Решение № 373 от 09.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500587 по описа за 2024 година

С Решение № 86 от 25.04.2024 г. по гр. д. № 405/2023 г. по описа на Районен съд – гр. И. е признато за установено по отношение на С. Д. Г. с ЕГН **********, че А. Б. З. с ЕГН ********** е собственик на дворно място от 1000 кв.м., находящо се в махала Б., село В., община И., образуващо парцел 22 на квартал 2 по парцеларния план на махала Б., при съседи: път, парцел двадесет и първи, парцел двадесети и парцел двадесет и трети, който имот е идентичен с поземлен имот с планоснимачен номер № 32 по плана на новообразуваните имоти в местността Б., землището на с. В., община И., област С., целия с площ от 999,89 кв.м., с граници: север – ПИ № 45, изток – ПИ № 41, юг – ПИ № 31, запад – ПИ № 30.

Със същото решение са отхвърлени предявените обратни осъдителни искове от С. Д. Г. с ЕГН ********** срещу Община И. с ЕИК 000776299 за заплащане на сумата 6700 лева - покупна цена за ПИ № 32, сумата 201 лева - местен данък за придобИ.е, и сумата 250 лева - разходи за изготвяне на пазарна оценка, а така също и съдебните разноски (в това число 1500 лева - адвокатско възнаграждение по настоящото дело).

Решението по установителния иск за собственост е постановено при участието на Община И. като трето лице - помагач на страната на ответника С. Д.

Г..

Присъдени са разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по Въззивна жалба вх. № 2829/14.05.2024г. и Въззивна жалба вх. № 3161/29.05.2024г. в РС- И. срещу горното решение.

Въззивна жалба вх. № 2829/14.05.2024г. е подадена от община И. срещу установителната част от Решение № 86/25.04.2024г. по гр.д. 405/2023г. на ИРС, с която е прието за установено, че А. Б. З. е собственик на процесния имот.

1

Жалбоподателят счита решението в тази му част за необосновано и неправилно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според него, делото било останало непопълнено с относими и допустими доказателства, а съдът не бил изложил мотиви по всяко от твърденията и възраженията на страните. Изтъква, че съдът не бил включил в доклада възражението му срещу правото на собственост на ищеца А. З. и вещнотранслативния ефект на договора за дарение, с който той се легитимира като собственик на процесния имот. Не било посочено основанието, на което – според съда – ищецът е придобил процесното право на собственост, доколкото той бил изтъкнал две такива – правна сделка (дарение) и придобивна давност. Сочи, че ако съдът е приел за такова основание релевираната сделка, той е следвало да разгледа и възражението срещу принадлежността на правото на собственост у праводателите на ищеца, което не е сторено. А ако искът е уважен на основание давност, в такъв случай според жалбоподателя решението е необосновано, тъй като не се установявало непрекъснато, спокойно и явно владение срещу община И., годно да направи ищеца собственик. Счита, че идентичността между имота, описан в АЧОС, и имота, описан в нотариалния акт за дарение, не е достатъчна, за да се установи принадлежността на спорното право за собственост. Намира, че в тежест на ищеца е било да докаже, че праводателите му са придобили валидно правото на собственост, а сключеният договор за дарение е произвел целените правни последици, но това не е направено. Прави извод, че искът е следвало да бъде отхвърлен. Моли съда да отмени Решение № 86/25.04.2024г. по гр.д.

20231840100405 на PC- И. в обжалваната му част. Претендира разноски.

Въззивна жалба вх. № 3161/29.05.2024г. е подадена от С. Г. срещу частта от Решение № 86/25.04.2024г. по гр.д. 405/2023г. на ИРС, с която е отхвърлен предявеният от него обратен осъдителен иск с мотиви, че договорът за продажба на общинска земя не е бил развален, нито е бил предявен иск за развалянето му.

Счита, че обратният иск е следвало да бъде оставен без движение и да бъдат дадени указания за отстраняване на неговата нередовност, доколкото същият е приет за разглеждане без да е предявен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени или обезсили обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. З. на двете въззивни жалби, който счита, че във въззивната жалба на С. Г. се навеждат твърдения единствено за недопустимост на частта от решението, с която се отхвърля предявеният обратен иск срещу община И., поради което следва да се приеме, че той не е обжалвал решението в частта, в която е прието за установено спрямо него, че З. е собственик на процесния недвижим имот. Оспорва въззивната жалба на община Ихтиман, като счита, че ИРС изрично е посочил основанието, на което ищецът е станал собственик на имота, а именно - по дарение. Обосновава правото на собственост на праводателите си с представените по делото доказателства и анализира тяхната доказателствена стойност. Счита за доказано и заявеното в условията на евентуалност придобивно основание – по давност.

Оспорва доводите на общ. И. за допуснати от съда процесуални нарушения и възразява срещу направените доказателствени искания. Споделя извода на районния съд, че община И. не е придобила собствеността върху имота, като обосновава че представеният АЧОС не я легитимира като собственик. Цитира съдебна практика. Намира за доказано, че е собственик на процесния имот, а ответникът С. Г. не го е придобил, тъй като праводателят му - община И. - не е притежавала правото на собственост. Моли съда да отхвърли жалбата на община И. и да потвърди решението на PC- И.. Претендира разноски.

