Решение № 70 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000850 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на кредитора „Елстрой- 95“ ООД срещу решение № 260513 от 02.08.2022г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 1 с-в, в частта, с която е определена за начална дата на неплатежоспособността на „АС - Стройинженеринг“ ООД датата 31.12.2017г.

Жалбоподателят поддържа решението в тази му обжалвана част да е неправилно предвид постановяването му в противоречие на закона, както и с оглед неговата необоснованост. Излага първоинстанционният съд да не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и в частност представената кореспонденция между длъжника и „Търговска банка Д“ АД, в която длъжникът признава финансовите си затруднения и липсата на парични средства за заплащане на текущите си задължения. Сочи показателно в тази насока да е писмо изх.н. 303/01.09.2011г., с което длъжникът „АС Стройинженеринг“ ООД признава да е изчерпил финансовите си възможности. Предвид тези доказани по делото обстоятелства сочи за начална дата на неплатежоспособността да следва да бъде определена датата 30.09.2010г. Излага към същата дата да са изискуеми и неплатени и 1 вземанията на „Елстрой – 95“ ООД по договор за доставка от 19.08.2006г.

Поддържа единствено по причина на отпуснати на длъжника средства в значителни размери по три договора за банков кредит последният да е продължил дейността си през 2010г. и 2011г. Излага признание за влошеното икономическо състояние на длъжника да се съдържа и в изходящото от него писмо изх.н. 303/01.09.2011г., с което управителят признава, че остатъкът от неусвоената сума по кредита ще бъде използван за погасяване на дължимите към банката лихви, което сочи на невъзможност на дружеството да погасява дори задълженията си за лихви по отпуснатите му кредити. Сочи липсата на парични средства за погасяване на задълженията на дружеството да е изводима и от клаузите по договорите за кредит, които са одобрени при стратегия за погасяване на задължения с бартери. Излага последното да установява и неликвидност на материалните запаси, собственост на длъжниканезавършено строителство.

Поддържа трайната неплатежоспособност и невъзможността да бъдат реализирани материалните запаси на дружеството да е станали причина и за сключване на нов договор за кредит № 0902.0811 на 29.06.2012г. Сочи аналогична информация за невъзможност за погасяване на лихви по кредитите и на задължения към другите кредитори да се съдържа и в писма изх.н. 502/06.03.2014г. и изх.н.

572/05.02.2016г. Поддържа от кореспонденцията на длъжника с „Търговска банка Д“ АД да се установява и длъжникът да е изпадал в неплатежоспособност всеки път, когато банката е спирала усвояването на средства по кредитите. Сочи да са установени по делото непогасени задължения към кредитори, изискуеми от 2009г. и 2010г., както и задълженията по банковите кредити да са многократно разсрочвани. Излага основаният актив на дружеството - незавършено строителство, да е неликвидно и да не е било възможно да служи за погасяване на текущи задължения. Поддържа и видно от отчета на паричните потоци за 2010г. дружеството да е имало недостатъчно постъпления спрямо плащанията, които е извършило. Излага първоинстанционният съд да е разгледал определените от вещото лице коефициенти на ликвидност, но без да съобрази прикриването на счетоводна документация, неликвидността на активите на дружеството и т.н., които налагат извод за перманентна неплатежоспособност на длъжника „АС – Стройинженеринг“ ООД считано от 2010г. По тези доводи моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с 2 което да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата 30.09.2010г., евентуално датата 31.12.2010г.

Ответникът по жалбата - длъжникът „АС – Стройинженеринг“ ООД, не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата.

Кредиторът, „Търговска банка Д“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа цитираните от жалбоподателя писма да са изходящи от длъжника, но да няма данни да са входирани в банката. Да са изпълнявали стриктно задълженията си по сключените с длъжника договори за кредит, целта на които е била да бъде завършена и съхранена строената от длъжника сградата и по този начин длъжникът да се разплати със своите кредитори. Сочи началната дата на неплатежоспособността да е правилно определена от първоинстанционния съд въз основа на събраните заключения по пет съдебни експертизи, неоспорени от въззивника. Излага решението да е съобразено и с константната съдебна практика, че неплатежоспособност се установява въз основа на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не по причина на спиране на плащанията към конкретен кредитор или кредитори. По изложените доводи моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно.

Кредиторът, „Меджик коин“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Съдът отчита постоянната практика на ВКС, вкл. по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение 174/05.02.2011г. по т.д. 567/2011г., ТК, II ТО, решение 44/27.05.2014г. по т.д. 3286/2013г., ТК, II ТО на ВКС и др., съобразно която обявяването в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и откриването на производство по несъстоятелност са същинската част от решението, а всички останали негови части - определяне на начална дата на 3 неплатежоспособността, назначаване на временен синдик, допускане на обезпечителни мерки, определяне дата на първото събрание на кредиторите, прекратяване на дейността на длъжника, обявяване на длъжника в несъстоятелност, спиране на производството по несъстоятелност /в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ/- са производни и са последица от откриването на производство по несъстоятелност. Поради това, при обжалване на решението само в някоя от тези части /които могат да бъдат предмет на обжалване/, въззивният съд дължи проверка правилността и допустимостта на решението в тази му обжалвана част, в конкретния случай по жалбата на молителя само относно началната дата на неплатежоспособността. В така очертаната обжалвана част решението е допустимо.

