Присъда № 266 от 13.11.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 266, постановена на 13.11.2024 г. по НОХД № 2699 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна.

Производството по НОХД № 2699 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 333 по описа за 2023 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Г.Х.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс.

Г.Х.Д. за това, че на 12.03.2023 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като извършител с неустановено лице – извършител, чрез използване на моторно превозно средство, отнел от владението на Д.П.Ч., без неговото съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – кутии с хранителни добавки на обща стойност 1015,90 лева, собственост на „Нутракорп“ ЕООД, както следва:

- на 12.03.2023 г. – сам отнел 1 бр. кутия с хранителна добавка марка „Целукор Ц4“ и 1 бр. кутия с хранителна добавка марка „Сайтек“ на обща стойност 126 лева;

- на 12.03.2023 г. – сам отнел 1 бр. кутия с хранителна добавка марка „Целукор Ц4“ на стойност 67 лева;

- на 12.03.2023 г. – в съучастие, като извършител с неустановено лице извършител, отнел 12 броя кутии с хранителна добавка марка „Сайтек“ на обща стойност 822,90 лева – всичко на обща стойност 1015,90 лева – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2699 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Д., намирайки, че авторството и съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, са установени по несъмнен и категоричен начин. Предвид това обстоятелство, представителят на държавното обвинение моли за постановяване на осъдителна спрямо подс. Д. присъда, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три 1 години.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 2699 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна, упълномощеният защитник на подс. Д. – адв. П.Д. от АК – Варна поставя акцент в своята пледоария върху наказанието, което следва да бъде наложено на неговия подзащитен. Адв. Д. застъпва становище, че са налице редица смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да мотивират съда да наложи минимално по размер наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК също за минимален изпитателен срок.

Подс. Г.Х.Д. се присъединява към позицията на своя защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подсъдимият заявява, че съжалява за извършеното от него престъпно деяние.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В сутрешните часове на 12.03.2023 г. подс. Г.Х. Д. отишъл с неустановен по делото таксиметров автомобил дo магазин за продажба на хранителни добавки „Сила БГ“, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ 21, стопанисван от търговското дружество „Нутракорп“ ЕООД.

Подс. Д. указал на шофьора на таксиметровия автомобил да го изчака на улицата, непосредствено до търговския обект и влязъл в магазина.

Непосредствено след входа на магазина имало разположени стълби, отвеждащи към търговската част на обекта. Покрай стълбите от едната страна бил поставен рафт с разположени за продажба различни видове хранителни добавки. B магазина по това същото време на смяна като продавач — консултант работел свидетелят Д.П.Ч..

Подсъдимият обиколил търговския обект като разпитал св. Ч. за различите видове хранителни добавки. Дoкaтo обикалял в магазина, незабелязано от служителя, подс. Д. взел 1 бр. кутия с хранителна добавка марка „Целукор Ц4“ на стойност 67 лева, която прибрал в джоб на якето си.

Напускайки магазина, подс. Д. взел от рафта дo стълбите и 1 бр. кутия с хранителна добавка марка „Сайтек“ на стойност 59 лева, която също прибрал в якето си. Така с двете кутии хранителни добавки, подс.

2

Д. напуснал магазина без да заплати цената им. Незабавно се качил в таксиметровия автомобил, който го чакал пред входа на магазина и се отдалечил в неизвестна посока.

Около един час след това, на същия този ден 12.03.2023 г., подс. Д. се върнал с друг таксиметров aвтoмoбил (също неустановен по делото) и влязъл в магазина. И тoзи път указал на водача да гo изчака в непосредствена близост до търговския обект. Влязъл с намерението отново да открадне кутии с хранителни добавки. Показал на св. Ч. хранителни добавки, които желал да закупи като поискал свидетелят да мy посочи общата им стойност. Докато служителят бил зает с това, подс. Д. взел 1 бр. кутия с хранителна добавка марка „Целукор Ц4" на стойност 67 лева и незабелязано я прибирал в якето си. Уведомил св. Ч., че ще направи съпоставка на цените на добавките и в други магазини, след което напуснал магазина без да заплати кутията с хранителна добавка. Качил се в таксиметровия автомобил, който го чакал пред входа на обекта и се отдалечил в неустановена по делото посока.

