Решение № 6415 от 22.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6415 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20231100102953 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ.

Ищцата С. Д. Б. поддържа твърдение, че е понесла значителни неимуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.08.2021 г., в което участвала в качество на пътник в автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“, с рег. № *******. Според твърдението на ищцата, пътният инцидент настъпил при движение на споменатия автобус, по маршрута на линия 83 на Столичния градски транспорт, с посока - от бул.

„Ломско шосе“ към ул. „Звезда“, като в района на спирка „Патриарх Дамян“, водачът му предизвикал внезапно спиране, нарушавайки правилата за движение по пътищата в резултат на което ищцата паднала в пътническия салон на автобуса и претърпяла описаните в исковата молба телесни увреждания. Вследствие на настъпилото ПТП, ищцата твърди, че е понесла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства в процеса на лечение на телесните увреждания, които наложили първоначална хоспитализация на пострадалата. В периода на и след извършено оперативно лечение на травмите, ищцата претърпяла значителни 1 интензивни болки, следвало да спазва щадящ постелен режим, изпитвала затруднения при осъществяване на ежедневните си дейности, поради невъзможността да се придвижва самостоятелно, както и постоянен психически дискомфорт и стрес. Ищцата сама оценява неимуществените вреди, които претърпяла, на сумата от 50000 лева. Според ищцата, произшествието било предизвикано изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на автобуса, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника ЗК „Л.И.“ АД.

В изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ – на 09.12.2022г., ищцата отправила претенция за доброволно плащане на застрахователно обезщетение, към застрахователното дружество, но ответникът не се произнесъл и не изплатил застрахователно обезщетение.

При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 09.12.2022 г. (датата на сезиране на застрахователното дружество) до окончателното изплащане на сумата. Предвид очаквания положителен изход от спора ищцата претендира и за осъждане на ответника да й заплати сторените съдебни разноски.

Ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявените искове и поддържа становище за тяхната неоснователност - по основание и размер.

Оспорва предпоставките за възникване на задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва доказателствената сила на представения с исковата молба препис от протокол за ПТП, като поддържа твърдението, че отразените в съдържанието на протокола факти, относно причините за настъпването на инцидента, не обвързват доказателствените изводи на съда, доколкото не са били възприети непосредствено от автора на документа. Ответникът оспорва и описания в този протокол механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и твърденията, че е било осъществено виновно и противоправно поведение от страна на водача на процесния автобус, при настъпване на инцидента.

При условията на евентуалност на описаните до тук и релевирани възражения, ответникът оспорва твърденията за осъществен деликт от страна 2 на водача на автобуса, като се поддържат доводи, че същият е спрял рязко, но не по причина от неспазване на правилата за безопасен превоз на пътници, а като спасителна маневра- за да препятства реализиране на транспортен инцидент, тоест, че факта на внезапното спиране на движението на автобуса било резултат от опасността от сблъсък с друг, неустановен участник в движението, който извършил нарушение на чл. 25, чл. 26, чл. 50 и чл. 67 от ЗДвП. Ответникът оспорва твърденията, че в резултат от настъпване на описания пътен инцидент, на ищцата са били причинени описаните в исковата молба телесни увреждания, както и че всички тези увреждания са възникнали като пряка причинно- следствена връзка от рязкото спиране на автобуса, в резултат от извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от неговия водач.

В условията на евентуалност, ответникът поддържа твърдение, че вредите са възникнали по причина от собственото поведение на ищцата: поради това, че същата не е положила дължимата грижа да си осигури стабилност във всеки един момент, в който са намира в превозното средство, чрез използване на седалка в превозното средство или чрез захващане на някое от предвидените за това съоръжения – лостове, дръжки и др. като се твърди, че същата е имала достатъчно време и обективна възможност за това.

На самостоятелно основание, ответникът оспорва и размера на предявената претенция като прекомерно завишен и неадекватен на принципа на справедливостта. Ответникът оспорва основателността и на претенцията за присъждане на законна лихва, като отрича да е изпадал в забава, а на отделно основание и поради периода, за който се претендира лихвата. Предвид очаквания положителен изход от спора ответникът претендира и за сторените съдебни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства по делото преписи от книжа по ДП № 11247/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 22592/2022 г. на СРП – Констативен протокол за ПТП № К-382/17.08.2021 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 17.08.2021 г., Скица и Албум установяват настъпването на процесното ПТП на 17.08.2021 г., на ул. „Х. Силиянов“ в гр. София.

3

Съдържанието на споменатия констативен протокол за ПТП № К382/17.08.2021 г. посочва, че около 12.35 ч. при движение на неустановен автобус по линия – 83 с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.

„Звезда“, в района на автобусна спирка „Патриарх Дамян“ спрял рязко, в резултат от което в салона на автобуса е паднала пътничката С. Д. Б. – С. – ищца по делото.

Приетото като доказателство Удостоверение от 07.12.2022 г., издадено от СДВР, Министерство на вътрешните работи сочи, че в СДВР е образувано досъдебно производство № ЗМ 11247/2021 г. по описа на СВТП – Отдел „Разследване“ – СДВР за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК. Самото съдържание на удостоверението сочи, че е издадено за да установи факта, че в хода на посоченото разследване било установено, че автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“ с рег. № ******* е неустановения участник в ПТП, настъпило на 17.08.2021 г., при което е нанесена средна телесна повреда на пътничката С.С..

