Решение № 746 от 01.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110103416 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10, т.20 , чл.19, ал.1, ал.4 , чл.10а л.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД.

Пълномощникът на М. А. С. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ № *, ет.*, ап.* - адвокат Ж. Д. от *АК , твърди, че същата е сключила с ответника „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София , ж.к. Младост 3, бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20 договор за потребителски кредит/ за предоставяне на финансови услуги от разстояние / № ***/**.**.**** г. , въз основа на който й е предоставил в заем сумата от 300 лева, с лихвен процент 3,38 % и ГПР в размер на 49,85 % / уточнение- поправка на първоначално изложената в исковата молба погрешна информация в с.з. на **.**.**** г./ .

Съгласно чл.5 на договора е предвидено , че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Feratum Bank в полза на кредитодателя срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя на месечни вноски в срока на действието му. Твърди , че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договора за предоставяне на поръчителство / гаранция.

За изпълнението му е заплатила всички вменени й задължения , поради което е прекратен.

Отрича действителността му поради обстоятелствата , че липсва информация какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите и как, по какъв начин е образуван/ кои елементи включва /; в него не е включен разхода за заплащане на възнаграждението на поръчителя , с което се цели оскъпяване на кредита, извличане на допълнителна облага за кредитодателя в резултат на заобикаляне на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК същият / ГПР/ да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочения задължения в левове и във валута и така се получава несъответствие между действителния и 1 формално посочения му размер и всичко това представлява заблуждаваща практика по чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП; не съдържа информация за задължението на потребителя да погасява усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.6, както и размера на лихвения процент на ден.

Клаузата, че кредитополучателя ще заплаща възнаграждение за/ на поръчителя / такса за осигуряване на гарант/ , вместо кредитодателя, противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗПК.

Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да осъди да й върне сумата от 100,38 евро, равняваща се на 196,33 лева / изменение на иска в с.з. на **.**.**** г./, която е заплатила при начална липса на основание извън главницата в изпълнение на сключения нищожен договор за потребителски кредит. Претендира присъждане на направените по производството разноски .

В с.з. поддържа предявения иск .

Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Г. оспорва исковете с възражения , че договорът за предоставяне на поръчителство/ гаранция/ е сключен между ищеца и „***“ по негов избор ; чл.5 от договора за потребителски кредит има декларативен характер и не налага задължение на кредитополучателя да заплаща на дружеството заемодател такса за осигуряване на гарант и няма законно основание възнаграждението на поръчителя да се включва в разходите по кредита при изчисляването на ГПР, тъй-като не отговаря на определението за „общ разход по кредита“ съгласно параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК , понеже сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и поръчителството се предоставя от трето самостоятелно юридическо лице.

Моли да бъде отхвърлен с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът , след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи.

Юридическият факт на сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние във вид на заем/ чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД/ , по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 300 лева, при годишен процент на разходите в размер на 49,85 %, с лихвен процент от 3,38 % , със срок за погасяване до **.**.**** г. , общо дължима лихва в размер на 10,14 лева и обща сума за плащане в размер на 310,14 лева, е признат и документиран .

Съгласно текста на чл.5 на договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Feratum Bank в полза на дружеството –заемодател , който се сключва не по-късно от края на работния ден , в който е сключен договора за заем, като с одобряването на предоставеното обезпечение , уговорката , свързана с него не може да се отмени и одобряването се извършва чрез одобряването на заема.

Съгласно клаузите на чл.5.3, 5.4, 5.5 , 5.6 и 5.7 на Общите условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови услуги от разстояние – неделима част от договора / ч л . 6 /, кандидат заемателят /за да повиши кредитоспособността си/ може да предложи обезпечение за изпълнение на задълженията чрез предоставяне на поръчителство, посочено в молбата за заем, което дружеството може да одобри или да не одобри, но може и да отпусне заема след преценка на кредитоспособността на кандидата и без да е предложено и одобрено такова обезпечение .

Ищецът е върнал заемната сума и е заплатил дължимата лихва за потреблението й в размер на 10,14 лева, заедно с някакви такси, определени съгласно вътрешна тарифа на ответното дружество и общите му условия в размер на 100 лева, както и сумата от 86,19 лева за допълнително избрана незадължителна услуга към „***"/ дружество , посочено като гарант по сключен с ищеца договор за гаранция / , преведена му от ответното дружество / вж. справка за плащанията на л.44 от делото , която пълномощникът на ищеца не е оспорил/.

Тъй-като срокът за погасяване на заемния дълг не надхвърля три месеца/ той е 30 дни/ и 2 същинските разходи по договора, съотнесени към предоставената в заем сума / 300 лева/, състоящи се само от възнаградителната лихва/ 10,14 лева/ не я надхвърлят и затова са незначителни по размер, прилагането на разпоредбите на ЗПК относно конкретния договор за кредит под формата на заем е изрично изключено с правилото на чл.4, ал.1 , т.6 от същия закон.

