Определение № 746 от 21.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. София, 20.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Зоя Атанасова

Борис Илиев като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102507 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /Комисията/ - сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от инспектор при ТД на КПКОНПИ Велико Търново Вл. П., срещу решение № 44 от 20.03.2023 г. по въззивно гр. дело № 438/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 418/24.10.2022 г. по гр.дело № 570/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против Е. А. В. иск, с който по реда на чл.141 и сл. ЗПКОНПИ, претендира да бъдат отнети в полза на държавата сумата 38 600 лв., представляваща паричната равностойност на отчужден лек автомобил „Тойота Л. Круизер” с рег..

[рег.номер на МПС] , сумата от 4 020 лв., равностойност на отчужден лек автомобил „БМВ 116 И” с рег. [рег.номер на МПС] , , сумата от 13 580 лв., равностойност на отчужден лек автомобил „Сеат А. 2.0 ТДИ”, рег. [рег.номер на МПС] , сумата от 16 500лв., равностойност на отчужден товарен автомобил „Форд Транзит”, рег. [рег.номер на МПС] , сумата в размер на 10 030 лв., равностойност на отчужден лек автомобил „Ауди А 4”, рег. [рег.номер на МПС] , сума от 5 000 лв., равностойност на отчуждените дружествени дялове от капитала на „Примависта 01” ЕООД, сумата от 505 лв., внесени суми на каса от титуляр по банкова сметка открита в „И.“АД, с титуляр Е. В., сумата от 1 609,56 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „И.“АД, с титуляр Е. В., сумата от 1 789,80 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България“АД, с титуляр Е. В., сумата от 1 250 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „Уникредит Булбак“АД с титуляр Е. В., сумата от 11 000 лв., получени средства от трети лица по банкова сметка, открита в „УниКредит Булбак“АД с титуляр Е. В. и сумата от 248,23 лв., представляваща получени парични средства чрез “W. U., като недоказан. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нерушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.

В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите:1. Представлява ли имущество 1 по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ сега ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1,т.3 от ЗПКОНПИ паричната равностойност на придобити МПС и паричната равностойност на придобити дружествени дялове, в случай че същите са отчуждени към края на проверявания период, съответно внесени суми на каса от ответника по банкови сметки, получени средства от трети лица по банкови сметки с неустановен законен произход и действително основание и получени парични средства чрез „Uestern U.” с неустановен законен произход и действително основание и т.н., в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане. 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на отчуждени МПС, паричната равностойност на отчуждените дружествени дялове, внесени суми на каса от ответника по банкови сметки, получени средства от трети лица по банкови сметки с неустановен законен произход и действително основание и получени парични средства чрез „Uestern U.” с неустановен законен произход и действително основание, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, респективно към датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.

Ответникът по жалбата Е. А. В. не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното:

На 22.02.2019 г. ответникът Е. А. В. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2730/2016 г. на ОД на МВР-Русе за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 НК, което попада в предметния обхват на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ - отм., съответно чл. 108, ал. 1 от действащия ЗПКОНПИ - т. 12. На това основание срещу ответника е започнала проверка, обхващаща периода от 17.01.2010 г. до 17.01.2020 г., приключила с внасяне в съда на разглежданото искане за отнемане на имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му.

Безспорно е установено, че в рамките на периода на проверката ответникът не е полагал труд по трудов договор, не е придобивал недвижими имоти. От приложена справка за задгранични пътувания е установено, че в периода на проверката той е излизал извън страната, като в основната част от случаите се касае до пътувания за 1 до 3 дни, в един случай е осъществено 8- дневно пътуване - от 09.11.2016 г. до 17.11.2016 г. /00:56 ч. се е върнал в РБ/ и в друг случай - за 11дневно пътуване - от 17.05.2016 г. до 27.05.2016 г.

От приложените договори за покупко-продажба е установено, че В. е придобил автомобили „Ауди“, модел „А8“, рег. [рег.номер на МПС] , „БМВ“, модел „530 Д“, рег. [рег.номер на МПС] налични към края на проверявания период, както и „БМВ 116 И“ с рег. [рег.номер на МПС] , „Сеат А. 2,0 ТДИ, товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. [рег.номер на МПС] , които автомобили са отчуждени през проверявания период. Съгласно справки от ОД на МВР на името на ответника на 18.06.2010 г. са били регистрирани леки автомобили Порше К. и BMW X5, на 18.07.2011 г. лек автомобил „Тойота Л.

Круизер“ и на 26.04.2011 г. мотоциклет BMW Ф800, за които по делото не са представени договори за покупко-продажба. Комисията е посочила, че е налице невъзможност да бъдат представени, защото срокът за съхранение на всички документи с данни за регистрация е 8 г. и те са били унищожени след бракуването им.

Прието е за безспорно, че преди началото на проверката В. е притежавал лек автомобил „БМВ“, модел 745ЛИ, който е отчужден на 27.01.2010 г. Стойността на всички МПС към момента на придобиване, разпореждане и дата на искова молба е установена с приета по делото автотехническа и оценъчна експертиза.

