Решение № 1149 от 16.10.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 1149

16.10.2020 г.

Град ***

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – ***

V граждански състав

На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

ГАЛЯ Р. ***

Биляна В. Видолова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20204430104409 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На 01.09.2020г. е постъпила молба в *** на осн. чл. 4 от ЗЗДН от П. Б.

В. от гр. ***, против Г. Б. Ц. от гр. ***, в която се твърди, че страните имат родени от съвместно съжителство две деца – ***, на 12 години и ***, на 5 години. Твърди, че на ответника са налагани мерки по реда на ЗЗДН през 2016г., че има и утвърдено от съд споразумение за упражняването на родителските права върху децата, като тя упражнява родителските права върху детето ***, а ответника – върху детето ***. Твърди, че в момента живее в гр. *** при съпруга си, че контактите с ответника са предимно по телефона.

Сочи, че на *** при телефонен разговор относно вземането от ответника на детето *** в гр. *** за няколко дни, на включен високоговорител, след като чул отказа на детето, ответникът започнал да крещи, да псува и да заплашва молителката, с убийство, че ще я разпори и залее с киселина. Твърди, че детето чуло началото на тези изказвания, но било изведено от стаята от баба си, т.к. се уплашило много. Съпругът се намесил и поискал заканите да спрат, но ответника заплашил и него с убийство и прекъснал разговора.

Твърди, че т.к. е била преди обект на малтретиране от ответника, а също и нейната майка, се страхува за живота си, детето също било много уплашено.

Сочи, че за случилото се е сезирала РП *** и ДСП ***. Моли съда да издаде заповед за незабавна защита. Моли съда да издаде и окончателна заповед с 1 посочени мерки.

Ответникът оспорва молбата и твърди, че не е осъществявал действията, описани в молбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното: Не се спори, по делото, че страните имат родени от съжителството си две деца - ***, на 12 години и ***, на 5 години. Съгласно спогодба, постигната по *** – ***, между страните по делото, ответникът упражнява родителските права по отношение на детето ***, а молителката – по отношение на детето ***, като от от 2019г. и понастоящем, настоящият адрес на последните е в гр. ***. В полза на молителката са налагани мерки за закрила по реда на ЗЗДН по отношение на ответника с Решение по *** – задължаване да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава молителката за 18 месеца. От изисканата справка за съдимост на ответника, се установява, че ответникът е неосъждан. За посочения от молителката акт на домашно насилие на *** е образувана и преписка във Второ РУП гр. *** по сигнал на молителката, приложена по делото във вид на копие, като по нея са снети обяснения и спрямо ответника е изготвен протокол за предупреждение от 27.08.2020г. да не нанася психически и физически тормоз над молителката и да не отправя заплахи и закани за саморазправа. По отношение на твърдяния акт на домашно насилие, извършен от ответника върху молителката на ***, около 17.15ч., по делото се събраха както писмени, така и гласни доказателства, представена е декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, описваща извършеното домашно насилие чрез изричане на обиди и закани, сочени и в молбата. Установява се от приложената преписка по Сигнал от *** от *** до *** ***, че след направено проучване е взето решение да не се открива случай за детето ***, а да се издаде направление за ползване на социални услуги в *** ***. Твърденията на молителката за извършеното насилие се потвърждават от разпита на водените от нея свидетели А. Б. , М.

