Определение № 483 от 09.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Варна, 09.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Мария Кр. Маринова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500351 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано е по частна жалба вх.№ 10972/2.04.2026г от Н. М. П. против Определението на ОСВарна № 1421/23.03.2026г по гр.д.№ 500/ 2026г, с което е прекратено производството по гр.д.№ 500/2026г и делото е изпратено на АдмС – Варна.

Счита постановеното определение за незаконосъобразно, като моли съда да се въздържи от извършването на каквито и да било процесуални действия по делото до произнасяне на искането за правна помощ и назначаване на служебен адвокат, на осн.чл.94 и сл. ГПК във връзка с правото на ефективен достъп до съд по чл.6 ЕКПЧ, като всички указания следва да бъдат адресирани до назначения защитник.

Прави възражение за липсата на безпристрастност на съда, на осн. чл.22 и чл.23 ГПК поради предходни масови отводи по негови дела, налични данни за институционална комуникация между съдии от ОС–Варна, Община Варна и административни органи, както и последващи действия срещу жалбоподателя /задържания, санкции/, пораждащи обосновано съмнение за предварително формирано отношение.

При условията на чл.23 ал.3 ГПК моли въззивния съд да се произнесе по направеното възражение за отвод, включително чрез определяне на друг равен по степен съд извън съдебния район на Варна, ако приеме, че са налице основание за съмнение в безпристрастността.

Според жалбоподателя изводът на ОС-Варна, че искът му попада изцяло в приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и следва да бъде разгледан по реда на АПК, е юридически несъстоятелен. Счита, че искът му не бил чисто административноправен. Твърденията му са за фактически действия за 1 злоупотреба с власт, системно преследване, координирани действия между институции и нарушения на основни конституционни и конвенционни права.

Тези обстоятелства надхвърляли хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ, която обхваща вреди от административни актове, действия или бездействия в рамките на административна дейност, но не и деликтно поведение извън административен акт, фактическо насилие, институционален тормоз, нарушения на права с конституционен и конвенционен характер. От това следвало, че искът му имал смесен характер, включващ административна отговорност /ЗОДОВ/ и деликтна отговорност по общия ред /чл.45 ЗЗД/. При тази хипотеза съдът нямал право да прекрати производството, а бил длъжен да разгледа гражданскоправната част и при необходимост да отдели искове.

Според жалбоподателя обжалваното определение е постановено при пълна липса на индивидуализирана преценка и при игнориране на ключови обстоятелства от исковата молба, а именно: задържанията и използването на физическа сила, системният характер на действията, отказът на Кмета да разглежда уведомления, обявени за нищожни актове, противоконституционни ограничения.

Счита, че разпоредбата по чл.128 ал.1 т.6 АПК е приложима само при безспорно административноправен спор, а в случая спорът е смесен и комплексен.

Отправеното искане е за отмяна обжалваното определение, като делото бъде върнато на ОС–Варна за продължаване на съдопроизводствените действия, като се укаже на съда, че следва да извърши правна квалификация и да разгледа спора по същество, а при условията на евентуалност да се приеме, че искът е смесен и не подлежи на пълно препращане

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира частната жалба, макар подадена в срок и от надлежна страна, за недопустима, е срещу неподлежащ на обжалване акт, като съображенията за това са следните :

Производството по гр.д.№ 500/2026г на ВОС е образувано по исковата молба на Н. М. П. против Община Варна, в която излага, че претендира от ответната страна обезщетение за причинените му значителни неимуществени вреди, настъпили в резултат на продължителни, системни и незаконосъобразни действия и актове на органи на местната власт, изразяващи се в незаконно ограничаване на правото му на мирен протест, издаване на незаконосъобразни административни актове, злоупотреба с власт и фактическо преследване за упражняване на основни конституционни права и проявено насилие над ищеца. Изложено е още, че през пролетта на 2024г уведомил Кмета на община Варна за намерение да провежда самостоятелни мирни протестни действия пред сградата на РС–Варна. Първоначално Общината не наложила никакви ограничения. На 12.04.2024г П. подал уведомление за провеждане на мирен протест пред РС–Варна; на 1.05.2024г подал ново уведомление за самостоятелни протестни действия; на 17.07.2024г - подал ново уведомление за протест. След последното уведомление, на 2

18.07.2024г Заместник-кметът на Община Варна г-н Илия Коев с писмо рег.№ РД240702ВН/12.04.2024г забранил на П. използване на озвучителна техника, дал му часови диапазон, без право на протест в интервала от 14.00ч до 16.00ч и отстояние на 30м от сградите на РС–Варна и ОС–Варна. Посочената забрана ищецът счита за форма на административен произвол. След нея започнала поредица от административни действия от страна на Община Варна, които постепенно ограничили възможността за упражняване на правото на протест.

