Определение № 1474 от 24.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1474 гр. София, 24.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002101262 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

С определение № 4650 от 16.10.2024 г. производството по настоящото дело е било спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС.

Последното е приключило на 05.03.2026 г. с постановяване на Тълкувателно решение № 1/2023 г. Предвид това са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото и насрочването му в закрито заседание за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване.

Производството е образувано по две касационни жалби: на К. Г. К. – ищец в производството, и на „ХАН ОМУРТАГ" АД, ЕИК[ЕИК] – ответник в производството, срещу въззивно решение № 4873 от 20.09.2023 г., постановено по гр. д. № 10996/2022 по описа на СГС.

С обжалваното и от двете страни въззивно съдебно решение съдът е потвърдил решение № 9042 от 09.08.2022 год., постановено по гр. дело № 1957/2022 г. на СРС в обжалваните му части: - в частта, в която е осъдено „ХАН ОМУРТАГ“ АД да заплати на К. Г. К. на основание чл. 200 КТ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в причинна връзка с реализирана на 20.02.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; - и в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до размер на сумата от 70 000 лв., - и в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 1 014,02 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

К. Г. К., действащ чрез адвокат Н. Д. от АК - Шумен, обжалва посоченото по-горе решение в частта му, в която е потвърдено решение № 9042 от 09.08.2022 год., постановено по гр. дело № 1957/2022 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетение за 1 неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.

В касационната жалба на К. Г. К. въззивното решение се обжалва като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ищец, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства (конкретни увреждания, претърпени и търпени болки и страдания на пострадалия и настъпили усложнения и трайни последици) и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

Касаторът-ищец твърди, че възприетото от въззивния съд разрешение по поставения въпрос е в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС 4/1968 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК от отделни състави на ВКС решения: № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на II т. о.; № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г..

Ill г. о.; № 136 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 r., IIl г. о.; решение № 88/17.06.2014 по т. д. № 2974/2013 г. на II т. о.; решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г.

2. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците от тях? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания?

Касаторът-ищец твърди, че възприетото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС 4/1968 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК от отделни състави на ВКС решения: № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на II т. о.; № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г..

Ill г. о.; № 136 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 r., IIl г. о.; решение № 88/17.06.2014 по т. д. № 2974/2013 г. на II т. о.; решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г.

3. Има ли задължение въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба и в производството през въззивната инстанция доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение?

Сочи съдебна практика по този въпрос, в противоречие на която твърди, че е постановено обжалваното съдебно решение, а именно: решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д.

№2970/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение № 221/08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на ВКС, I г.о.; решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 480 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г.о.

Отделно се твърди, в условия на евентуалност, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

2

Ответната по тази касационната жалба страна – „Хан Омуртаг“ АД е депозирало отговор на касационната жалба със становище за нейната неоснователност.

Касаторът-ответник „Хан Омуртаг“ АД, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Д. Д., обжалва посоченото по-горе въззивно решение в частта му, в която е потвърдено решение № 9042 от 09.08.2022 год., постановено по гр. дело № 1957/2022 г. на СРС в частта, в която „Хан Омуртаг“ АД е осъдено да заплати на К. Г. К. на основание чл.

200 КТ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в причинна връзка с реализирана на 20.02.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че обжалваното въззивно решение в тази му част е неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ответник, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи основанието на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК като поставя следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички твърдения на страните и събраните доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?

Позовава се на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

2. Законосъобразно ли е в решението си въззивният съд да препрати към мотиви в решението на първоинстанционния съд по въпроси от значение за решаване на правния спор, ако такива мотиви в решението на първоинстанционния съд липсват или са неясни?

При направени във въззивната жалба възражения за липса на мотиви в решението на първоинстанционния съд по въпроси от значение за решаване на правния спор, законосъобразно ли е въззивният съд също да не изложи мотиви по тези въпроси, а да направи препращане към мотивите на първата инстанция, които реално липсват?

По този въпрос се позовава на следната съдебна практика: решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 1372/2011 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр.д. № 1619/2013 г. на II г.о. на ВКС; решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 63/2013 г. на Ill г.о. на ВКС.

3. Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. З КТ?

Отделно се твърди, че на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК решението е очевидно неправилно, доколкото изводите на въззивния съд по фактите са в несъответствие с установените по делото фактически положения поради нарушаването на логически и опитни правила.

По тази касационна жалба е постъпил отговор от ищеца с твърдения, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

При преценка на допустимостта на касационните жалби, настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба на всеки един от касаторите е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е 3 достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел за установено, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца К. Г. К. срещу ответника „Хан Омуртаг“ АД иск с правно основание в чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в частта, в която същият е уважен за сумата от 30 000 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 20.02.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, както и за неоснователност на предявения иск до пълния му предявен размер от 70 000 лв.

Въззивният съд е достигнал до извода, че при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което като въззивен съд следва основно да разгледа доводите на страните във връзка с неговата правилност. Въззивната инстанция е споделила изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл. 200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като на основание чл. 272 ГПК е препратила отново към тях.

Въззивният съд е посочил, че по делото не е спорно, че между пострадалия ищец и ответника е съществувало към момента на настъпване на трудовата злополука /20.02.2021 год./ валидно трудово правоотношение, по силата на което К. Г. К. е заемал длъжността "машинен монтьор", с място на работа „Хан Омуртаг“ АД; че с разпореждане № 30371 от 13.04.2021 г. на ТП на НОИ - София-град декларирана трудова злополука вх. № 190 от 10.03.2021 г. от осигурителя „Хан Омуртаг“ АД, с пострадал К. Г. К., осъществена на 20.02.2021 г., е приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Съдът е посочил, че в мотивите на разпореждането е прието, че видно от протокол № 7 от 08.04.2021 г. от съвместно разследване на злополуката от ТП на НОИ - Шумен, ДИТ - Шумен и осигурителя „Хан Омуртаг“ АД и приложените към него документи, злополуката е станала по време и във връзка с извършваната работа по отстраняване на авария на преса, заедно с пресьормонтьора В. Л. В., при което последният е пуснал машината преди пострадалият да е слязъл от плота на машината; че левият крак на пострадалия е останал между количката и пресата, при което е получена травма на лявата глезенна става - множество счупвания на лява подбедрица.

Въззивният съд е коментирал, че надлежният ред за установяване на трудова злополука, като 4 елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ, е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.