Н . и П. В. , присъствали на разговора по телефона между страните, който молителката провела на включен високоговорител. И тримата свидетели твърдят, че разговорът бил очакван, уговорен между страните и проведен на високоговорител, за да може ответникът да се чуе и с детето *** по повод вземането му в гр. *** от бащата. Св.***, майка на молителката, посочи, че чула разговора, детето казало, че не желае да отиде, искало баща му и сестра 2 му да дойдат. Посочи, че докато протичал нормален разговор, изведнъж ответникът започнал агресивно да вика: „Ще ти еба майката, боклук такъв, ще те убия“. Като чула това, свидетелката взела детето и го извела на терасата за да не слуша, където го ангажирала с някаква игра. Твърди, че тези думи не били отправени към детето, а към майката, че след известно време на терасата дошли дъщеря и зет , които казали, че отиват до полицията да подадат жалба, молителката била плакала, защото очите били червени, ръцете треперели. Св. ***, приятелка на молителката била на гости у тях в този момент, около 17.00ч., и също чула разговора. Сочи, че след отказа на детето да отиде при баща си в гр. ***, ответникът започнал да крещи, че „ще ебе майката“ на молителката, наричал я „боклук“, заканвал се, че ще я разпори през гърба. Св. *** взела детето и го извела, а ответникът продължавал да крещи, че молителката ще се моли да умре. Посочи, че след като чул думите на ответника, св. П. В. , съпруг на молителката изключил високоговорителя и започнал разговор с ответника, при който му казал:“Кой си ти, да обиждаш и да убиваш майката на децата си?“, но отговора на ответника вече не можела да се чуе. Говорили две-три минути още, и ответникът затворил телефона.

Потвърди, че детето е отказало на баща си да ходи в ***, казало му:

„Забранявам!“, което бил негов емоционален израз, искало баща му и кака му да отидат на паркинга на ***, за да се видят там. Свидетелката посочи, че молителката била много разстроена от разговора, че детето чуло началото на заплахите, че баща му ще убие майка му. Св. ***, съпруг на молителката също даде показания за случилото се на *** Посочи, че при телефонния разговор, проведен на високоговорител между майката, бащата и детето, родителите се опитвали да го убедят да отиде в гр. ***, но след втория отказ на детето и искането му да дойдат те, ответникът неочаквано взел да псува и да обижда. Посочи, че ответникът викал „боклук“ на молителката, заплашвал, че ще я убие, ще я залее с киселина, че ще я разпори през гърба, да се моли да умре, за да не се мъчи. Той потвърди, че е взел телефона, изключил високоговорителя, и попитал ответника кой е той, че да заплашва майката на децата си. Ответникът му казал, че и него ще убие и затворил. Посочи, че жена му цялата треперела и се разплакала, поискала да отидат в полицията.

Отишли с нея при бабата и детето на терасата и им казали, че отиват в полицията. Посочи, че през нощта детето питало майка си: „Нали няма да те убиват?“ Свидетелят потвърди, че разговорът бил очакван, че е знаел с кого 3 говори жена му, а после и самият той.

По делото бяха изслушани и свидетели, водени от ответника – св.***, негова майка, и Илияна ***, съжителка. Св.*** заяви, че е чула разговора, т.к. и ответникът го провел на високоговорител, че се обадил по искане на голямото дете ***. Заяви, че чула отказа на *** да отиде в ***, която казала:

„Забрана, забранено“. Твърди, че ответникът не е отправял никакви заплахи след това, попита може ли да допусне да говори такива неща пред другото дете. Свидетелката посочи, че до края разговорът бил на високоговорител, но същевременно посочи, че излезли с голямото дете, за да не присъствало и то, защото разбирало всичко. Твърди, че чула и разговора между сина си и св.

***, който му казал да не се занимава с жена му. Разпитана за конкретика, свидетелката заяви, че е на 60 години и не чува толкова хубаво и подробности. Съжителката на ответника – св. *** също заяви, че е чула разговора, че обикновено майката казвала, че детето не иска да ходи у тях.

Чула, че детето отишло да телефона, казало ѝ, че е забранено и повече не чули гласа му. Твърдя, че ответникът казал след това, че по нормалния, законния начин ще направи така, че да се вижда с малкото си дете, но не искал да го притеснява по никакъв начин. Свидетелката твърди, че е била по време на целия разговор, но обиди и заплахи не е имало. Твърди, че не знае да е имало предварителна уговорка за разговор между молителката и ответника и че разговорът бил спонтанен, че е била до края на разговора, че ответникът се ядосал, но не казвал нищо, че мъж не е разговарял с него накрая. При изслушването на ответника по негово желание, той потвърди проведения разговор на посочения ден и в посоченото време, отрече да е заплашвал молителката, заяви, че накрая на разговора е говорил с мъжа на молителката и че той му е казал: „Кой си ти, че да заплашваш ***?“ Заяви, че заплахи е имало от тяхна страна, че ще влезе в затвора. Заяви, че на същия ден под терасата му дошъл ***, който му казал, да не заплашва ***, че ще му отреже главата. За установяване на обстоятелството дали е упражнено домашно насилие върху детето *** по смисъла на чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН, по делото беше изслушано заключението на съдебно психологична експертиза, което сочи, че детето реално не е преживяло травма от разговора, не си го спомня, има травма, която реално е отражение на тревожността в семейството на детето.