От съдържанието на представеното по делото Писмо изх. № 264/10.03.2022 г. от „МТК Г.“ ООД в отговор на Писмо с рег. № ЗМ 11 247/21 от 28.02.2022 г. до СДВР се установява, че водачът на процесния автобус № 7171 е И. С. Х. – водач № 7739. От приложеното Сведение от системата на „МТК Г.“ ООД се установяват точните часове на преминаване по спирките от споменатия водач № 7739.

Заключението на изслушаната и приета, без оспорване, съдебна автотехническа експертиза, чието заключение е изготвено от вещото лице Х. И.

(технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи за правнозначимите факти:

Пътно- транспортното произшествие е било реализирано на 17.08.2021г., около 12.35 ч., в светлата част на денонощието, при движение на автобус марка „БМЦ“, модел „320 Просити ЦНГ“, с peг. № ******* с водач И. С. Х. в гр. София, по линия 83 с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.

„Звезда“. В района на спирка на СМГТ „Патриарх Дамян“, водачът на автобуса предприел действия по рязкото му спиране. В резултат от действията по управление на автобуса от водача, пътуващата в автобуса пътничка С. Б. – С. загубила равновесие, паднала и получила описаната в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица контузия.

4

Причина за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е предприетото от водача на автобуса рязко спиране на превозното средство.

Съгласно аналитичните изводи на вещото лице, водачът на автобуса е разполагал с обективната възможност да съобрази поведението си на пътя и действията си с останалите участници в движението в конкретната пътна обстановка. Действащата инерционна сила, приложена в центъра на тежестта на пътничката е породила т.нар. „инерционен момент“, действието на който е довело до загуба на равновесие и последвало падане и удар в пода на пътническия салон или в интериора на превозното средство. При хипотеза на намаляване на скоростта на автобуса, ако пътникът е в този момент в изправено състояние, дори и да се държи стабилно – то при по-малко спирачно закъснение от максималното, горната част на тялото на пътника се измества напред (по посока на движението), и ако няма телесно двигателна реакция от страна на пътника - започва изместване на тялото напред до момента, в който тялото полита напред по посоката на движение. Въз основа на изложените заключения, вещото лице възприема тезата, че водачът на превозното средство е извършил спиране, при което действащото спирачно закъснение със сигурност въздейства върху превозното средство и върху тялото на всеки от пътниците с инерционна сила - насочена по посока на движение на автобуса, която от своя страна поражда инерционен момент, действието на който е довел до загуба на равновесие и в частност е последвало падането на пътничката в салона на автобуса. Според експертното становище предприетото от водача спиране в района на спирка е внезапно/ рязко аварийното спиране, а не плавно спиране. Според вещото лице, при стандартно плавно потегляне или спиране на превозно средство от конкретния тип, при положение, че пътникът се държи стабилно за съответните помощни елементи в интериора на автобуса, положителното ускорение ще е с по- малка стойност и същият ще има възможност да се противопостави на възникналата инерционна сила при потеглянето/спирането, поради което не би загубил равновесие и не би паднал в салона на превозното средство.

Според заключителния извод на вещото лице - водачът на автобуса е имал възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако не е предприел действия, насочени към рязко и внезапно аварийно сиране. Заключението на експертизата е, че наличните обективни данни не позволяват преценка относно възможността на пострадалата да предотврати инцидента – поради 5 липса на информация относно положението на пътничката в превозното средство - дали е бил седнала, дали се е държала с две ръце или с една ръка за помощните средства в салона на автобуса. По отношение на възможностите за обезопасяването й, в конкретната ситуация експертът сочи, че е необходимо да се отчетат нейната възраст и моментното й физическо състояние, като всяко едно от посочените обстоятелства определя възможността на пътничката да предотврати настъпването на произшествието.

Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена от вещото лице д-р К. С. обосновава следните изводи:

Вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила - контузия в теменната област на главата и счупване на долния клон на лявата срамна кост /пубис/, без разместване на фрагментите. Посоченото травматично увреждане при ищцата е било установено посредством извършването на високоспециализирано компютърно – томографско изследване /КТ/ на таз на 18.08.2021г. Съгласно заключението на вещото лице, в периода от 17.08.2021 г. до 23.08.2021г. след извършване на посоченото изследване – КТ на таз, при ищцата не е било установено да е налице счупване на ацетабулума вляво.

Съгласно направените експертни уточнения в открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2024 г., при първоначалните данни и съответно рентгеновите снимки, които са били направени във връзка с полученото увреждане е имало съмнение за счупване и на ацетабулума, във връзка с което е взето решение за извършване на по-високо специализирано изследване с компютърен томограф. Посоченото изследване е било проведено на следващия ден, след получаването на травмата и е довело до установяване на счупване на лявата срамна кост /пубис/, поради което лечението се провежда в по-кратък период от време в сравнение с лечение при счупване на ацетабулума.