Протокол № 854 от 30.06.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 854 гр. Пазарджик, 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина

Съдебни

Б.Е.Р. заседатели: Л.К.Д. при участието на секретаря Х.В. и прокурора А. Й. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело от общ характер № 20265220200774 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:06 часа се явиха:

Подсъдимият И. се явява лично и с адв.П. К.а, редовно упълномощена от ДП.

Частният обвинител П. се явява лично и с повереника си адв.А. Т., редовно упълномощена.

Явяват се свидетелите И. Б. П., А. В. М., И. Д. И., А. С. А., Г. И. Г., И. Н.

К., Г. П. И..

Не се явява св. Й. И. за когото св. И. К. съобщава, че е забравил личната си карта и не е бил допуснат в съд. палата.

Не се явява ВЛ д-р Б. Х. П. от когото е постъпила молба, че е в платен годишен отпуск, отсъства от страната и не може да се яви в съд.заседание.

Явява се прокурор А..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

1

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

И. Б. П. – на 72 години, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, без родство с подсъдимия.

А. В. М. – на 34 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

И. Д. И. – на 73 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

А. С. А. – на 27 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Г. И. Г. – на 33 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

И. Н. К. – на 56 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, баща на подсъдимия.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ.И. К.: Искам да бъде свидетел.

Г. П. И. – на 36 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, съпруга на подсъдимия.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ.Г. И.: Искам да бъда свидетел.

Свидетелите, както и частният обвинител, предупредени за отговорността по чл.290 от НК. На свидетелите и на частния обвинител се разясниха правата. Обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала, като в залата остана частният обвинител.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ.Т. и ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ : Нямаме искания по доказателствата.

АДВ.К. и ПОДСЪДИМИЯТ: Нямаме искания по доказателствата.

Съдът

2

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Съдът, докладва основанията за образуване на съд. производство съдебното производство е образувано по ОА на РП Пазарджик внесен в Районен съд - Пазарджик против подс. Н. И. И. за това, че на 02.06.2025 г. в гр.

Пазарджик, чрез нанасяне на удар с дървена бухалка в областта на подбедрицата на десния крак, е причинил средна телесна повреда на Б. И. П., изразяваща се в травматична фисура /непълно счупване/ на големия пищял на десния крак, довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК Дава възможност на прокурора да изложи обстоятелства във връзка с обвинението:

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обстоятелствата изнесени в ОА и няма какво друго да се добави към настоящия момент.

Пристъпи се към разпит на подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм ОА. Прочел съм го. Разбирам обвинението. Накрая ще разкажа какво се е случило.

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

СВ.Б. П.: На 02.06.2025г. около 15 часа баща ми ми се обади по телефона – И. П., аз бях на работа. Каза ми, че Н. И. с друг съсед – Т.М. влизат и излизат в техните си къщи, двамата заедно, което е създало съмнение, че нещо ще се случи, тъй като назад във времето - 10 дни по-късно имаше нападение над баща ми от Н. И. на улицата на кръстовището – за това имам подадени материали в прокуратурата, снимки и обяснения. Няколко дни покъсно бяхме на лозето и идваха и там Н. И. с непозната за мен жена, която стоеше в друг автомобил с телефон. Н. И. правеше провокации с автомобилаq докато ние си тръгвахме от лозето, с цел ние нещо да предприемем, нямам идея. Обиждаше ни по улицата с автомобила и съм информирал кварталния полицай.

Ние водим гражданско дело за психически тормоз от 2023г. Всеки ден и всяка нощ ни пускат музикални басове, ниско честотни, с цел да ме изселят.

Ние сме съседи и живеем на около 20-30 метра. Улицата е на буквата „Г“ и къщите са ни през един двор, който е собственост на друго лице, но е празно 3 място.

Баща ми се притеснява да не го нападнат и тогава ми се обади - на 02.06.2025г. q в 15 часа. През последните десет дни преди този ден всеки път q когато той беше на работаq аз го защитавах- като внимавах дали някой не го следи, защото, където той работи, няма хора. Аз го изчаквах с друг автомобил след работа. В 5 часа вечерта аз свършвах работа, а той започва в 18 часа и заставах с моя автомобил на изхода на Пазарджик с моя автомобил и да видя дали след неговия автомобил ще мине някой от автомобилите на И.и и К.и синът се казва И., и двамата сина, а бащата е К..

