Определение № 4590 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4590 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20233100502361 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на И. А. Д. против Определение № 13645 от 15.11.2023 г. по гр.дело № 13455/2023 г. по описа на ВРС, L състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Варненски окръжен съд, на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 49 от ЗЗД, като не е съобразил, че се касае за трудов спор по чл. 357 от КТ. Последното се извежда от обстоятелството, че задължението на работодателя да заплати на моряка обезщетение за дълготрайна неработоспособност е част от трудовия му договор, като Стандарт А4.2.1, т. 8 „а“ от Морската трудова конвенция предвижда незабавното му изплащане. Отправя искане за отмяна на горното определение и връщане делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 13455/2023 г. по описа на ВРС, L състав е образувано по иск на И. А. Д. против „Параходство български морски флот“ АД, гр. Варна за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 168 600 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди вследствие на неизпълнение от страна на работодателя на задължението му предвидено в моряшкия трудов договор за незабавно изплащане на обезщетение за дълготрайна неработоспособност, както следва: сумата от 18 600 лева, представляваща загуба от валутни разлики между валутния курс на щ.д. към лева на главницата от 93 154 щ.д. към 20.07.2022 г. и валутния курс към датата на изплащане на главницата - 20.06.2023 г.; сумата от 3747.21 лева, представляваща пропусната полза в резултат на рязкото покачване на цените на медицинските услуги и лекарства в периода от 20.07.2022 г. до датата на изплащане на главницата от 93 154 щ.д. - 20.06.2023 г. и сумата от 146 252.79 лева, представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от несвоевременното изплащане от 1 ответника на дължимото обезщетение за дълготрайна неработоспособност в размер на 93 154 щ.д.

В случая се касае за иск на работник /моряк/ срещу работодателя за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от несвоевременното изпълнение на задължението на „ПБМФ“ АД, гр. Варна да заплати обезщетение за дълготрайна неработоспособност от 93 154 щ.д., което е уговорено в моряшкия трудов договор, сключен между страните.

Съобразно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.

Настоящият казус се отнася именно за последиците от неизпълнениeто на клауза от моряшкия трудов договор на Д.. Деликтната отговорност не предполага съществуването на предходно договорно правоотношение /напр. трудово/ между увредения и деликвента, а възниква едва при проявление на вредата и останалите елементи на фактическия й състав, какъвто не е конкретния случай.

На основание чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В чл. 104 от ГПК са изброени исковете, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд. На основание чл. 104, т. 4 от ГПК като първа инстанция на окръжен съд са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Следователно искове по трудови спорове, независимо от цената им са подсъдни на районен съд като първа инстанция.

С оглед изложеното обжалваното настоящата инстанция намира, че компетентен да разгледа делото е Варненски районен съд, поради което Определение № 13645 от 15.11.2023 г. по гр.дело № 13455/2023 г. по описа на ВРС, L състав се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13645 от 15.11.2023 г. по гр.дело № 13455/2023 г. по описа на ВРС, L състав, с което производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Варненски окръжен съд на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3