Определение № 3419 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3419 гр. Варна, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20263110101561 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна срещу С. М. Я., с която е предявен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5233/2025 г. по описа на РС - Плевен.

При проверка допустимостта на настоящото производство съдът констатира следното.

Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2653/11.09.2025г. по ч. гр. д. № 5233/2025г. по описа на РС - Плевен е връчена на длъжника С. М. Я. при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. При връчването обаче връчителят е събрал данни от съсед – ***, че длъжникът живее на адреса.

В този смисъл съдът намира, че дадените от заповедния съд указания до заявителя, че може да предяви иск за вземането си, са ненадлежни и в противоречие с разпоредбата на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно която такива указания се дават при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и 2./ връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящия случай втората кумулативна предпоставка не е налична. Не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, а напротив – налични са такива от съсед, че лицето живее на адреса. Последното съдът намира, че е предпоставка за издаване на изпълнителен лист във връзка с издадената заповед за изпълнение, а не е основание за даване на указания до заявителя да води установителен иск за вземането си /по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК/.

Следва да се отбележи, че дадените от съда, пред когото е висящо заповедното 1 производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съгласно чл. 415 ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е обвързан от дадените указания по чл. 415 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск.

В този смисъл са и задължителните разрешения, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

По изложените вече по-горе съображения съдът приема, че настоящото производство следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК, доколкото не е налице едно от специалните изисквания, обуславящи допустимостта на исковото производство – да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК са ненадлежни, поради което и исковото производство се явява преждевременно образувано такова.

Пътят за защита на ищеца в качеството му на заявител, е да иска от заповедния съд издаването на изпълнителен лист за сумите, предмет на издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1561/2026 г. по описа на Варненски районен съд, 19 състав, на основание чл. 130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2