Решение № 234 от 11.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Велико Търново, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 186/19.04.2024 г. п о гр. д. №593/2023г. ОС- Плевен е осъдил на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. П., ЕГН **********1 от с.Милковица, Пл.обл., със съдебен адрес за призоваване: адвокат М. М. от ПАК, гр. Плевен, ************, сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.277а, ал.3, предл. първо вр.с ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, за което С. П. е оправдан с присъда на ВТАС №11/19.12.2022г. по ВНОХД №307/2022г., оставена в сила с решение на ВКС №131/12.04.2023г. по н.д.

№171/2023г.,влязла в сила на 12.04.2023г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.04.2023г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 6000 лв.до 35 000 л в . е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

Срещу решението са подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от страните по делото.

Прокуратурата на РБ обжалва обжалва решението в осъдителната част, като неправилно и необосновано. Счита, че твърденията на ищеца за 1 претърпени неимуществени вреди- изпитван срам и неудобство от хората, тъй като самият е бил полицай и се е пенсионирал като такъв, не са подкрепени с доказателства. Необосновано и недоказано било прието, че в резултат на обвинението ищецът е започнал да вдига кръвно. Показанията на св. М. Ш. също не доказвали по безспорен и категоричен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, тъй като в по- голямата си част не соч ели фактически обстоятелства, които свидетелят лично е възприел. С оглед конкретните обстоятелства по делото- естеството на неимуществените вреди, вид и характер на обвиненията, обстоятелството, че по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка на процесуална принуда „подписка" и продължителността на наказателното производство, размерът на присъденото обезщетение бил завишен.

Претендирано е решението да се отмени и да се отхвърли предявеният иск, ведно с произтичащите от това последици, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение и съответно разноските по делото.

С насрещна въззивна жалба С. П., чрез адв. М., обжалва решението в отхвърлителната част, досежно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, като занижено. Излага съображения за продължителност на наказателното производство, сочейки, че делото било отлагано 13 пъти и ищецът чувал в залата обръщението „подсъдим", като сам се стремил да представи доказателства за своята невинност. Не било отчетено, че в наказателното производство ОС- Плевен изместил тежестта на доказване в процеса и я възложил на подсъдимите по делото. Ищецът никога не пристъпвал законите и правилата на държавата, а като бивш служител на полицията работил за спазване на законността.

Претендирано е да се увеличи размера на присъденото обезщетение.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от данните по делото, на 15.04.2021г. в землището на с. Драгаш войвода, Мл.ПИ при РУ гр.Никопол е извършил оглед на местопроизшествие при условията на чл.212 ал.2 от НПК, а на основание чл.80 ал.1 ЗМВР бил извършен личен обиск на С. Г. П., като в протокола подробно са описани намерените вещи. С последващо съдебно одобрение било извършено претърсване и изземване в неотложни случаи , в имот, собственост на С. П..

Ищецът е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1т.2 от ЗМВР.

С постановление на разследващ полицай по ДП пр.пр.№ №1590/2021г. по описа на ОП- Плевен и ЗМ №37/2021г. по описа на РУ - гр. Никопол, С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.277а, ал.3, предл. първо вр.с ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК- че на 15.04.2021г. в землището на с.Драгаш войвода, обл.Плевен, в м.“Чучурката“, в съучастие като съизвършител с Д. В. К., чрез използване на технически средства- два металодетектора с посочени марки, както и два броя прави лопати, търсили археологически обекти. Със същото 2 постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 06.01.2022г. Окръжна прокуратура- Плевен е внесла обвинителен акт срещу Д. В. К. и С. Г. П., въз основа на който пред ОС- Плевен е образувано НОХД №10/2022г.

С присъда №31/20.10.2022г. по НОХД №10/2022г. на ОС- Плевен, С. Г.

П. е признат за виновен за извършване на горепосоченото престъпление по чл.277а, ал.3, предл.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК. С присъда №11/19.12.2022г. по ВНОХД №307/2022г. на ВТАС присъдата на ПОС е отменена изцяло, като ВТАС е постановил нова присъда, с която С. Г. П. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.277а, ал.3, предл.1,вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК. С решение на ВКС №131/12.04.2023г. постановено по н.д.№171/2023г. е оставена в сила присъдата на ВТАС .