Съдът споделя съдебната практика по решение № 44 от 04.07.2012г. по т.д. 983/2011г., ТК, I ТО на ВКС, съобразно която въззивният съд е обвързан от заявеното с жалбата искане досежно началната дата на неплатежоспособността и дължи проверка и преценка правилността на обжалваното решение съобразно заявените с въззивната жалба оплаквания и релевантната според жалбоподателя начална дата на неплатежоспособността.

В този смисъл е и съдебната практика по решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. 3682/2014г., ТК, II ТО на ВКС, с която по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е отговорено, че въззивният съд дължи разглеждане на конкретните доводи по въззивната жалба досежно началната дата на неплатежоспособността. В този смисъл и при съблюдаване на цитираната съдебна практика и общия принцип в гражданския процес за невлошаване положението на жалбоподателя, съдът приема, че дължимата по жалбата на кредитора „Елстрой- 95“ ООД проверка досежно правилността на решението на СГС, в обжалваната му част досежно началната дата на неплатежоспособността, е по очертаните от молителя доводи и за очертания с жалбата период, а именно преди определената от СГС начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2017г., и от сочената от жалбоподателя дата 30.09.2010г., евентуално 31.12.2010г.

При гореочертания предмет на въззивна проверка, настоящият състав на съда намира първоинстанционното решение в обжалваната му част досежно началната дата на неплатежоспособността за правилно по следните мотиви:

Неплатежоспособността, съобразно

4 легалната дефиниция на последното понятие в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ е състояние на невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унощожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публично правно задължение към държавата или общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

При зачитане на съдебната практика по постановените по реда на чл.

290 ГПК решение № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., по описа на ВКС, І ТО и други, началната дата на неплатежоспособност следва да бъде разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, като същата се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.

С разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ГПК е въведена оборима законова презумпция, съобразно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице, когато длъжникът е платил изцяло или частично задължения към отделни кредитори.

Или при доказано по делото наличие на неизпълнение от длъжника дори на едно изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 - т. 3 ТЗ (вкл. частично), в негова тежест ще бъде да установи обективното си икономическо положение с цел оборване на презумираното в тези случаи състояние на неплатежоспособност.

При зачитане на горецитираната практика за ВКС настоящият състав на съда отчита първата кумулативно изискуема предпоставка за приложение презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ да е наличието на неизпълнение на падежа на задължение на длъжника от изрично очертаните такива в нормата на чл.

5

608, ал. 1 ТЗ, която дата е и първият най-ранен момент на „спиране на плащането“ на това конкретно задължение по смисъла на законовата разпоредба. Към този най – ранен момент и следва да бъде установено икономическото състояние на търговеца, респективно неговата неплатежоспособност като трайна и обективна невъзможност да посрещне краткотрайните си задължения с краткотрайните си активи, или обратното да бъде оборена презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ с доказано добро икономическо състояние на търговеца.

По делото кредиторът „Елстрой - 95“ ЕООД е въвел твърдения за неизпълнение на падежа от длъжника „АС – Стройинженеринг“ ООД на задълженията му към този кредитор по фактури № 000000544/30.03.2010г. и № 0000000599/30.04.2010г. по договор за търговска продажба на материали от 19.08.2006г. – чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Вземанията не са спорни, осчетоводени са от ответника и дължимостта им се установява от събраните по делото писмени доказателства – фактури, арбитражно решение от 28.04.2021г. и заключение по ССчЕ. Задълженията не се установява да са погасени и към датата на устните състезания. Видно от заключението по депозираната на 01.09.2021г. допълнителна ССчЕ – таблица 7 и 8, това е и най -старото осчетоводено и непогасено задължение по търговска сделка към доставчици, съобразно записванията по сметка 401 при длъжника „АС – Стройинженеринг“ ООД. В този смисъл и за приложението на сочената от жалбоподателя презумпция по чл. 608, ал. 3 ТЗ, която презумира неплатежоспособност от факта на неизпълнение на изискуемо задължение, следва да бъде определен най-ранния момент на неизпълнение на това задължение – 30.03.2010г., дори в хипотеза като процесната, в която не е налице само един кредитор. Датата предхожда сочената с въззивната жалба начална дата на неплатежоспособността – 30.09.2010г., евентуално 31.12.2010г., предвид на което и към последните две дати по вече изложените мотиви на съда за обвързаността му от оплакванията по въззивната жалба следва да бъде извършена проверка на обективното икономическо състояние на търговеца. В този смисъл са и разрешенията по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 9 от 10.04.2019г. по т.д. 2099/2018г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.