Определение № 8349 от 27.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 70934/2024
- Вид
- Определение № 8349
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 179847 от 06.12.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Разпореждане № 190303 от 30.12.2024 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Определение № 20868 от 12.05.2025 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Решение № 21844 от 28.11.2025 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Разпореждане № 189091 от 15.12.2025 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Разпореждане № 189092 от 15.12.2025 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
- Разпореждане № 189094 от 15.12.2025 · ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8349 гр. София, 27.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110170934 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Г. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
С Решение Рег.№ 21844 / 28.11.2025 съдът е прогласил нищожността на сключения между „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: .. договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2023 г. на основание чл.26, ал.1, пр.2-ро и 3 от ЗЗД, както и на сключения между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: .. и А. Г. А., договор за потребителски кредит №2884512/12.12.2023 г. и е осъдил ответника „Кредисимо“ЕАД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 58,02 лева (петдесет и осем лева и 02 ст.), представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство от 12.12.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2024 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Г.
А.сумата от 500,00 лв., разноски по делото. Другият ответник „Ай Тръст“ ЕООД също е осъден да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на А. Г. А., сумата от 500,00 лв. – разноски по делото.
Настоящото производство по чл. 248 ГПК е образувано по молби, подадени от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с които се иска намаление на присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като му бъде определено възнаграждение под минимума на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. Изложени са съображения за липса на фактическа и правна сложност на делото.
Депозирана е и молба от процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. с искане съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в справедлив размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, включващ ДДС.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна по молбите адв. Д. М., в качеството му на пълномощник на ищеца А. Г. А., взема становище за недопустимост и неоснователност на същите. Намира, че труда му е високо квалифициран и е съответен на фактическата и правна сложност на делото. Постъпило е становище по искането на адвокат М. от 1
„Кредисимо“ ЕАД с искане съдът да остави без уважение искането за присъждане на ДДС върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбите за изменение на решението в частта за разноските са подадени в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ищец и ответници в производството, поради което са процесуално допустими. С оглед обстоятелството, че се оспорват разноските, присъдени на насрещната страна, допустимостта на молбите не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК /в този смисъл Определение № 51 от 18.03.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 755/2022г., I г.о./. Ответниците са възразили своевременно в главното производство срещу прекомерността на възнаграждението на адвоката на ищеца. А по отношение искането на ищеца, същото е допустимо, доколкото по делото е представен списък по чл.80 ГПК в установения от закона срок.
Разгледани по същество молбите на ответниците се явяват неоснователни.
В мотивите на постановеното по делото решение Рег.№ 21844 / 28.11.2025 г. съдът е изложил съображения в частта за разноските, като е определил възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ в общ размер на 400 лв. при съобразяване материалния интерес по делото, неговата правна и фактическа сложност, извършените процесуални действия, релевираното от ответниците възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и ориентировъчните размери, определени в Наредба № 1/2004г. съобразно уважения иск. Нещо повече адвокатското възнаграждение е определено и съобразно Решение на съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че националната наредба противоречи на нормата на чл. 101, §1 от ДФЕС, като съдилищата не могат да прилагат на основание чл. 4, § 3 от ДЕС. Същото е съобразено и в съответствие с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, в което е посочено, че въведеното с чл. 38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по - висок от приложимите размери на аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101 , § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение С[1]438/22 на СЕС. Предвид изложеното за установителния иск за нищожност на договора за кредит, на адвокатското възнаграждение е определено в размер на 200,00 лв., а за установителния иск за нищожност на договора за поръчителство и осъдителния иск за неоснователно обогатяване, адвокатското възнаграждение е определено на 200,00 лв., Присъденото възнаграждение е под минимума, посочен в наредбата, именно за да отрази пониската правна сложност на делото и факта, че е приключило в едно заседание.
Следва да се спомене и че отговорността за разноските е обективна и деликтна по своя правен характер – т.е. санкционира страната, която неоснователно е ангажирала процесуалната защита и имуществения патримониум на насрещната страна. В случая от поведението на ответниците при сключване на процесните договори, следва да се заключи, че те са могли да предположат, че ще понесат юридическа отговорност, включително и за разноските, извършени от ищеца за квалифициран адвокат.
По отношение молбата да адвокат М., при определяне на възнаграждението обаче съдът не е съобразил регистрацията на адвоката по ЗДДС. Настоящият съдебен състав прилага действащото законодателство и съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за регистрираните по 2
ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно върху определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (относно дължимостта на ДДС - определение № 988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
С оглед на изложеното и доколкото по делото са налице доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, съдът намира, че към определеното адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лева следва да се прибавят и 20% ДДС, или по 40 лева за всеки един от ответниците.
Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК от адвокат Д. М. се явява основателно, поради което решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ЕАД „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността бул. „ А. .., представлявано от Д. М. М.- управител сумата 240,00 лв. с включен ДДС - разноски по делото за адвокатско възнаграждение /200,00 лева + 20% ДДС/, вместо присъдената с решението сума в размер на 200,00 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 406397/11.12.2025 г., на ответника „Кредисимо“ ЕАД, с която на основание чл. 248 ГПК се иска намаление на присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в исковото производство, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 406432/11.12.2025 г., на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с която на основание чл. 248 ГПК се иска намаление на присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в исковото производство, като му бъде определено възнаграждение под минимума на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа в размер на 100 лв., като неоснователна.
ИЗМЕНЯ Решение Рег.№ 21844 / 28.11.2025 г., постановено по гр.д. № 70934/2024 г. по описа на СРС, 154 състав, в частта относно присъдените на адвокат Д. М., разноски, като вместо присъденото с решението, постановява следното:
3
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С.., да заплати на ЕАД „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността бул. „ А. С.., представлявано от Д. М. М.- управител сумата 240,00 лв. с включен ДДС - разноски по делото за адвокатско възнаграждение /200,00 лева + 20% ДДС/ на основание чл.78, ал.1, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр. С.., да заплати ЕАД на „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес на упражняване на дейността бул. „ А. С.., представлявано от Д. М. М.- управител сумата 240,00 лв. с включен ДДС - разноски по делото за адвокатско възнаграждение /200,00 лева + 20% ДДС/, на основание на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4