Оправдателната присъда е влязла в сила на 12.04.2023г.

ОС- Плевен е приел, че са налице предпоставките по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, водещи до ангажиране отговорността на Държавата /в лицето на Прокуратурата на РБ/ и предявеният иск е доказан по основание. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретния случай. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.

Първоинстанционният съд е преценил и обсъдил конкретните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди: продължителност на процесното досъдебно наказателно производство- две години в досъдебната и съдебната фаза; тежестта на обвинението, за което е образувано наказателното преследване- престъпление по чл.277а,ал.3,предл.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000лв.до 50 000лв., като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на виновния- тежко престъпление по смисъла на чл.93т.7 НК; показанията на свидетелите досежно начина, по който процесното наказателно производство се е отразило на психиката на ищеца.

В заключение ОС- Плевен правилно е приел, че понесените неимуществени вреди са обичайните при подобен деликт- негативни емоции, свързани с притеснения, стрес и безпокойство от начина по който ще приключи делото, уронване доброто име на ищеца /пенсиониран полицай/, тъй като с.Милковица е малко населено място, където всички хора се познават, а обвинението и извършеното претърсване и обиск са станали достояние на много хора от селото, но не са установени по- значителни неимуществени вреди над обичайните такива, които да мотивират определяне 3 на обезщетение в по- висок размер от 6 000 лева.

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, к а т о вследствие на наказателното преследване е понесъл страдания, изразяващи се в негативни емоции, вкл. узнаване за същото от хората в селото, в което живее. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е бил притеснен, тревожен, не можел да спи, хората от селото разбрали за воденото дело, тъй като пристигнали много полицейски коли.

Правилно е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, съобразно критериите, които трябва да бъдат взети предвид за точното прилагане на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.

На ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление- по чл.277а, ал.3, предл.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, но продължителността на наказателното преследване е протекла в разумни срокове- две години в досъдебната и съдебната фаза. Наложената мярка за неотклонение е била найлеката- „подписка“, която не е ограничила свободата му да се придвижва, да работи и не са налагани други ограничителни мерки. За наказателното преследване са разбрали само ограничен кръг от хора- живеещите в селото, а ищецът е пенсионер и няма данни да е засегната професионалната му сфера или незаконното обвинение да е препятствало професионалната му реализация.

Следва обаче да се отчете и обстоятелството, че С. П. е бивш /пенсиониран/ полицай, с чисто съдебно минало и обвинението в тежко умишлено престъпление е предизвикало стрес и срам от бившите му колеги полицаи и от хората от селото, в което е живеел, като тези негативни изживявания са се засилили, след постановената осъдителна присъда от първата инстанция, до момента, в който същата е била отменена.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е бил притеснен, тревожен, неспокоен поради предявеното му обвинение и през периода на наказателното преследване е търпял обичайните в подобни случаи неимуществени вреди- стрес, страх от несправедливо осъждане. Това обаче няма данни да се е отразило негативно на здравословното му състояние, не се е отразило и на отношенията с неговите близки и приятели. Твърдението, че са се появили проблеми с кръвното му налягане не е доказано- същото подлежи на доказване с медицинска експертиза, а не с показания на свидетел. По делото не е доказано пълно и главно, въз основа на приетите за установени в първоинстанционното производство факти, настъпването на трайни тежки последици за ищеца от повдигането на конкретното обвинение, за което е обвинен и оправдан, обосноваващи друг размер на претърпяните от него неимуществени вреди.

Когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът 4 може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка, като в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е станало с незаконосъобразното обвинение и всяко свое негативно изживяване. В случая това не е направеноне са установени и категорично доказани претърпени неимуществени вреди с такъв интензитет.

По изложените съображения въззивната инстанция счита, че определеното от ОС- Плевен обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, е съобразено с всички обстоятелства и критерии за справедливост изисквани от чл.52 ЗЗД, както и с основното си репариращо действие предвид моралния, а не имуществен характер на търпяните вреди.

Разноски: С оглед изхода на делото за въззивната инстанция разноски на жалбоподателят П. не се дължат, а и такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/19.04.2024г. по гр. д. №593/2023г. на ОС- Плевен.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5