Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1374 от 20.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1199/2025
Вид
Определение № 1374
Подписан
20.11.2025
В сила
20.11.2025
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 65, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1374 гр. Б., 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501199 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.66, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№24563/15.10.2025 г., подадена от В. А. Б., ЕГН **********, чрез адв. И. Г., против определение №1752/24.09.2025 г. по гр.д.№1203/25 г. по описа на РС-Б..

Твърди се от жалбоподателя, че определението, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор по предявения иск, е незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че посочената като причина за неподаване на отговор – трудова ангажираност за ответника, не представлява особено непредВ.о обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК. Поддържа се тезата, че ответникът е трудово ангажиран и това е попречило своевременно да организира защитата си чрез ангажиране на адвокат, който да защитава интересите му. Оспорва се и довода, че страната е могла да поиска и продължаване на срока, тъй като не е знаел, че има такава възможност. Отделно се сочи, че при отказ да се възстанови пропуснатия срок по подадената насрещна искова молба ще доведе до последица образуване на отделно производство. Като последица това щяло да доведе до образуване на няколко висящи дела с единични страни и предмет, които да се произнасят по едни и същи доказателства, което да даде основание за приложение на чл.213 ГПК за присъединяване на по-късно заведеното дело към вече образуваното такова. При твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното определение. Към частната жалба не са представени доказателства.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в указания срок е подала отговор. Оспорва искането като неоснователно при подробно изложени аргументи. Поискал е присъждане на направените по това производство разноски.

1

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на ответника В. А. Б. за възстановяване на пропуснат срок по чл.131 ГПК - да подаде отговор по предявения срещу него иск. Искането е обосновано с твърдението, че срокът е пропуснат, тъй като страната е била трудово ангажирана. Приел е, че твърденията на жалбоподателя за трудова ангажираност не са доказани с представяне на доказателства и на самостоятелно основание не представлява особено непредвидимо обстоятелство, доколкото не стои извън волята на ответника. Изтъкнато е, че ответникът е могъл своевременно да поиска продължаване на срока, да поиска например правна помощ и други процесуални действия, с които да предприеме добросъвестни процесуални действия. Трудова заетост, в случай, че такава е налице, би могла да представлява причина за евентуално затруднение на страната за изпълнение на процесуалните й задължения, но доколкото не се твърди, нито има данни същата да е наложила внезапно отсъствие или друго непреодолимо препятствие сама по себе си трудовата ангажираност не е основание за възстановяване на срока.

Тези изводи са правилни и законосъобразни. Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК страната може да иска възстановяване на пропуснатия, установен от закона или определен от съда срок при доказване, че пропускането се дължи на особени непредВ.и обстоятелства, случили се в течение на целия пропуснат срок, които не е могла да преодолее и поради които обстоятелства страната обективно не е могла да извърши съответното процесуално действие.

В случая ищецът обосновава искането си с твърдението, че срокът за подаване на отговор на исковата молба е пропуснал, тъй като е бил трудово ангажиран. Въпреки изрично дадените ясни указания и процесуална възможност жалбоподателят не е пояснил в какво точно се изразява тази трудова ангажираност, нито е представил каквито и да било доказателства за това. В тази връзка е правилен изводът, че соченото като обстоятелство не е доказано от страната, която се позовава на него и от чието установяване ще черпи благоприятни правни последици. Друго основания, относими към искането по чл.64 от ГПК от ответника не са посочени и доказани.

Основание за възстановяване на пропуснат срок за обжалване е доказване от страната настъпването в срока за обжалване на такова особено, непредВ.о и неотстранимо от страната обстоятелство, което й е попречило да спази срока за обжалване. Съгласно установената практика по приложението на чл.64, ал.2 от ГПК „особени непредВ.и обстоятелства“ представляват препятствия пред страната и нейния представител, които се дължат на обективни, неочаквани и независещи от тях причини – напр.болест, злополука, природно бедствие, като препятствието трябва да е внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно /да трае по време на целия срок, в който следва да се извърши съответното процесуално действие или през преобладаващата част от него/ и да бъде единствената причина за пропускане на срока /така - определение № 2809 от 7.06.2024 г. на ВКС по гр. д.

2

№ 2246/2023 г., II г. о., ГК; определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I ГО; определение № 11/5.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV ГО; определение № 9/12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 518/2010 г. на II ГО; определение № 2/1.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II ТО. Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени от молителя и установени от него пълно и главно по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да е било непреодолимо, като съгл. чл. 65, ал. 1 ГПК в молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й.

