Определение № 1 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. София, 02.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000503395 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е частна жалба В. П. И., чрез процесуален представител против определение № 18720 от 20.11.2024 год., постановено по гр.д.№ 13062/24 год. по описа на СГС, ГО, с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната жалба против определение № 36616/09.09.2024 год., постановено по гр.д.3839/24 год. по описа на СРС, ГО, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-744/2023 год. на СЕС.

Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като твърди, че определението за спиране до приключване на производство по преюдициално запитване подлежи на инстанционен контрол и неправилно въззивният съд е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима. Моли съда да отмени определението и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по частната му жалба по същество.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващия е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред въззивния окръжен съд е образувано по частна жалба на В. П. И. срещу определение № 36616 от 09.09.2024 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 3839/ 2024 год. на СРС, Г.О., 128 с-в, с което е спряно производството по гр.дело № 3839/2024 г. по описа на СРС, 128 състав до приключване на дело С-744/2023 г. на Съда на Европейския съюз, като се излагат доводи за неправилност.

1

С обжалваното определение съдът е приел, че определението на съда, не подлежи на обжалване и е оставил частната жалба без разглеждане.

Определението е правилно.

Следва да бъде посочено, че повдигнатия въпрос е спорен и поради това е образувано и висящо към момента Тълкувателно дело № 2/2022 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав споделя мнението, че определението не подлежи на обжалване.

Това е така, тъй като невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК произтича от императивната разпоредба на чл.631, ал.1, изр.2 от ГПК, съгласно която определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото не подлежи на обжалване. В хипотезата на вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка на същите преюдициални въпроси до СЕС, то съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл.267 от ДФЕС и чл.633 от ГПК. По същите съображения настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл.631, ал.1, изр.2 от ГПК, е относима и към определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор.

Следва да се посочи, че съгласно решение C-283/81 националните юрисдикции, чийто актове не подлежат на обжалване, са длъжни, а всяка друга юрисдикция може да отправи преюдициално запитване по въпрос, свързан с тълкуването на норма от правото на ЕС и валидността на актове на институциите на Европейския съюз. Преюдициалното запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС, е израз на сътрудничеството между СЕС и националните юрисдикции, както и ролята на националните съдилища съгласно тази разпоредба по приложение на правото на ЕС. Съгласно решение С-210/06 г., т. 98 компетентността, предоставена на всяка национална юрисдикция да отправи преюдициално запитване пред СЕС, не може да се ограничава от национални разпоредби, които позволяват на въззивна юрисдикция, по реда на обжалване, да измени акт, с който се отправя преюдициално запитване и да отхвърли това запитване. В решение по дело С-564/19 г. на СЕС, т.т. 70, 72 и 77, СЕС изрично е прието, че чл. 267 от ДФЕС, не допуска акт на върховна съдебна инстанция, с която се преценява отправянето на преюдициално запитване за незаконосъобразно, поради това, че поставените въпроси в преюдициалното запитване са нерелевантни и следва да се разреши спора, е несъвместим с чл. 267 от ДФЕС. СЕС приема, че когато възниква въпрос относно тълкуването на норма от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на институция на Съюза, в зависимост от случая, националната юрисдикция има право или е длъжна да отправи преюдициално запитване, без да е възможно, това право, респ. задължение да бъде ограничено от национални правни норми или съдебна практика. С оглед правомощието на СЕС да преценява допустимостта на отправени преюдициални запитвания, следва да се изключи възможността както когато съд е 2 установил наличието на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване и отправя такова, така и когато е преценил, че вече е отправено преюдициално запитване от друг съд в същата или друга държава членка по отношение на същите правни въпроси, които се поставят по спора, който той разглежда. Преценката относно допустимостта на отправените въпроси до СЕС относно тълкуването и действителността на актове на ЕС, е от компетентност само на СЕС, като изключва преценка на национална юрисдикция относно законосъобразността, по реда на обжалване на акта за спиране и отправяне на преюдициално запитване. Да се допусне по реда на инстанционния контрол да бъде изследван въпросът за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по конкретното дело, означава, че е възможно да се засегнат компетентностите на СЕС и съответно задължителното тълкуване, което е длъжен да даде СЕС с оглед правомощието му съгласно чл. 267 от ДФЕС. По един и същи начин следва да се третира правният въпрос както относно отправянето на преюдициално запитване, по реда на чл.267 ДФЕС и спиране на производството по делото до произнасянето на СЕС, съответно регламентирано и в чл.631, ал.1 от ГПК, така и констатацията на решаващия съд, че е необходимо отправянето на преюдициално запитване, въпросите, по които вече са отправени от друг национален съд или съд на друга държава членка и е образувано производство пред СЕС. По същество, със спиране на производството, поради вече отправено преюдициално запитване, решаващият съд преценява, че е необходимо тълкуване на правото на ЕС или определяне валидност на акт на институция на ЕС, по същите правни въпроси и в разглеждания спор.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № № 18720 от 20.11.2024 год., постановено по гр.д.№ 13062/24 год. по описа на СГС, ГО, с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната жалба против определение № 36616/09.09.2024 год., постановено по гр.д.3839/24 год. по описа на СРС, ГО, с което е спряно производството по делото до приключване на дело № С-744/2023 год. на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3