Следователно, както действителността му в неговата цялост, така и действителността на отделни негови клаузи не може да се преценяват от гледна точка на повелителните му изисквания.

Законодателят е преценил, че незначителността на разходите не оправдава подход/ нормативен режим на засилена строгост/ информационна пълнота, позволение и ограничение / към формата и съдържанието към договора , еднакъв с този , който е приложим при договори за кредит , предвиждащи значителни разходи за потребителя.

Ако и да би се приело хипотетично обаче, че разходът , съставляващ възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, възприеман като такъв за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, попада в понятието „общ разход по кредита на потребителя“ по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК и следователно да би трябвало да участва при изчисляването на годишния процента на разходите съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, размерът му е твърде малък/ не се спори , че възлиза на 89,19 лева, макар и да не е представен по делото препис от или извлечение на договора за предоставяне на поръчителство / и прибавянето му към общата сума на разходите не ги превръща в „значителни“.

Дори и да биха се прилагали / оттук надолу разсъжденията са хипотетични/ правилата на закона , включени в предмета на спора, основанията на иска за нищожност на договора за потребителски кредит / причините за твърдяната нищожност/ пак подлежат на отрицание.

Договорът не е опорочен от приписания му информационен недостиг, т.е. напълно съответства на повелителната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, въвеждаща изисквания съдържанието му да показва какъв е годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, с посочване на взетите предвид допускания , използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 на закона начин, като в дължимата информация не попада какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите и как, т.е. по каква методика е образуван. И двата изискуеми елемента безспорно ги има в договора.

Даден договор или част от него е логично и оправдано да се приеме, че нарушава закона с най- тежката последица нищожност, когато законът съдържа изрично и ясно предписано/ а не предполагаемо заложено / задължително изискване , което не е спазено и горната последица, или е нарочно упомената, или няма друго правило , което да я преодолява.

Недопустимо е да се „допълват“ с други или „ разширяват“в себе си от съда и правните субекти изискванията на закона, когато те са предмет на повелителни норми , съдържащи се в напълно ясни текстове, т.е. ненуждаещи се от някакво логическо тълкуване над елементарното .

Вярно е , че тълкувателният прочит на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК , във връзка с определението на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържащо се в разпоредбата на параграф 1 , т.1 от ДР на ЗПК, позволява да се направи заключението , че елементи, включени в годишния процент на разходите биха могли да бъдат не само тези на потребителя , дължими към самия кредитор, но и такива, дължими към трети лица по допълнителни услуги/ за това законът дава неизчерпателни примери с възнаграждението за кредитни посредници и застрахователните премии и възнаграждения от други вид/ , щом са свързани с договора за потребителски кредит , стига обаче да са били известни на кредитора при сключването му и сключването на договора за услуга да е задължително условие за получаване на кредита/ вж. и чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО/.

Затова възнаграждение, каквото е предвидено да се плаща по договор за предоставяне на поръчителство като гаранция за изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит, по начало би могло да бъде част от общите разходи по кредита и 3 следователно да е изискуем елемент в обхвата на годишния процент на разходите, но само ако са осъществени едновременно и последните две изисквания, освен свързаността му с договора за потребителски кредит .

В конкретния случаи обаче не е , защото няма клауза в договора за потребителски кредит , предвиждаща , че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е последица на предварително поето задължение за осигуряване на този вид лично обезпечение и в този смисъл да е неотменно / неподлежащо на преодоляване / условие за отпускане /получаване на кредита.

Напротив, аргумент, че сключването на този вид обезпечителен / както за ищеца така и за кредитодателя / договор е последица от упражнено право на избор на първия, а не на изпълнение на поето задължение се извлича от систематичния прочит на клаузите на чл.5.3, 5.4, 5.5 , 5.6 и 5.7 на Общите условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови услуги от разстояние – неделима част от договора / чл.6 /

Кандидатът за получаване на кредит може да предпочете да заяви , че ще осигури този вид обезпечение, приемайки предложението поръчител/гарант са бъде посочено от кредитодателя юридическо лице или поръчител да бъде друго лице, предложено от самия него за одобряване, или да заяви, че няма да го осигури, т.е. че иска кредит без обезпечение , или пък дори да е заявил , че ще го стори , после да се откаже от заявеното преди осигуреното обезпечение да бъде одобрено от кредитора.

Дали ще бъде одобрено отпускането на кредита с или без обезпечение е право на кредитора и зависи от оценката на кредитоспособността на кредитоискателя, но одобряването не може да бъде логически аргумент/ друг е въпросът какво би се получило на практика /, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е неотменно , т.е. задължително условие за отпускане на кредита.