Съдът е приел, че В. е бил едноличен собственик на капитала на „ПРИМАВИСТА 01“ ЕООД, учредено от него съгласно вписванията в ТР на 12.04.2012 г. с капитал от 5 000 лв., внесен изцяло при образуването му, като с договор за покупко-продажба от 26.11.2014 г. той е продал 2 притежаваните дружествени дялове на трето лице за сумата 5 000 лв.

На името на ответника са открити описаните в исковата молба банкови сметки, по които са извършени сочените в исковата молба плащания и от приложените банкови удостоверения и констатациите на приетата от съда и неоспорена от страните икономическа експертиза е установено, че плащанията са в заявените от ищеца размери.

Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза е дало следното заключение:

Приходите на В. за периода на проверката са в размер на 39 040 лв., формирани от сумата от продажбата на притежавания от преди проверката лек автомобил „БМВ“, модел 745ЛИ - 34 040 лв. и продажбата на дружествения му дял - 5000 лв., а разходите му са в размер на 47 471.03 лв., формирани както следва: за издръжка на семейството по данни на НСИ - 41 567 лв.; за пътувания в чужбина, изчислени по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина 5382.56 лв. и извънредни разходи - за платени данъци и за регистрация на ЕООД - 521.47 лв., при което нетният доход е отрицателна величина - /- 8 431.03 лв./

Имуществото е посочено на обща стойност 271 538.59 лв., формирано от стойността на придобитите през проверявания период МПС - 249 095 лв., стойността на придобитите дружествени дялове - 5 000 лв., вноски от В. по банкови сметки - 1 365 лв. и преводи от трети лица чрез системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион“ и по банкови сметки с титуляр ответника 15 875.36 лв. С оглед така изчислените имущество и нетен доход вещото лице е дало заключение, че несъответствието възлиза на - 280 014.62лв.

От правна страна е прието, че съдът е сезиран с иск по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ - сега ЗОНПИ.

Прието е, че съгласно ЗПКОНПИ, в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, каквото е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник чл.5 ал.1. Посочено е, че според чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, е налице, когато след проверка, обхващаща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Според съда значително е това несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период - § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Посочено е, че в случая се претендира отнемането на два леки автомобила, на сумата 87 730 лв. - равностойността на отчуждено през периода на проверката имущество - МПС и дружествени дялове и на парични суми в общ размер на 16 402.59 лв., преминали през банковите сметки на ответника, за които не е спорно, че не са налични.

Съдът е приел, че „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участващо при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, е само наличното в края на проверявания период имущество. ВТАС е възприел практиката на ВКС, изразена в Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело №1293/2020 г. и Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г. - всички по описа на IV г.о. на ВКС, според които паричните суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице през периода на проверката, разходвани са от него без да са трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане и съответно в края на проверката не се намират в негово или на свързаните с него лица държане като пари в брой или по тяхна сметка, не могат да бъдат разглеждани като имущество по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Сумите, постъпили по банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания, както и сумите, получени от разпореждане с активи от имуществото, безспорно към конкретния времеви момент стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица като вземания от съответната банкова или небанкова институция, но с изтеглянето им или с нареждането на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото. Тези парични потоци в рамките на проверявания период в един момент са приход, а в друг - разход и като краен резултат те не формират превишение на имуществото и не могат да бъдат използвани като „имущество“ в уравнението за установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Имущество представляват само наличните в края на изследвания период активи, в това число и парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, които са материален запас от натрупани и неизразходвани средства. Само по отношение на тези налични пари, както и на останалото налично в края на проверката имущество, доколкото те могат да са предмет на 3 отнемане, е дължима преценка дали са „незаконно придобити“, което налага извършването на анализ на икономическото състояние на ответниците през проверявания период. На отнемане подлежи само налично към датата на предявяване на иска по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ, респ. към датата на приключване на устните състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ. Само в случаите, когато наличното в края на изследвания период имущество, за което е формиран извод, че е незаконно придобитото, след приключване на проверката е било отчуждено по възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице или фактически липсва, на отнемане подлежи неговата парична равностойност. Така, в зависимост от конкретната фактическа обстановка, исковата претенция може да има за предмет отнемане на имущество или на паричната му равностойност. Посочено е, че възприемането на тезата на Комисията, че може да се отнеме равностойността на неналично имущество извън случаите на отнемане на парични средства като заместващата облага, е в противоречие с преследваната от закона цел, която е видна и от самото наименование на закона. Законоустановената цел не е проверяваните лица да бъдат санкционирани чрез възлагане в тяхна тежест на парични задължения, което е равнозначно на отнемане от тях на бъдещи доходи, а целта е посредством отнемането на притежаваното от тях незаконно придобито имущество да се предотврати обогатяването им чрез използването му или чрез дохода от него.