Решение № 124 от 02.02.2023, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………………… 2023г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, IІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА

ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ при секретаря Наталия Зирковска в присъствието на прокурор Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Д.Станева к.адм.нак.дело № 2737/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „С.“ ЕООД, с.Д. против Решение № 1245/20.09.2022г., постановено по НАХД № 2875/2021г. по описа за на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 23-0001191/18.12.2020г. на Директор на РД „АА“ Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200лв., на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; отказът да са получи АУАН не е оформен правилно от АНО; НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при липса на мотиви; решението е неправилно и в частта, с която се приема, че не следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят не се явява, не се представлява. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна редовно призована не изпраща преддставител в съдебно заседание. В депозиран отговор по касационната жалба, счита същата за неоснователна.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд –

Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.

Производството пред

ВРС е образувано по жалба на „С.“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 23-0001191/18.12.2020г. на Директор на РД“ АА“ – Варна, с което за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ, на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200лв. Наказаното дружество като притежател на лиценз за превоз на товари не е извлякъл /архивирал/ информацията, записана в паметта на дигитален тахограф марка „Continental Atm.“, тип 1381.15623, сер. № **********, монтиран в товарен автомобил марка „Волво“, от кат. N3G, с рег. № В****НР, с който са извършвани обществени превози за собствена сметка на товари, преди изтичане на законоустановения 90-дневен срок от предходно извличане, извършено на дата 12.12.2019г., като последващо извличането е следвало да бъде извършено най-късно до 11.03.2020г., а е направено със 187 дни закъснение на 14.09.2020г.

С това си деяние е нарушил изискването на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ. За нарушението е санкциониран с предвидената в чл. 105, ал. 1 ЗАвП имуществена санкция.

При преценката за законосъобразност на НП районният съд приема, че същото е издадено от компетентен орган, а в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. РС – Варна приема, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, като са посочени нарушените материалноправни норми.

Въззивният съд не споделя доводите на наказаното лице за неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като съдът се позовава на показанията на свид. Калоянчев и констатирането на нарушението на датата на съставяне на АУАН и издаването на НП след по-малко от три месеца след съставяне на АУАН.

Като неоснователно е оценено и възражението на наказаното лице за опорочена процедура по връчване на АУАН. Същият е съставен в присъствието на упълномощето от управителя на дружеството лице. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон и правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвП за процесното нарушение. РС – Варна посочва, че чл. 93г, ал. 2 ЗАвП е неотносима към конкретното деяние, тъй като в случая е извършено извличане на данните от тахографа със забава, а не е налице изобщо неизвличане на данните. Изложени са и мотиви за това, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение на РС – Варна е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид и размер.

Касационната инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд и препраща към тях на основание чл.

221, ал. 2 от