На 02ри юни, миналата година, след 17 часа, разговаряйки с баща ми му казах, че пак няма да се прибере и ще отида в друга пресечка в селото, която е на 200 метра. Той тръгваше от нас и като ми каза, че влизат и излизат Н. И. и М. в къщите си,ту в едната, ту в другата и аз се усъмних и го помолих да си остави включен телефона на седалката, за да има връзка с мен и му казах, че ще го изчакам в селото, но в друга улица, защото вече се бях прибрал – вече бях в Дебръщица.

В 17,45 часа, плюс минус две минути, баща ми тръгна за работа от Дебръщица за Пазарджик и като се включва от разклона за Дебръщица на пътя Пещера-Пазарджик, ми казва , че зад него е черното Пежо на Н. И.. Пътувайки за Пазарджик, ние държим връзка по телефона, той е отворен и ми каза, че в колата са Н. и Г., били и го изпреварили по пътя. И аз тръгнах към Пазарджик, а баща ми през цялото време беше на говорител на телефона. Като е завил на ляво на магазин Лидл и по бул.Ал.Стамболийски ми заяви, че Н. му е препречил пътя и му е казал словом и с жестове, че ще му пререже гърлото, това му е казал и му е направил с ръката жест, който показва прерязване на гърлото. След това са продължили по бул.Ал.Стамболийски и след кръстовището с бул.Хр. Ботев в посока с.Бошуля и при Спортното училище и общежитие са се изравнили с автомобила на баща ми и Г. през отворения прозорец с бухалка е ударила автомобила на баща ми- страничното огледало от лявата страна – шофьорската и огледалото -части от него бяха отчупени и паднали, беше наранено. След което са продължили направо и са завили в поска битака по ул.С. Ангелов. Казах на баща ми да не излиза от Пазарджик, а да отбие някъде вдясно и да изчака. Той беше спрял между магазините Успех и Сухстрой. След малко и аз минах, за да видя накъде са отишли. Тръгнах към 4 битака с моя автомобил. Завъртях през паркинга на самия битак. По средата на паркинга Н. И. и Г. се изравниха, пътувайки те на главната улица, аз – през паркинга, но в една и съща посока сме. И Н. И. от вътре с бухалката замахваше и ми показваше неприличен жест със среден пръст. Каза ми и думи „Ще те чукам“ и ми го показа с пръста( свидетелят прави жест със среден пръст, сякаш забива с него). При което аз спрях на изхода на паркинга, за да мога да излезна на улицата, а те продължиха надолу, аз ги изгубих от поглед.

Аз излезнах от паркинга и продължих към бул.Ал. Стамболийски. На около 150 метра от баща ми, но в противоположно движение, спрях автомобила преди магазин „Успех“ вдясно, слезнах от колата, застанах зад нея до багажника и си извадих ключа за джанти за гуми – гаечен ключ. Застанах отзад на колата до багажника, стоях и наблюдавах баща ми. След около максимум 2 минути Н. и Г. И.и спряха зад моя автомобил на около 2-3 метра.

Г. излезна от автомобила, започна да вика и говори на висок тон, застана до мен почти на два пръста от носа ми и през цялото време държеше и двете си ръце зад гърба - обвиняваше ме, че някой е бил децата, така и не разбрах някакви викове, крясъци и това продължи около минута и половина максимум. Попитах какви деца и Г. направи две крачки на дясно в страни към складовете, а не към пътното платно, при което съпругът й Н. И. каза „До кога ще те чакам“ и през отворения прозорец на шофьорската врата извади дървена бухалка около 80 см., направи две крачки и замахна и ме удари от лявата страна на главата. Направи още един удар пак от лявата страна, но аз вече бях сложил ръката да се предпазя, вдигнах я ( вдига, свита в лакътя, лява ръка) , но пак успя да ме удари, но в ухото от ляво и лявата ръката в областта на лакътя странично. Тогава аз го ударих в горната част на главата с ключ. Н. се отдръпна 6-7 крачки назад, през това време усетих от дясната страна на главата удар с предмет, при което ми причерня, изгубих равновесие и изпуснах ключа, като зад мен беше само Г.. Направих около 2-3 крачки назад, подпрях се на земята и седнах. При което Г. и Н., след като видяха, че съм в безпомощно и неадекватно съС.ие, Н. дойде пред краката ми, а Г. беше над главата ми. Н. си спомням, че каза „Удряй“, докато аз размахвах с ръце и крака да се предпазя от нея и него. Г. ми нанесе рана на пръста, а Н. изчакваше момента да ме удари подходящо по краката и ме удари със замах от горе в десния крак в коляното, при което бухалката се счупи на две.

След може би 2-3 минути пристигнаха баща му И. К. и брат му Й. И..

5