Решение № 10 от 12.01.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 1028/2021
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 12.01.2023
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- Марина Трифонова Цветкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.16,ал.2 · Закон за защита на животните
- чл.16,ал.6,т.1-3 · Закон за защита на животните
- чл.16,ал.6,т.1-3 · Закон за защита на животните
- чл.16,ал.6,т.1-3 · Закон за защита на животните
- чл.25,ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. С., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20211870101028 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М. Х. М. от гр.С. ,чрез пълномощника си адвЕ. е предявила срещу ответника Община С. иск с правно основание чл.61,ал.1 от ЗЗД –за заплащане на сумата в общ размер на 1850 лева ,представляваща направени разходи във връзка с грижата за безстопанствени животни –кучета във вилна зона „М.“,местността „Т.Б“,община С. ,от които общо 144,47 лева разходи за закупуване на храна, общо 453,50 лева разходи за закупуване на ветеринарни медикаменти и поставянето им, общо 1094,23 лева разходи за проведено лечение,общо 157,80 лева разходи за обезпаразитяване и поставяне на задължителни ваксини,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от завеждане на исковата молба /07.10.2021 година/до окончателното изплащане на сумата .
В исковата молба се твърди ,че на 23.06.2020 година ищцата М. М. е получила телефонно обаждане от В.С., която притежавала имот ,съседен на този на ищцата ,находящ се във вилна зона „М.“, м.“Т.Б“, община С., от което разбрала,че пред дома й са намерени две отровени безстопанствени кучета ,едното от които е агонизиращо ,в изключително тежко ,критично състояние.Ищцата се свързала с телефон 112, като помолила В.С. да изчака пристигането на служителите на реда ,както и да закара другото животно във Ветеринарна клиника „Г.В.“-С.,където да му бъде оказана медицинска помощ.Сочи се ,че същото това животно ,макар и да не е собственост на ищцата ,винаги ,когато е възможно е било обгрижвано от нея и хранено с купена от нея храна.Поддържа се ,че ищцата М. полага множество грижи за 1 безстопанствени кучета ,тъй като никой друг не го прави.
Сочи се ,че при пристигането си служителите на реда са съставили протокол.По-късно ,привечер,когато ищцата и съпругът й са се прибрали от работа заварват намиралото се в критично състояние куче вече мъртво и го погребват.
Твърди се ,че на 24.06.2020 година ищцата М. М. и дъщеря й посещават Ветеринарна клиника „Г.В.“, за да получат информация за състоянието на другото отровено куче ,което е бил настанено в клиничен стационар.Тъй като основните жизнени показатели са налице при животното ,от лекуващия лекар е поискано вливането на още една система и извършването на повторни кръвни изследвания ,имащи за цел да се проследи развитието на състоянието на кучето.Резултатите от изследването са показали ,че използваната отрова е антифриз,а тя засяга всички органи по необратим начин и няма шанс за живота на животното и евтаназията е била единственото възможно решение ,което да не причини на кучето силни болки ,мъки и агония.По препоръка на лекаря кучето е било евтанизирано.След евтаназията ,ищцата е взела трупа на животното и го е погребала.Същата е сигнализирала органите на реда на тел.112.Същите заснемат трупа на мъртвото животно.Ищцата им е предала сметка от ветеринарната клиника ,медицински изследвания на кучето и документи за евтаназия ,като са я уведомили ,че вече има образувано досъдебно производство по повод смъртта на първото куче.
В исковата молба се сочи ,че на 21.07.2021 година ищцата отново получила телефонно обаждане от съседката й В.С. ,че поредно безстопанствено куче е намерено мъртво.Оказало се ,че това е кучето, което от известно време обитавало района около вилната къща на ищцата и същата като любител на животните винаги ,когато се намира във вилното си жилище купува и осигурява храна на животното на собствени разноски.Сочи се ,че причина за смъртта на животното отново е отравяне. Като отговорен и съвестен гражданин ,ищцата отново сигнализира на 112 за случая.Тъй като по времето ,когато получена телефонното обаждане вече се намира на работа ,моли С.С./съсед и съпруг на В.С./ да изчака служителите на реда.Междувременно С.С. е открил още един труп на отровено безстопанствено куче ,за който труп ищцата отново е уведомила 112, като моли да се свържат с Община С., която да изпрати екип да прибере трупа и да извърши процедурата по погребението.
Сочи се ,че служителите на реда идват на място ,констатират смъртта на животното ,съставят протокол за това в присъствието на С.С. и си тръгват.
След като се прибират вкъщи ищцата и съпругът й вземат трупа на 2 първото куче и го закарват във Ветеринарна клиника „VIP Vet “-гр.С. за аутопсия и екарисаж на трупа.Резултатите от аутопсията показват ,че затова ,както и за другото куче е използвана отрова за мишки и плъхове.Разходите са отново за сметка на ищцата.Твърди се ,че на същия ден 21.07.2021 година след обяд М.Ц. –друга съседка на ищцата й се обажда ,за да я уведоми за намерен трети труп на умряло безстопанствено куче .Ищцата за пореден път звъни на телефон 112 ,но този път никой не отговаря.Сочи ,че труповете на двете животни са прибрани едва на 22.07.2021 година около 16.00 часа.
