Решение № 17 от 23.04.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Каварна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Административно наказателно дело № 20253240200169 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Н. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, срещу Наказателно постановление № 25-0283-000110/17.04.2025г., издадено от Началник на РУ Каварна при ОДМВР, упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Е. Т. – ***, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява.

Контролиращата страна – Районна прокуратура Каварна, редовно призована, не се явява представител и не взема становище по жалбата.

Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

На 03.09.2024г. в 09.52 часа в *** пред ТОТО Пункта, срещу бившата „Автогара“, жалбоподателят като водач на лек автомобил *** е паркирал управлявания от него автомобил в зоната на действие на пътен знак „Д21“, без да има това право.

Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление в което е възпроизведена фактическата обстановка, като е допълнено, че акта е издаден след като първоначално на В. Д. е наложена глоба с фиш серия GT №3352921/2025г. по описа на РУ Каварна, срещу който е подадена жалба. АУАН е съставен след влязло в сила Определение на АС Добрич №98/21.01.2025г. Към жалбата Д. не е приложил карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора д увреждания и използване на улеснения при паркиране във вр. с чл.99а от ЗДвП. Не представя и експертно решение на ТЕЛК. С издаденото наказателно постановление и на основание чл.178д от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

По делото като писмени доказателства са представени освен обжалваното наказателно постановление и АУАН и административнонаказателната преписка по издаване на НП №25-0283-000110/2025г., съдържаща Докладна записка по връчване на АУАН, Определение №99/02.10.2024г. на РС Каварна, Определение №98/21.01.2025г. на АС Добрич, жалба срещу електронен фиш Електронен фиш серия GT №3352921/03.09.2024г., Докладна записка по връчване на НП №25-0283000110/2025г. справка за нарушител/водач, Заповед №3121з-1632/02.12.2021г.

Разпитани като свидетели по делото са и полицейските служители Р. П.

Г. и Д. М. М., извършили проверката, които свидетелстват, че жалбоподателят е бил спрял при пътен знак Д21, като св.М. сочи, че не е имало синя маркировка на отреденото място.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, както и от събраните по 2 делото гласните доказателства – изцяло извлечени от показанията на актосъставителя Р. П. Г. и свидетеля Д. М. М.. От същите, които като цяло препокриват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, ясно се възприема, че на процесната дата и място е установено паркиран лек автомобил ***, в зона на пътен знак „Д21“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното понастоящем НП, в установения от закона срок и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган - началник на РУ Каварна, при ОД на МВР Добрич, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Следва да се посочи, че не са налице нарушения по издаването на АУАН и извън срока, както твърди жалбоподателя в жалбата си, защото същия е обжалвал издадения преди това електронен фиш и е било образувано производство в РС Каварна, съответно обжалвано в АС Добрич и след приключването му веднага е издаден акта.

Въпреки изложеното съдът счита, че в хода на АНП е допуснато съществено нарушения на процесуалните правила, което е довело ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и е абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на НП.

Видно е, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН №444207/21.02.2025г. в отсъствие на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. А съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Гласните и писмените 3 доказателства събрани по делото еднопосочно установяват, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допускащи това - нарушителят да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил. В настоящия случай след педставяняе на административно-наказателната преписка по издаване на НП №25-0283000110/2025г., съдът не установи на жалбоподателя да е връчвана покана за съставянето на АУАН. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, която е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултат от проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не нарушителя доказва своята невинност. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН въвежда по един императивен за актосъставителя начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя. Само когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, тази разпоредба допуска акта за административно нарушение да бъде съставен и в негово отсъствие.

Нарушител е лицето, на което се вменява виновно извършване на административно нарушение. Съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 8 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Нарушението на тези правила е съществено, тъй като води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание, да изложи (ако има) своите обяснения или възражения по акта още при образуване на административнонаказателното производство.

Въпреки, че настоящия съдебен състав прие, че има допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на НП на формално основание, съдът ще изложи съображенията си и по съществото на спора, тъй като и там са налице основания за отмяна на Наказателното постановление.

На първо място според действащата в момента норма на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за 4 достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията - местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. Според тази разпоредба мястото за паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът "и", което означава кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка. От гласните доказателства на св.М. не се установява процесното място да е било обозначено със синя пътна маркировка с международен символ за достъпност. Събраните и кредитирани по – горе доказателства сочат, че мястото е било обозначено само с пътен знак Д21, поради което следва да се приеме, че щом кумулативно мястото не е било обозначено и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка, то мястото не следва да се счита за обозначено за паркиране на хора с увреждания, от където пък следва, че не може да се приеме за място, визирано в чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Изложените съображения обуславят незаконосъобразност на НП, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право и следва да му бъдат присъдени в негова полза на направените деловодни разноски под форма на адвокатско възнаграждение, въз основа на представения и приложен в кориците на делото договор за правна защита и съдействие в размер на 204,52 (двеста и четири евро и 52 евро цента) евро или 400 превалутирани лева, които разноски следва да се заплатят от въззиваемата страна в полза на жалбоподателя. Доколкото РУ на МВР гр.Каварна, в лицето на Началника не е самостоятелно ЮЛ със собствен бюджет, то съдът следва да осъди разпоредителя с бюджетни средства, а именно ОД на МВР гр.Добрич.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предложение трето от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло

Наказателно постановление

№25-0283000110/17.04.2025г. на Началник РУ Каварна при ОДМВР Добрич, с което на В. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.53 от ЗАНН И чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,26 /сто и две евро и 26 евро цента/ евро или 200 /двеста/ превалутирани лева, за административно нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич, да заплати на В. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на 204,52 /двеста и четири евро и 52 евро цента/ евро или 400 превалутирани лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, пред Административен съд гр. Добрич, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6