Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10557 от 14.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3986/2026
Вид
Определение № 10557
Подписан
14.05.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Росен Димитров, Галя Вълкова, Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10557 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503986 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. В. Т. срещу определение № 6813/17.02.2026 г. по гр. дело № 48665/2024 г. на СГС, 127 с-в, с което е отхвърлена молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 124 ГПК за сумата от 6693,33 лева. Осъщественото от процесуалния представител на ищеца представителство е по договор за сума в размер на 1200 лева, с отразяване да е договорена и платена.

Дължимият по наредбата размер е 1163,20 лева с ДДС, т.е. с 36,80 лв. над договорения. Ищецът е поискал от ответника отписване на задълженията с цел избягване на исков процес, като дължимостта на възнаграждението е последица от бездействието и претенцията на погасени по давност суми.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

В отговор на частната жалба ответникът заявява становище за неоснователност.

Частната жалба е допустима, подадена в срок срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.

Производството по гр. дело № 48665/2024 г. на СРС, 127 с-в е образувано по предявен от И. В. Т. против „Електрохолд продажби“ ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника недължимостта на сума в общ размер 6693,33 лв. като погасено по давност вземане. Процесуалното представителство на ищеца е осъществено от адв. В., като с Адвокатско дружество „М.“ е сключен договор за правна защита и съдействие за сумата от 1200 лв. с ДДС, която сума е заплатена от 1 ищеца по сметка на дружеството на 14.08.2024 г. по банков път. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание с участие на адв. В.. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, позовава се на практика на СЕС, позволяваща присъждане на възнаграждение и под установения в Наредбата размер.

С решение № 11750/18.06.2025 г. съдът е уважил иска, присъдил е в полза на ищеца разноски при дължимост на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Съдът е приел, че правната сложност на делото е ограничена до преценка за приложимост на института на давността. Приел е, че не е обвързан от праговете, разписани в Наредба за адвокатската работа. С определение № 6813/17.02.2026 г. молбата на ищеца по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в частта, касаеща определяне на дължимото адвокатско възнаграждение под посочения в наредбата размер, при отчитане на правната и фактическа сложност на делото. Съдът отчита, че процесуалният представител е изготвил искова молбата с подробно мотивирана защитна теза, явил се е в съдебно заседания, ангажирал е доказателства и е провел пълноценно процесуално представителство в рамките на цялото първоинстанционно производство. Като се отчетат посочените по-горе критерии, настоящият състав приема, че присъдената сума от 600 лв. с ДДС не отразява по справедлив начин нито обема, нито характера на положената от адвоката работа и се разминава съществено с ориентира, даван от Наредба № 1/2004 г. за дела с подобен материален интерес. Вярно е, че съдът не е обвързан механично от минималните размери по наредбата и може, при конкретна преценка по чл. 78 ГПК, да присъди пониско или по-високо възнаграждение. Това правомощие обаче следва да се упражнява при мотивирано обсъждане на всички релевантни обстоятелства, като се запази разумен баланс между защитата на страната от прекомерни разноски и гарантирането на адекватно възнаграждение за действително положения адвокатски труд.

Ето защо частната жалба следва да бъде уважена, а обжалваното определение – отменено, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде увеличено от 600 лв. с ДДС на 1200 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 77790/12.03.2026 г. на И. В. Т. определение № 6813/17.02.2026 г. по гр. дело № 48665/2024 г.на СРС, 127 с-в като вместо това постанови:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 11750/18.06.2025 г. по гр. дело № 48665/2024 на СРС, 127 с-в като ОСЪЖДА „Електрохолд 2

Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 да заплати на И. В. Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 306,78 евро (600 лв.) – адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното разглеждане на делото.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3