С оглед на горното съдът намира, че в случая не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа твърденията на жалбоподателя за настъпили особени непредВ.и обстоятелства, непреодолими по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, които да са били действащи в продължение на целия срок от получаване на 24.06.2025г. на препис от исковата молба до изтичане на срока за отговор на 24.07.2025г. – работен, присъстевн ден, поради което молбата за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на отговор, като недоказана и неоснователна, правилно е оставена без уважение.

За наличието на основание за възстановяване на пропуснат срок не се съди по намерение или действителна воля, а дали и доколко е настъпило обективно, внезапно препятствие, което страната, въпреки проявената воля и съответно активност, не е могла да преодолее. Не е такова обективно, внезапно и неотстранимо препятствие , посочено от ответника основание – трудова ангажираност.

Останалите, посочени в частната жалба аргументи, че при пропуснат срок за подаване на отговор и съответно на насрещен иск, последният ще следва да се отдели в отделно производство, са обстоятелства, извън предмет на производството по реда на чл.66 от ГПК.

По разноските: с оглед изхода от оспорването за направените в настоящото производство разноски частният жалбоподател дължи на насрещната стана сумата от 300 лв., на основание разноски за адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че са направени по основание и размер.

Водим от горното и на основание чл.66, ал.2 вр. с чл.64 и сл. ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1752/24.09.2025г. по гр.д.№1203/25 г. по описа на РС-Б..

ОСЪЖДА В. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.Б.М.“ № 14А, ет.1 да заплати на Р.

Г. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване гр. Б., ул. „Т.А.“ № 41, ет. 2 кантората на адвокат Г. Ю. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски в производството за възстановяване на пропуснат срок пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1374 гр. Б., 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501199 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.66, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№24563/15.10.2025 г., подадена от В. А. Б., ЕГН **********, чрез адв. И. Г., против определение №1752/24.09.2025 г. по гр.д.№1203/25 г. по описа на РС-Б..

Твърди се от жалбоподателя, че определението, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор по предявения иск, е незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че посочената като причина за неподаване на отговор – трудова ангажираност за ответника, не представлява особено непредВ.о обстоятелство по см. на чл.64, ал.2 ГПК. Поддържа се тезата, че ответникът е трудово ангажиран и това е попречило своевременно да организира защитата си чрез ангажиране на адвокат, който да защитава интересите му. Оспорва се и довода, че страната е могла да поиска и продължаване на срока, тъй като не е знаел, че има такава възможност. Отделно се сочи, че при отказ да се възстанови пропуснатия срок по подадената насрещна искова молба ще доведе до последица образуване на отделно производство. Като последица това щяло да доведе до образуване на няколко висящи дела с единични страни и предмет, които да се произнасят по едни и същи доказателства, което да даде основание за приложение на чл.213 ГПК за присъединяване на по-късно заведеното дело към вече образуваното такова. При твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното определение. Към частната жалба не са представени доказателства.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в указания срок е подала отговор. Оспорва искането като неоснователно при подробно изложени аргументи. Поискал е присъждане на направените по това производство разноски.

1

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на ответника В. А. Б. за възстановяване на пропуснат срок по чл.131 ГПК - да подаде отговор по предявения срещу него иск. Искането е обосновано с твърдението, че срокът е пропуснат, тъй като страната е била трудово ангажирана. Приел е, че твърденията на жалбоподателя за трудова ангажираност не са доказани с представяне на доказателства и на самостоятелно основание не представлява особено непредвидимо обстоятелство, доколкото не стои извън волята на ответника. Изтъкнато е, че ответникът е могъл своевременно да поиска продължаване на срока, да поиска например правна помощ и други процесуални действия, с които да предприеме добросъвестни процесуални действия. Трудова заетост, в случай, че такава е налице, би могла да представлява причина за евентуално затруднение на страната за изпълнение на процесуалните й задължения, но доколкото не се твърди, нито има данни същата да е наложила внезапно отсъствие или друго непреодолимо препятствие сама по себе си трудовата ангажираност не е основание за възстановяване на срока.

Тези изводи са правилни и законосъобразни. Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК страната може да иска възстановяване на пропуснатия, установен от закона или определен от съда срок при доказване, че пропускането се дължи на особени непредВ.и обстоятелства, случили се в течение на целия пропуснат срок, които не е могла да преодолее и поради които обстоятелства страната обективно не е могла да извърши съответното процесуално действие.