Решение № 7217 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7217 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100504424 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 2574 от 17.02.2025 г., постановено по гр. д. 786/2023 г. по описа на СРС, 54- ти състав, с което по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на „ЗАД Армеец“ АД сумата от 2299.62 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за възстановяване на имуществени вреди по автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № **** от ПТП, настъпило на 21.04.2022 г. в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“, отговорен за което е водачът на лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност в това му качество била обезпечена по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 22.36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.12.2022 г. до 05.01.2023 г.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, както и 1 е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства, от които се установявало противоправното поведение на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. №****. Счита, че последният има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като спирайки частично на платното за движение, е извършил грубо нарушение на правилата, уредени в ЗДвП и ППЗДвП, а именно чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 1 ЗДвП. Тези нарушения били потвърдени безспорно и от дадените от водача показания. Същият обяснил, че по време на инцидента е бил паркирал извън пътя и вътре в автомобила е уреждал служебни отношения с негови колеги.

Следвало да се обърне внимание и на обстоятелството, посочено от свидетеля, че микробусът не е бил паркиран на пътното платно, което налагало извод за настъпване на инцидента на тротоара. Последното водело до наличието на съществени противоречия между протокола за ПТП, изложеното в исковата молба и свидетелските показания. Изтъква, че механизмът на ПТП е част от основанието на претенцията по регресния иск по чл. 410 вр. чл. 411 КЗ. След като ищецът, въпреки разпределената доказателствена тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване елемент от фактическия състав на вземането, то претенцията се явява недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност да ги уважи частично при отчитане процент съпричиняване.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че възражението на въззивника- ответник за съпричиняване не е доказано, а и с оглед твърдяното нарушение, същото не би било в причинна връзка с настъпването на вредите. Счита, че паркирано и/или спряно за престой превозно средство не е в състояние да съпричини произшествие, защото не се движи. По делото не било доказано видновното поведение на водача Б.Н.. При тези съображения моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с обективно кумулативно 2 съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на „ЗАД Армеец“ АД сумата от 2299.62 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за възстановяване на имуществени вреди по автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № **** от ПТП, настъпило на 21.04.2022г. в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“, отговорен за което е водачът на лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност в това му качество била обезпечена по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 22.36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.12.2022г. до 05.01.2023 г. Ищецът излага твърдения, че на 21.04.2022 г. гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което поради виновното поведение на водач на л.а. марка „Шевролет“, модел „Круз“ с рег. №****, който при разминаване удря в задната част спрелия извън лентата за движение л.а. марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. №РВ****. Поддържа, че към датата на застрахователното събитие увреденият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ при ЗАД „Армеец“ с период на покритие от 26.08.2021 г. до 25.08.2022 г. Към датата на инцидента, управляваният от виновния водач автомобил бил застрахован при ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие от 16.07.2021 г. до 15.07.2022 г. Излага, че във връзка с пътния инцидент е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2284,62 лв. на собственика на увредения лек автомобил, като е сторил и 15 лв. ликвидационни разноски. При тези фактически твърдения моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2299,62 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 22,36 лв.мораторна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Шевролет“. Оспорва твърдението пътният инцидент да е настъпил поради противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил. Поддържа, че в исковата молба липсва точно описание на мястото на ПТП, което доколкото е част от механизма на ПТП, респ. от основанието на иска, то последният следва да бъде отхвърлен.

Релевира възражение за съпричиняване от страна водача, управлявал застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че същият е извършил нарушение по ЗДвП с предприетите от него действия да паркира на пътното платно, без да е обозначен и обезопасен. Алтернативно твърди, че автомобилът е бил паркиран в района на кръстовище, но не е бил сигнализиран и не е имало техническа причина да бъде спрян там. При тези 3 съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел, че ответникът не е оспорил осъщественото от водача на л.а. „Шевролет Круз“ поведение, при което движейки се по бул. „Пещерско шосе“, на около 100 метра след №134, в посока към гр. Пещера, същият е ударил в задната му част л.а. „Мерцедес Вито“, като тези обстоятелства се установявали и от съставения двустранен протокол за ПТП, както и от свидетелските показания.

Приел е, че от показанията на нито един от свидетелите и от данните в писмените доказателства не се установява твърдението в отговора на исковата молба лекотоварният автомобил да е бил паркиран на пътното платно, респ. в района на кръстовище, а още по- малко това обективно да е допринесло за настъпване на пътния инцидент- при съществуващо задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението си с обективно съществуващата обстановка на пътя- арг. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, заявеното от името на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил е счел за неоснователно, поради което и не е намерил основание да бъде приложена нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като отговорността на делинквента

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Спорни пред настоящата съдебна инстанция са въпросите дали ищецът е доказал твърдения от него механизъм на ПТП, като в случай на положителен отговор дали водачът на застрахования при него автомобил не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в каква степен.

От приетия по делото двустранен протокол за ПТП, подписан и от двамата водачи се установява, че на 21.04.2022 г. в гр. Пловдив, на бул.

„Пещерско шосе“ е настъпило пътно произшествие с участието на л.а.

„Шевролет“, модел „Круз“ с рег. №****, управляван от А.К., и „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. №РВ****, управляван от Б.Н.. От заключението по неоспорената от страните САТЕ, изготвена на база проучване приетите писмени доказателства и свидетелски показания на св. Кавунски, и което съдът на основание чл. 202 ГПК цени като компетентно изготвена, се установява, че ПТП е настъпило поради предприета маневра за изпреварване (заобикаляне) на спрелия от дясната страна товарен автомобил „Мерцедес Вито“.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че механизмът на ПТП не е установен по безспорен начин. Правилно районният съд е анализирал дадените свидетелски показания и изследвал противоречията между тях.

Правилни са изводите, че всеки от тях по същество твърди, че лек автомобил 4

„Шевролет Круз“ е ударил отзад намиращия се пред него лекотоварен автомобил „Мерцедес Вито“. Същите се подкрепят и допълват и останалите събрани по делото доказателства, поради което правилно е прието, че причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на л.а. „Шевролет Круз“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства.

Неоснователни са оплакванията, че съдът неправилно е приел, че поведението на застрахования при ищеца водач не е допринесло за настъпване на пътния инцидент. Правилни са изводите на съда относно противоречието на свидетелските показания относно позиционирането на л.а. „Мерцедес Вито“.

Същото се обуславя с липсата на ясно разграничение между края на пътното платно и пространството извън пътя. Не са налице безспорни доказателства застрахованото при ищеца МПС да е било паркирано на пътя, в това число и в района на кръстовище, с което действие от страна на водача да са съпричинени вредоносните последици. Поради изложеното недоказано се явява релевираното от ответника и поддържано във въззивната жалба възражение за съпричиняване, обосноваващо намаляване на определеното от съда обезщетение.