Полаганите за безстопанствените животни грижи през 2020 година и 2021 година се изразяват в хранене ,обезпаразитяване,лечение. Направените от ищцата разходи се изразяват в закупуване на храна за животните ,закупуване на ветеринарни медикаменти и тяхното поставяне върху животните ,лечение ,разходи за обезпаразитяване и поставяне на задължителни ваксини ,аутопсия на едно от кучетата ,с цел установяване на причината за неговата смърт и иницииране на досъдебно производство срещу извършителя.Разходите възлизат на сумата в общ размер на 1850 лева .В уточняваща молба от 12.04.2022 година са посочени в табличен вид стойностите на извършените разходи поотделно.Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Община С. чрез пълномощника си юрисконсулт Д.О. е представила отговор,в който е изразила становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложила подробни съображения. Оспорва обстоятелствата ,на които се основава исковата претенция.
В с.з. ищцата лично и с пълномощника си адв.Г. поддържа предявения иск.
Юрисконсулт Оцетова оспорва предявения иск по изложени в отговора на исковата молба обстоятелства.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е допустим иск с правно основание чл.61,ал.1 от ЗЗД.
За да възникне право на управителя и съответното му задължение за заинтересованото лице за обезщетение за вреди, за личните задължения, които управителят е поел и направените от него необходими и полезни 3 разноски във връзка с изпълнението на чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл.60,ал.1 от ЗЗД.Следователно за основателността на предявения иск на първо място следва да се установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на юридическите факти от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие по чл.60,ал.1 от ЗЗД, тоест от гесторовото задължение.
Съгласно чл.16,ал.1 и ал.2 от Закона за защита на животните /ЗЗД /, който намери болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите, като посочените органи са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по чл.16,ал.6,т.1-3 от ЗЗЖ.
По делото не е спорно, че Община С. е от органите, които дължат съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл.16,ал.2 от ЗЗЖ. Също така липсват противоречия и по отношение на обстоятелство дали ищцата е била натоварена от ответника да изпълни задълженията на ответника по ЗЗЖ.Тя не е била упълномощавана по какъвто и да е било начин да извършва фактически и правни действия от името и за сметка на ответника.
Легална дефиниция на понятието "безстопанствено животно" е дадена в параграф 1,т.1 от ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021 год. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.Съгласно нея безстопанствено куче е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор.
Установи се от събраните по делото доказателства ,че през 2020 г. и 2021 година ищцата М. М. се грижела за две безстопанствени кучета във вилна зона „М.“,местността „Т.Б“,община С. ,където имала вила ,в която не живеела постоянно, но редовно посещавала в почивните дни.Когато си идвала в имота ,тя пускала кучетата в двора ,а като си тръгвала за С. ги оставяла извън имота.Ищцата се грижела за храната,за тяхното обезпаразитяване ,поставяне на задължителни ваксини и лечение.Когато не била във вилата оставяла на съседите храна за животните ,които ги хранели.Установява се ,че същата е полагала активни грижи и надзор по отношение на двете кучета ,макар и непостоянен ,когато не е била в имота.
Налице е знание от управителя (гестора), че работата е чужда. Ищцата е знаела, че ответникът е натоварен да полага грижи за животните, които нямат стопанин.
На следващо място е необходимо наличието на интерес на доминуса от 4 предприемането на работата.Именно наличието на интерес на господаря от предприемането на работата оправдава едностранната намеса на едно лице в чужда правна сфера без неговото съгласие.Интересът е задължителен елемент на всички гестионни състави.Доминусът има интерес от управлението на неговата работа без неговото знание от лице, което не е упълномощил, само тогава когато по този начин ще се предотврати настъпването на вреди за него.Наличието на интерес на доминуса трябва да се констатира обективно с оглед на това, което добрият стопанин би възприел в конкретния случай. За установяването на чуждия интерес от значение е не само угрозата доминусът да претърпи вреди, ако управителят не се е намесил, но и състоянието, в което се е намирала чуждата работа и способностите на гестора да се погрижи за нея. Интересът на господаря може да бъде както имуществен, така и неимуществен. Може да се приеме, че интерес от водене на чужда работа без пълномощие ще е налице тогава когато се предотвратява настъпването на имуществени (претърпяна загуба и пропусната полза) и неимуществени вреди.За интереса на доминуса се прави комплексна преценка с оглед на всички обстоятелства, при които се предприема чуждата работа.
Ищцата твърди, че чрез извършените от нея фактически действия е изпълнила едно правно задължение на ответника. Неизпълнението на това задължение на ответника обаче не е скрепено с конкретна санкция, от която да се търпят вреди. Принципно Община С. би могла да носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по реда на глава единадесета от АПК или ЗОДОВ, но само в случай, че неизпълнение на задълженията й е причинило вреди на трети лица.В настоящия случай липсват твърдения, че изпълнението на задълженията на Община С. от ищцата без пълномощие е било оправдано, тъй като е предотвратено настъпването на вреди в правната й сфера.
В настоящия случай не се установява невъзможност на ответника да изпълни задълженията си вменени със ЗЗЖ, нито е налице съзнателно неизпълнение на тези негови задължения, изразяващо се в бездействие от негова страна, което би навредило на животните.
Съгласно изложеното съдът намира, че липсва една от предпоставките от фактическия състав на предявения иск, а именно да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл.60,ал.1 от ЗЗД, доколкото действията на ищцата не се насочени към защита на интереса на ответника.
Между страните няма спор, че работа е извършена доброволно от ищцата.Но за да е налице водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо работата да е осъществена в интерес на доминуса, какъвто в настоящия случай не се установява и да са осъществени с намерението да се обслужи неговия интерес.В правната теория и в съдебната доктрина се приема, че съставите на гестията включват и една квалифицирана субективна предпоставка, а именно управителят да е действал с намерението да управлява чужда работа и с намерението да обслужи чужд интерес.Гесторът 5 трябва да действа с преобладаващо намерение да облагодетелства доминуса.