Решение № 311 от 17.03.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 311

Монтана, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20267140600076 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, адрес [населено място], пл. „Жеравица“ 5, против Решение № 117 от 23.12.2025 г. постановено по АНД № 20251610200244 по описа на Районен съд – Берковица за 2025 г., с което е отменено Наказателно постановление № 12-2500115 от 14.07.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], с което на „Мегаинвест – холд“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „Лозенец“, [улица], представлявано от Ц. С. Ц., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл. 416 ал. 5 вр. с чл. 413 ал. 2 КТ, за нарушение на чл. 24 ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи във връзка с чл. 6 от Наредба № 3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

С касационната жалба административнонаказващият орган поддържа, че решението на Районен съд – Берковица е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че дружеството не притежава качеството „работодател“ и че нарушението не е доказано поради липса на индивидуализация на работниците в АУАН и НП. Излага се, че при извършената проверка лицата, намиращи се на обекта, са напуснали веднага след легитимирането на контролните органи и са отказали съдействие и предоставяне на лични данни, поради което не е било възможно те да бъдат индивидуализирани поименно. В жалбата се поддържа още, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните изисквания на закона, от компетентни органи, в предвидената форма и в срок, като съдържат всички необходими реквизити и пълно описание на нарушението. Навеждат се доводи, че дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, но негов представител не се е явил, поради което актът е бил съставен и впоследствие редовно връчен по реда на чл. 416, ал. 3 КТ, а нарушителят не е подал възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Оспорва се и изводът за допуснато процесуално нарушение при съставяне на акта, като се поддържа, че АУАН е подписан от свидетел, присъствал при установяване на нарушението, поради което е изпълнено изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а липсата на втори свидетел не съставлява съществено нарушение. Касаторът излага също, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното и че констатациите в него не са оборени от събраните по делото доказателства. Поддържа, че описаното деяние осъществява от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 413, ал. 2 КТ, вр. чл. 416, ал. 5 КТ. Изтъква се и че работодателят носи отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от поведението на работещите и че минималните изисквания по ЗБУТ и подзаконовите актове не могат да бъдат занижавани. По отношение на наказанието в жалбата се твърди, че имуществената санкция в размер на 2000 лв. е правилно определена, близо до законовия минимум, след съобразяване на тежестта на нарушението и относимите индивидуализиращи обстоятелства. Поддържа се, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение, свързано със съществено засягане на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и създаване на риск за живота и здравето на работещите. С жалбата се иска отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а при евентуално уважаване на жалбата срещу НП – редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от гл. юрк. С. К., която поддържа касационната жалба. моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, алтернативно при неуважаване на жалбата – за присъждане на разноски в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба „Мегаинвест – холд“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Ц. С. Ц., не взема становище по същата. Постъпило е Писмено становище вх. № 566 от 13.03.2026 г. по описа на АдмС-Монтана, с което моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и счита атакуваното решение на РС – Берковица за правилно и законосъобразно. Излага, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че вмененото нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което издаденото НП е незаконосъобразно. Поради това предлага решението на районния съд да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № 12-2500115/16.06.2025 г. срещу „Мегаинвест – холд“ ЕООД, [ЕИК], затова че при извършена на 30.04.2025 г. проверка на място в строителен обект „Ремонт на Републикански път III-162“ в участъка между [населено място] и [населено място] е установено, че трима от работещите на обекта са извършвали дейности на платното за движение на МПС, без да носят жилетки или облекло с ярък цвят и светлоотразителни ленти, изискуеми при работа в обхвата на пътя. Прието е, че дружеството, в качеството му на работодател, е допуснало до работа на строителната площадка работещи без необходимите лични предпазни средства – светлоотразителни жилетки.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, във връзка с чл. 6 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. За установеното е приложена санкционната норма на чл. 413, ал. 2 КТ, като на „Мегаинвест – холд“ ЕООД, [ЕИК] е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 30.04.2025 г. планова проверка в строителен обект „Ремонт на Републикански път III-162“ в участъка между [населено място] и [населено място], стопанисван от „Мегаинвест – холд“ ЕООД, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана са установили трима работещи на пътното платно, които не са били със светлоотразителни жилетки или друго облекло с ярък цвят и светлоотразителни ленти. Въз основа на това е било прието, че дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало до работа лица без необходимите лични предпазни средства. За констатираното нарушение на 16.06.2025 г. е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., във връзка с чл. 6 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г., който е бил връчен на дружеството по пощата, без в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да са постъпили писмени възражения. Впоследствие е било издадено НП № 12-2500115 от 14.07.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ. Съдът е кредитирал и показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които потвърждават, че при проверката работниците са били без задължителното сигнално облекло, а след легитимацията на контролните органи са отказали да попълнят декларации и са напуснали обекта.

За да отмени оспореното наказателно постановление, от правна страна районният съд е приел, че жалбата срещу наказателното постановление е процесуално допустима, а НП и АУАН са издадени от материално и териториално компетентни органи. Съдът е счел, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН след редовно отправена покана, като е констатирал нередовност при съставянето му, изразяваща се в несъответствие с изискването на чл. 40, ал. 3 ЗАНН относно свидетелите, но е приел, че това нарушение не е съществено и не е накърнило правото на защита, поради което е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Независимо от това въззивният съд е отменил наказателното постановление с решаващия извод, че нарушението не е доказано от обективна страна, тъй като в АУАН и НП не са индивидуализирани установените на обекта три лица, за които се твърди, че са работили без необходимото сигнално облекло. Според съда, при липса на данни за самоличността им не може да се провери дали същите са се намирали в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател и съответно дали то има качеството на субект на нарушението, поради което е приел, че административнонаказателната отговорност на дружеството е неправилно ангажирана.

Настоящият касационен състав не споделя решаващите правни изводи на въззивния съд, довели до отмяна на наказателното постановление. Правилно районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като наказателните постановления се издават по реда на чл. 416 КТ. Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, подлежи на санкция по чл. 413, ал. 2 КТ.

Не се установяват и съществени процесуални нарушения при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. АУАН е съставен след надлежно отправена покана, при неявяване на представител на дружеството, каквато хипотеза законът изрично допуска в чл. 40, ал. 2 ЗАНН, а евентуалната нередовност относно свидетелите не е от категорията на съществените, доколкото не е препятствала правото на защита и не е довела до неяснота относно времето, мястото, начина на извършване и правната квалификация на нарушението. В тази насока правилно и въззивният съд е приел приложимостта на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Не е без значение и обстоятелството, че след връчването на акта дружеството не е упражнило правото си на писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Спорът между страните е концентриран върху това доказано ли е по несъмнен начин нарушението и правилно ли е ангажирана отговорността именно на „Мегаинвест-холд“ ЕООД.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на строителната площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла. Отделно от това чл. 6 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. изисква лицата, които извършват строителни и монтажни работи в обхвата на пътя или улицата, да носят отличителен знак – облекло с ярък цвят и светлоотразителни ленти. Следователно предмет на защита са отношения, свързани с живота и здравето на работещите и безопасността при работа в среда с повишен риск, като задължението е организационно и е вменено на работодателя.