Решение № 68 от 31.03.2022, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…… гр. Ловеч, 31.03. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 26/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба от Д.А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** чрез адвокат В.Н. от ЛАК с адрес *** против Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и област Велико Търново, в частта му касаеща определяне на размера на паричното обезщетение по отношение на имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Крушуна, община Летница, област Ловеч, представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване - НИВА с площ на имота 9,999 декара, засегната площ – 3,364 декара, площ за отчуждаване – 3,364 дка, за който е определено обезщетение в размер на 1827,00 (хиляда осемстотин двадесет и седем) лева.

С жалбата се иска отмяна на решението в оспорената част като незаконосъобразно и връщане на административната преписка на административния орган за постановяване на решение, с което Д.А.М. да бъде обезщетен по реда на чл. 42а, ал. 1 от Закона за държавната собственост с равностоен поземлен имот от ДПФ. Алтернативно се иска изменение на решението в обжалваната част, касаещо размера на паричното обезщетение.

Жалбоподателят

– редовно призован – не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощени адвокати, които поддържат жалбата. Претендира присъждане на направените разноски съгласно приложен списък.

Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник, с което не възразява да се даде ход на делото и излага съображения по съществото на спора.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – редовно призован – не изпраща представител в съдебно заседание. Представил е становище чрез пълномощник, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено изцяло решението на Министерски съвет в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал. 2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на процесния имот, част от който се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.

По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите.

С Решение №

250/25.04.2013г. на Министерския съвет (л. 183) републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.

С Решение №

794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в размер на 1827,00 лева за отчуждаване на 3,364 дка от притежавания от жалбоподателя поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 9,999 дка. Имотът се намира в землището на с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, и преди влизане в сила на ПУП-ПП е представлявал земеделска земя – нива от III категория.

Обжалваното решение № 794/16.11.2021 г. е издадено от Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.

То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него е отчуждена част от недвижим имот, който е собственост на жалбоподателя.

Оспореното решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл. 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждава частта от имота, неговия вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на имота.

Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство (л. 184 и сл. и л. 108 и сл.), предвиждащ изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303).

В производството по издаване на обжалвания акт са спазени административнопроизводствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.

34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.

Към него са приложени необходимите документи, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имотите, към което са приложили съвместен доклад.

Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.

34а, ал. 4 от ЗДС приложения.

В табличен вид са представени имотите и частите от имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка , възлагателно писмо, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение, извършена в административното производство, конкретно за процесния имот оценката е на лист 172-гръб от делото.

Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за землището на с. Крушуна, в което се засягат земеделски територии, в това число и относно поземления имот на жалбоподателя, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията - Ловеч, придружено с копия на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск с пълната информация, предоставена от Служба по вписванията - Ловеч, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §1а, т.2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 12.02.2020 г. до 12.02.2021 г.

Съгласно чл.

32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.

Във връзка с оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС, както и заключение при което оценката е определена като се използват като пазарни аналози само двете сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи земеделски земи с начина на трайно ползване ниви в землището на с. Крушуна, обективирани в нотариални актове № 16, вх. peг. № 5692 от 17.11.2020г. на СВ - Ловеч и № 176, вх. peг. № 2112 от 12.05.2020г. на СВ - Ловеч (л. 344-348).

Съгласно т.

1 и т. 2 от заключението с вх. № 1270/21.03.2022 г. (л. 396-399), изготвено от вещото лице по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, вр. с §1а от ДР на ЗДС, при използване на същите пазарни аналози като тези, съдържащи се в оценителския доклад до административния орган, пазарната цена за отчуждаваната част от 3,364 дка от процесния имот с идентификатор *** в землището на с. Крушуна е 543,16 лв./дка или общо 1827,00 лв. Представени са общо 21 броя сделки, от които в оценката са използвани само 3 броя сделки като пазарни аналози, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Останалите 18 броя сделки не са използвани като пазарни сделки, тъй като при някои от тях има извършени сделки на идеални части, други представляват констативни нотариални актове, възбрани, договори с Община Летница, сделки със застроени имоти и други. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението. От последното се установява, че пазарната стойност на отчуждаемата част от имота, определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с решението на МС в оспорената му част.

По повод молба с вх. № 1051/07.03.2022 г. от ПП на жалбоподателя (л. 342) вещото лице е дало отговор и на поставената в т. 3 от заключението задача, а именно - оценката да бъде определена като се използват като пазарни аналози само двете сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи земеделски земи с начина на трайно ползване в землището на с. Крушуна, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 16, вх. peг. № 5692 от 17.11.2020г. на СВ - Ловеч и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 176, вх. peг. № 2112 от 12.05.2020г. на СВ - Ловеч (л. 344-348).

Жалбоподателят е обосновал искането си с твърдението, че в оценителния доклад, използван от административния орган, като пазарни аналози не са съобразени тези сделки, в които са включени земеделски земи – ниви, какъвто е и отчуждавания имот.

Съгласно т.

3 от депозираното заключение вещото лице е определило пазарната стойност на частта от недвижимия имот, предмет на отчуждаване, като за пазарни аналози са използвани всички сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи земеделски земи с НТП ниви, както следва: Нотариален акт № 16 от 17.11.2020 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 176 от 12.05.2020 г., като при този начин на изчисление за землището на с. Крушуна е определена осреднена цена от 809,98 лв./дка равностойно парично обезщетение, като обезщетението за отчуждаемата част от процесния поземлен имот *** е следната: 3,364 дка х 809,98 лв./дка = 2725,00 лв. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са използвани за пазарни аналози цитираните два нотариални акта с предмет на продажба ниви.

Настоящият съдебен състав счита, че неправилно административният орган не е използвал като пазарен аналог посочения от жалбоподателя нотариален акт от 12.05.2020 г. (л.

347-348), който съдържа сделки с ниви със същия НТП като отчуждавания имот.