, че споразумението, по силата на което се предоставял допълнителен пакет услуги, които се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за смяната на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставянето на допълнителния пакет услуги, следвало да бъде допълнително заплатено възнаграждени. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл.

11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 ЗПК, а по отношение на клаузата за заплащане на 1 допълнителния пакет услуги – че същата противоречи на материалния закон и че е нищожна.

Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни съображения. Признава се обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че до този момент ищецът е погасил задължения към кредитора в размер на 2299.60 лева. Въз основа на това и факта , че ищецът е усвоил сума в размер на 2500 лева, ответникът при условията на евентуалност предявява насрещен иск, с който претендира А. А. И. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 200,40 лева в случай, че процесните клаузи бъдат признати за недействителни.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи Кредит България” ЕООД и длъжника е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ***** от *******г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 2500 лв.

Отразеният в договора годишен лихвен процент е 41, 17%, годишният процент на разходите е 49. 89%, а задължението следва да се погаси на двадесет и четири анюитетни вноски. Неразделна част от договора е Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги . Посочените в него допълнителни услуги са, както следва: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отглагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За горепосочените услуги, длъжникът се е задължил да заплати на кредитора сума в размер от 3709, 20 лева.

По силата на сключения договор за потребителски кредит и споразумението към него, на длъжника е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит- видно от декларация, приложена по делото.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и пълна, се установява че ищецът е заплатил на отвтника по договора 615 лв за възнаградителна лихва, както и 1125, 45 лв.- възнаграждение по пакета за допълнителни услуги.

По правните аспекти на спора:

Преди да се пристъпи към обсъждане по същество, съдът счита за нужно да изтъкне, че в настоящия случай е предявен един иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира връщане на сума, заплатена при начална липса на основание. В тази връзка, без значение е по коя клауза от договора, ищецът претендира връщане на платеното. Претенцията се базира на един договор за потребителски кредит, за който ищецът твърди да е недействителен и предвид което претендира връщане на неоснователно заплатеното по него. В случая, интересът на ищеца е единда получи неоснователно заплатеното по договора. Отделните възражения за недействителност на договора и дадени негови клаузи не променят основанието на иска. Те представляват единствено доводи в насока установяване на преюдициалния 2 спрямо претенцията за връщане на паричната сума въпрос, а именно- налице ли е предадена парична сума при начална липса на основание (основание несъмнено би липсвало, ако договорът за кредит е недействителен ).

Предвид изложените по –горе принципни съображения, съдът счита следното: съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и длъжника като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2500 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор и споразуменито към него по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

За настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че договореният между страните финансов ресурс е изцяло усвоен от длъжника. В тази връзка, това е обстоятелство, което не се подлага на съмнение и от страните по делото. Предвид това, то спорът се концетира върху върпоса, касаещ наличието на валидно основание, обосноваващо осъществяването на престативните действия.

Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги следва да се разглежда като неделима част от процесния договор за потребителски кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на споразумението, налага разбирането, че без договора за кредит, същото е на практика безпредметно. В тази връзка, то не се касае за две правоотношения, а за единно такова- по предоставяне на договорен между страните паричен ресурс и произтичащите от това права и задължения за страните. Предвид това, за преценка валидността на процесния договор за кредит, то следва да се обсъдят съвместно клаузите на договора и споразумението към него.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита ( арг. чл. 23 ЗПК).

Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателства се изяснява, че потребителят е положил подпис в частта от договора, именувана „Декларации” , както и че е получил копие от приложимите към договора общи условия. За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че б.

„Д” от документа „Декларации” , съдържа в себе клауза, съобразно която и при непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите условия към него и 3 погасителния план, длъжникът дължи изпълнение на задълженията си по договора.

Цитираният текст е в явно противоречие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗПК и в случай, че договорът, общите условия или погасителния план не са предадени на потребителя, то това води до извод за цялостна недействителност на договора.

Изложените в исковата молба твърдения за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са обвързани с възнаграждението, договорено за пакета от допълнителни услуги. На първо място, съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се избира пакет от допълнителни услуги не е индивидуално договорена. В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на твърдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Същото се изяснява и от прочита на общите условия, приложими към всеки един договор за потребителски кредит на ответното дружество. От коментара на ответното дружество досежно естеството на услугата „приоритетно разглеждане и отпускане на кредита” се изяснява, че на практика, без да се ползва пакетът от допълнителни услуги, за длъжника би било невъзможно да получи в обозрим срок поискания финансов ресурс. От изложеното в отговора на исковата молба се изяснява, че самият кредитор обвързва предоставянето на преддоговорната информация и разглеждането на искането за отпускане на кредит със сключването на споразумението за допълнителни услуги. Именно съобразно изложеното, то не следва да се възприеме тезата на ответника за наличието на индивидуална договореност между страните досежно споразумението за предоставяне на допълнителни услуги.

Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Сумата, дължима по споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него услуги, а е с характер на възнаграждение за присъща за него дейност. Това се явява в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ГПК. В този порядък, ярко впечатление оставя и обстоятелството, че възнаграждението за пакета за допълнителни услуги е над половината от чистата стойност на предоставения финансов ресурс (усвоената сума е 2500 лв., а възнаграждението по пакета е 3001, 20 лв. ).

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 4 търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.