Постъпил е и отговор от община И. на подадената от С. Г. въззивна жалба.

Въззиваемият оспорва наведените в нея доводи и сочи, че именно ищецът е този, който очертава предмета на делото (в случая - по обратния иск) и определя 2 пределите на търсената защита. Подчертава, че ищецът не е навеждал нито фактически, нито правни твърдения относно договора, не е правил изявление за неговото разваляне, нито е твърдял, че са настъпили предпоставките за това.

Намира, че съдът не е бил длъжен по своя инициатива да разширява предмета на спора или да указва на ищеца, какъв иск би могъл да предяви. Изтъква, че искът за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот е самостоятелен и следва да се предяви надлежно, вкл. в настоящото производство, но ищецът не го е направил, а съдът дължи произнасяне само по предявени искове. Не споделя твърдението на жалбоподателя, че исковата молба е нередовна. Счита, че няма основания за отмяна на обжалваното решение, доколкото то е съобразно със закона и съдебната практика, а не били допуснати процесуални нарушения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на С. Г. срещу Решение № 86/25.04.2024 г., постановено по гр.д. № 405/2023 г. по описа на Районен съд И..

Съобразявайки се с актуалната практика на ВКС, с Разпореждане № 1008 от 21.08.2024г., въззивният съд е оставил без движение насрещната искова молба на С. Г., обективирана в отговора му, депозиран по гр.д. № 405/2023г. на И.ския районен съд, и му е указал да заяви изрично, дали вече е развалил по надлежния ред договора за покупко- продажба на процесния имот с Община И., респ. дали предявява в настоящото производство иск за разваляне на този договор.

С молба от 13.09.2025г. Г. е заявил, че при условията на евентуалност предявява иск за разваляне на договора, за което представя надлежна искова молба.

Препис от молбата и приложенията са били връчени на ответника по този иск – Община И., и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който същата се оспорва. Ответникът счита, че така предявеният иск е недопустим поради настъпила преклузия (чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК), с оглед разглеждането му по вече образувано дело (чл. 126 от ГПК) както и поради неспазени правила за родова подсъдност, обусловена от цената на иска (чл. 104 от ГПК). Счита исковата молба за неуточнена, тъй като в нея не били посочени конкретни фактически обстоятелства, на които се основава искът. Оспорва го и намира, че няма основание за разваляне на процесния договор, както и че същият е валиден и съставлява годно правно основание за извършените въз основа на него плащания.

С определение от 17.03.2025г. съдът е изготвил проектодоклад по този иск, като е квалифицирал последния по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, и е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между ищеца и ответника по него (С.

Г. и Община И.), че на 22.12.2022г. между тях е сключен договор за покупкопродажба на поземлен имот с планоснимачен № 32 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в м. Б., с. В., с площ 999,89 кв.м., при граници и съседи: север – ПИ № 45, изток – ПИ № 41, юг – ПИ № 31, запад – ПИ № 30.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят ответник и ищец по обратните искове С. Д. Г. не се явява. Представлява се от адв.

Н., който поддържа подадената искова молба за развалянето на договора за покупко- продажба с Община И.. Оспорва подадения от Община И. отговор на исковата молба, както и подадения отговор на неговата въззивната жалба. Моли съда да уважи предявената искова молба и да обяви процесния договор за развален със законовите последици, които касаят осъждането на Община И. да заплати полученото по него. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и трето лице - помагач Община И. не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият ищец А. Б. З. се явява лично и с адв. Я.а, която моли съда да отхвърли жалбата на 3

Община И. срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен искът на доверителя й. Поддържа общия отговор на двете въззивни жалби. Моли съда да отхвърли жалбата на Община И. и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен е установителен иск по чл. 124 от ГПК от страна на А. Б. З. за признаване за установено по отношение на С. Д. Г., че ищецът е собственик на дворно място от 1000 кв.м., находящо се в махала Б., село В., община И., образуващо парцел 22 на квартал 2 по парцеларния план на махала Б., при съседи: път, парцел двадесет и първи, парцел двадесети и парцел двадесет и трети, който имот е идентичен с поземлен имот с планоснимачен номер № 32 по плана на новообразуваните имоти в местността Б., землището на с. В., община И., област С., целия с площ от 999,89 кв.м., с граници: север – ПИ № 45, изток – ПИ № 41, юг – ПИ № 31, запад – ПИ № 30. Ищецът е поддържал, че е придобил собствеността върху имота на основание транслативна сделка – дарение, а при условията на евентуалност – на основание придобивна давност.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба, с който ответникът по така предявения главен иск – С. Д. Г. – го оспорва и привлича праводателя си, от когото е закупил имота – община И. – като помагач на своя страна, предявявайки обратен иск срещу него за заплащане на всички платени парични суми по договора за покупко- продажба на имота, а именно: 6700 лева - заплатена покупна цена на имота, 201 лева - местен данък за придобИ.е, 250 лева - разходи за изготвяне на пазарна оценка на имота, ведно със законната лихва тези суми до окончателното им изплащане.

В хода на въззивното производство Г. е предявил срещу община И. и иск за развалянето на сключения между тях договор за покупко- продажба на процесния имот. С изрично определение на съда е било обявено за безспорно, че на 22.12.2022г. между тези лица е сключен договор за покупко- продажба на поземлен имот с планоснимачен № 32 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в м.