Това ставало чрез писма, а законът допускал само забрана със заповед по Закона за събранията, митингите и манифестациите. Н. П. подал сигнали до различни държавни институции относно незаконните действия на Кмета на община Варна. След подаването на тези сигнали започнал да получава писма от Община Варна, в които се посочвало, че следва да се намира на разстояние от 30м, а в някои от случаите и на 40м от сградите на съдилищата, като тези ограничения според П. са напълно произволни и не се основават на законова разпоредба. На 10.09.2024г Зам.-кметът издал съгласувателно писмо, което било обявено за нищожно като административен акт от съда. На 11.09.2024г Н. П. бил задържан от охрана на съдебната власт извън зоната за сигурност. П. подал нови уведомления за протестни действия на следните дати: 5.09.2024г, 16.10.2024г, 29.10.2024г, 26.11.2024г, на които в писмените си отговори Кметът в някои случаи не спазвал законоустановения срок, а във всички отговори налагал забрани, без да излага законови мотиви. С решение на АдмС-Варна от 1.04.2025г била отменена забраната за използване на озвучителна техника, като само един ден по-късно Кметът издал нова забрана със същото съдържание. На 17.04.2025г П. бил задържан от общинска полиция пред ОС –Варна. По време на задържането получил физически наранявания, които били описани от медицинско лице, което му направило преглед в Първо РПУ – Варна. На 24.04.2025г Кметът на Община Варна заявил писмено, че повече няма да разглежда уведомленията на П. за протест.

На 24.12.2025г и на 13.02.2026г П. подал уведомления за безсрочни индивидуални протести пред следните институции: ОС-Варна, РС-Варна, Съдебно-изпълнителна служба, АдмС-Варна, Община Варна, като отново му били наложени забрани за използване на озвучителна техника. По образуваните административни дела по жалби на П. срещу съгласувателни писма Община Варна представила в АдмС- Варна четири официални писма от председатели на съдилища във Варна, в които се настоява Кметът да ограничи протестните действия на П.. Това според него показвало, че е налице координация между съдебната власт и местната администрация с цел ограничаване упражняването на конституционно право от страна на П.. По административни преписки, представени в съда от Община – Варна, били приложени официални писма от председателите на съдилищата във Варна, в които се настоява Кметът да ограничи протестните действия на П.. Така адм. власт фактически е използвана като инструмент за защита на институционалния комфорт на съдебната власт. По този начин с действията си Община Варна е нарушила Конституцията на Република България и ЕКПЧОС.

3

Налице е целенасочено използване на адм. власт за ограничаване на граждански протест, което поведение представлява злоупотреба с власт. В резултат на горепосочените действия П. претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, публични унижения, накърняване на обществена репутация, физически страдания вследствие на задържането и претърпени наранявания. Счита, че, съгласно основните принципи на адм. право, адм. органи са длъжни да упражняват предоставените им правомощия единствено за целите, за които тези правомощия са им предоставени от закона. Всяко използване на адм. правомощия за други цели представлявало злоупотреба с власт и води до незаконосъобразност на адм. акт.

Отправеното с петитума искане е за осъждане на Община Варна да заплати на Н. П. сумата от 102 258,28 евро /съответни на 200000лв/, представляваща частичен иск от общия размер от 153 387,56 евро /съответни на 300 000лв/ за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания, унижение на човешкото достойнство, физически наранявания и системен психически тормоз, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от дата 18.07.2024г – датата на издаване на писмо рег. № РД********_***ВН на Кмета на община Варна, с което са наложени незаконосъобразни ограничения върху правото на събрания, до окончателното изплащане.

Изложеното в обстоятелствената част на ИМ и заявеният петитум са обусловили извода на ОС- Варна, че предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се твърдят причинени вреди от действия и актове на общинската администрация при или по повод изпълнение на административната й дейност, които искове, съгласно чл.1 ал.3 от ЗОДОВ следва да бъдат разгледани по реда, установен в АПК, т.е. делото е подведомствено на административния съд и затова с обжалваното Определение № 1421/23.03.2026г по гр.д.№ 500/2026г ОС-Варна е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на АдмС – Варна.

Съгласно формираната по-нова съдебна практика - напр. Определение на ВКС №3657/14.07.2025г по ч.гр.д.№ 1256/2025г на І ГО, с разпоредбата на чл.14 ал.1 ГПК подведомствеността е уредена като компетентност на съдилищата да разглеждат всички граждански дела, като по този начин се изключва компетентността на другите учреждения, т.е. на несъдебните органи да се произнасят по посочената материя. Спор за подведомственост по смисъла на чл.16 ГПК може да възникне между съд и друго учреждение, т.е. несъдебен орган, а не между различни съдилища, например между държавен и арбитражен съд.

Определение относно подсъдността по см.чл.121 ГПК е това, което се отнася до разпределяне на делата вътре в системата на общите съдилища, като родова, местна и функционална подсъдност, и което подлежи на въззивно и касационно обжалване на осн.чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, съгласно приетото в т.9в 4 на ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съдебен акт, с който производството се прекратява пред гражданския съд и делото се изпраща за разглеждане от административен съд, макар да е пречка за развитието на производството пред сезирания съд, не подлежи на въззивно и касационно обжалване, защото с него се създава предпоставка за развитието на спор за компетентност между граждански и административен съд, който ще възникне в случай, че административният съд повдигне препирня за подсъдност съгласно мотивите към Тълкувателно постановление на ОСС на ОСГТК на ВКС и ОСС на І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС №1/29.09.2016г по тълк.д. № 1/2015г - спорът за компетентността на гражданския или административния съд, който следва да реши конкретно дело, е спор за подсъдност, а не за подведомственост. Тази препирня, съгл.чл.135 ал.5 АПК, е отнесена в компетентността на съдебен състав, включващ посочения в нормата брой съдии от ВКС и ВАС, чийто акт е задължителен и за двете спорещи съдилища.

Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалваното определение, с което делото се изпраща за разглеждане на административния съд, не подлежи на самостоятелно обжалване и затова образуваното пред АпС-Варна производство подлежи на прекратяване.