След няколко часа на същия ден — 12.03.2023 г., подс. Д. срещнал свой познат - неустановено в хода на разследването лице, и му разказал, че в магазина за хранителни добавки, където бил по – рано, имало поставени за продажба много артикули, a продавачът бил сам.

Двамата решили да влязат на територията на търговския обект и да откраднат каквито добавки намерят. Качили се в лек автомобил марка „Фолксваген Туран“ с peг. № В4398НН, управляван от свидетеля Н.Г.Н. и обвиняемия му указал адреса, където да ги отведе. Н. често предоставял транспортни услуги, като и друг път бил возил обвиняемия Д., Когато наближили кръстовището пред сградата на Икономическия университет в гр. Варна мъжът, придружаващ Д. слязъл от автомобила и се насочил пеша към магазина за хранителни добавки. Обвиняемият указал на св. Н. да паркира автомобила в пресечка близо до магазина.

Излязъл и му казал да го изчака там. B магазина първо влязъл обв. Д., който заговорил служителя Ч., като се насочил към дъното на обекта, където го последвал и служителя. Докато двамата разговаряли за определен продукт, в магазина влязъл, мъжът, придружаващ обвиняемия.

След като видял, че обвиняемият е ангажирал вниманието на служителя, 3 се върнал до входа на магазина и започнал да взима от разположените на рафта дo стълбите кутии с хранителни добавки. През това време обвиняемият Д. продължил да разговаря със служителя, като виждайки, че неговият съучастник все още поставя кутии в торби, застанал пред касата по начин, че да нямa служителят видимост към входа нa магазина и действията на извършителя. Мъжът взел и поставил в две торби 12 броя кутии с хранителна добавка марка „Сайтек“ на обща стойност 822,90 лева, след което напуснал магазина, като се насочил към паркирания в пресечката лек aвтoмoбил. Незабавно след него магазина напуснал и подс. Д., който го последвал и двамата се качили с торбите с откраднатите добавки в лекия автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № В4398НН, управляван от свидетеля Н.. Указали на св. Н. да ги закара до Колхозния пазар в гр. Варна. Така, двамата извършители бързо cе отдалечили с откраднатите хранителни добавки.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. Д.П.Ч., показанията на св. Н.Г. Н., показанията на св. К.М.К.в; изготвената в хода на досъдебното производство видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза; актуална справка за съдимост на подс. Д., изготвена от бюро „Съдимост“ към Районен съд Бургас.

В случая няма някаква необходимост от задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, предвид липсата на оспорване от страна на защитата в лицето на адв. П.Д. и на подс. Д. на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и на обстоятелството, че със своите действия подс. Д. е извършил престъпление с посочената от Прокуратурата правна квалификация, а именно чл. 195, ал. 1, т.

4, пр. 1 вр. чл. 194, ал 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Единствено за прецизност следва да се маркира, че съдът кредитира напълно показанията на двамата разпитани свидетели Д.П.Ч. и Н.Г. Н., които ясно и последователно разказват за посещенията на подс. Д. в търговския обект, стопанисван от „Нутракорп“ ЕООД, находящ се на ул. „Любен Каравелов“ в гр. Варна, като св. Ч. категорично описва броя и вида на 4 противозаконно отнетите артикули от магазина.

Показанията на двамата свидетели се допълват от изготвената видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, чието заключение съдът безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено и което заключение също дава изключително категоричен отговор на въпроса за авторството на деянието.

Стойността на отнетите вещи възлиза в общ размер на 1015, 90 лева, съгласно изготвеното от вещото лице З.Д. заключение на съдебно – оценителна експертиза.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Родов обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.

Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието са 2 броя кутии с хранителни добавки „Целукор Ц4“, всяка една от тях на стойност 67 лева и 13 броя кутии с хранителни добавки „Сайтек“ на обща стойност 881, 90 лева.

Субектът на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. с чл.

194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – Г.Х.Д. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно прекратяване от страна на подсъдимия на фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху неговите собствени вещи и същевременно установяване на своя фактическа власт върху тях.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. отлично е съзнавал общественоопасния характер на 5 деянието си и е имал за цел настъпването на общественоопасните последици.

По вида и размера на наказанието.

За извършеното от подс. Д. престъпление с правна квалификация чл.

195, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години.

При индивидуализация на наказанието на подс. Д. съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходната му съдимост.

Смекчаващо вината обстоятелство е изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършеното престъпно деяние.

Нправеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г . постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.