Посочи, че е възможно и детето да е чуло разговора, но да го изтласкало като 4 нещо, което не се е случило, а и реакцията на бабата, че това се отнася до някой друг, е довело да омаловажаване на заплахата.

При така установеното, съдът прави следните изводи: От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата от 01.09.2020г., е подадена в едномесечен срок след твърдяния акт на домашно насилие – на ***, т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителката П. Б.

В. е лице, което отговаря на изискванията на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН – живяла е на съпружески начала и има деца от ответника. Представената декларация от молителката /л. 14 от делото/, сочи конкретен акт на домашно насилие и сама по себе си представлява достатъчно доказателство за налагане на мерки за защита на молителката. Съдържанието на тази декларация обаче се потвърди изцяло от показанията на свидетелите А. Б. , М. Н. и П. В. , които са присъствали на телефонния разговор, в който е упражнено психическото и емоционално насилие над молителката. Съдът изцяло кредитира показанията на тримата свидетели, независимо, че се касае за близки до молителката лица - майка, съпруг и приятелка, които обаче е логично именно като толкова близки да са присъствали на разговора. Техните показания са изключително последователни, логични и непротиворечащи си в нито една своя част или поредност на събитията. Те установяват повода на разговора – уговорка за чуване на родителите и детето, причината разговора да се проведе на високоговорител – да може и детето да чува и да каже какво иска, няма противоречие в показанията им за рязка промяна в поведението на бащата – викане, обиди, заплахи за убийство с подробности за начина – киселина, разпорване през гърба. Св. *** и св. *** сочат безпротиворечиво, вкл. и със самите обяснения на ответника, че в края на разговора са говорили само св.

*** и ответника и че е имало питане от свидетеля “кой е“ ответника. Съдът не кредитира показанията на водените от ответника свидетелки – неговите майка и съжителка. Дадените от тях показания противоречат на самите изявления на молителя с кого е говорил в края на разговора, св. *** не беше категорична дали е присъствала до края на разговора, сама заяви, че не чува толкова хубаво и подробности, не изясни защо според нея е извела другото дете от стаята където е говорел баща му и защо е преценила, че то не трябва да присъства, след като разговорът според нея е бил по инициатива на ***. Св.

***, въпреки че твърдя, че е присъствала на целия разговор, отрече 5 твърдяното и от самия неин съжител, че накрая той е говорил с мъжа на молителката. Тези противоречия не дават възможност на съда да кредитира показанията на водените от ответника свидетели за факти, които всъщност са отрицателни – че не са чули ответника да изрича обиди и заплахи.

Изявленията на самия ответник в последното съдебно заседание – че вечерта на същия ден е бил заплашван от ***, пратен от молителката и семейството , който го е заплашил за да не закача молителката, логично потвърждават самото твърдение на молителката, че преди това ответникът е отправил заплахи. Съдът намира, че за да преценява ответникът, че именно молителката е изпратила мъж да го предупреждава, то самият ответник знае за какво негово поведение би могъл да получава заплахи. Всички обсъдени свидетелски показания, изявлението на ответника, както и писмените доказателства сочат, че действително ответникът е осъществил на *** психическо и емоционално насилие над молителката. Поради изложеното, съдът приема, че молбата за защита от домашно насилие на *** се явява основателна и доказана, доколкото по делото се установи актът на домашно насилие, страните по него и вида на насилието. По отношение на служебно конституираното дете ***, като пострадало от домашно насилие, съдът намира, че не следва да се налагат мерки по реда на ЗДДН, доколкото молителката категорично заяви, че не желае такива мерки, и доколкото независимо, че с голяма вероятност детето е чуло част от разговора и обидите, то не ги е възприело до степен да може да ги възпроизведе.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aafe7b48-c957-4eee-9921-b8f765455345