Решение № 214 от 14.07.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. ХАСКОВО, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500467 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. Й. Й., АК-Хасково, като пълномощник на М. Д. Д. срещу Решение № 89/25.03.2024 г., по гр. дело № 1402 по описа на съда 2024 г., с което РС-Д.град е изнесъл на публична продан апартамент № *** , находящ се *** от жилищната сграда, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя в имот планоснимачен № *** по плана на града, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, антре, със застроена площ 93.84 кв.м. (деветдесет и три цяло и осемдесет и четири стотни квадратни метра), при съседи: изток - детска площадка, запад - улица, север апартамент № **, юг - вход **, ведно с избено помещение № ** (деветдесет и седем) с полезна площ 5.38 кв.м. (пет цяло и тридесет и осем стотни квадратни метра), при съседи: от изток коридор, запад - мазе № **, север - стълбище, юг - коридор и заедно с 1.193 % ид.ч.

(едно цяло и сто деветдесет и три хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, който апартамент съгласно Схема № **-09.12.2023 г., представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с идентификатор *** (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, седемнадесет, точка, едно, точка, тридесет и едно), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № **/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на AK, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, 1 засягащо самостоятелния обект е от 29.01.2013г., с адрес ***, вход **, етаж ***, апартамент № ***, на едно ниво, сграда с идентификатор *** (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, седемнадесет, точка, едно), с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петдесет, точка, седемнадесет), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***; под обекта - *** и над обекта няма, с посочена в документа площ 93.84 кв.м.(деветдесет и три цяло и осемдесет и четири стотни квадратни метра), като прилежащи части са: избено помещение№ *** - 5.38 кв.м.

(пет цяло и тридесет и осем стотни квадратни метра) и 1.193 % ид.ч. (едно цяло и сто деветдесет и три хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, с пазарна оценка на процесния недвижим имот в размер на 114 200 лв., като получената от продажбата сума бъде разпределена между съделителите както следва: 5/6 ид.части за съделителя М. Д. Д., с ЕГН ********** от град ** и 1/6 ид. част за съделителя С. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***.РС-Д.град е осъдил М.

Д. Д., с ЕГН ********** от ** да заплати в полза на Държавата по сметка на РС-Д.град държавна такса в размер на 3807,00 лв. РС-Д.град е осъдил С. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Д.град държавна такса в размер на 761,00 лв.

Недоволен от решението е останал въззивникът М. Д. Д., който чрез процесуалния си представител адв. Й. Й., АК-Хасково го обжалва като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Прави се искане въззивният съд, след като съобрази направеното искане за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и в противоречие със задължителната съдебна практика. Изложени са подробни съображения по отношение на неправилността на обжалваното решение. Моли въззивния съд да отмени решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да постанови ново решение, с което да постави в дял на М. Д. Д. допуснатия до делба недвижим имот, на основание чл.349,ал.2 ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против съдебен акт, подлежащ на обжалване, в предвидения в чл. 259, ал.1 от ГПК срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, с оглед на което е жалбата процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Производството по делото е във фазата на извършване на допуснатата между страните делба на недвижим имот. С решение № 399/19.12.2024 г. по гр.дело № 1402/2024г.

2

Районен съд - Д.град е допуснал на основание чл.34 от ЗС извършването на съдебна делба между съделителите М. Д. Д. и С. Д. Д. на следния съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в *** жилищна сграда- блок № * , вх.**, ет.** от жилищната сграда, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя в имот планоснимачен № ***, в кв.** по плана на града, състоящ се от четири стаи, кухня, баня, антре, със застроена площ 93.84 кв.м. (деветдесет и три цяло и осемдесет и четири стотни квадратни метра), при съседи: изток - детска площадка, запад - улица, север - апартамент № **, юг - вход *, ведно с избено помещение № ** с полезна площ 5.38 кв.м. (пет цяло и тридесет и осем стотни квадратни метра), при съседи: от изток коридор, запад - мазе № **, север - стълбище, юг - коридор и заедно с 1.193 % ид.ч. (едно цяло и сто деветдесет и три хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, който апартамент съгласно Схема № 15-1300181-09.12.2023 г., представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с идентификатор *** (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, седемнадесет, точка, едно, точка, тридесет и едно), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на AK, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 29.01.2013г., с адрес ***, на едно ниво, сграда с идентификатор *** (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, седемнадесет, точка, едно), с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петдесет, точка, седемнадесет), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*** и ***; под обекта - *** и над обекта - няма, с посочена в документа площ 93.84 кв.м.(деветдесет и три цяло и осемдесет и четири стотни квадратни метра), като прилежащи части са: избено помещение№ 97 (деветдесет и седем) 5.38 кв.м. (пет цяло и тридесет и осем стотни квадратни метра) и 1.193 % ид.ч. (едно цяло и сто деветдесет и три хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, при следните квоти за съделителите: 5/6 ид.части за съделителя М. Д. Д. и 1/6 ид.част за съделителя С. Д. Д..

След влизане в сила на решението по допускане на делбата с определение № 170/04.02.2025 г. съдът е назначил съдебна експертиза, която да даде заключение за поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно квотите на страните и неговата действителна пазарна стойност и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание .

Видно от приетите по делото доказателства страните са братя, като съсобствеността върху делбения недвижим имот е възникнала по силата на наследяване от починалия им родител Д. Д. Д., починал на 12.09.2011 г., видно от приетото по делото удостоверение за наследници № 1564/01.12.2023 г. издадено от Община –Д.град и от 3 договор за покупко-продажба на ид. части от недвижим имот обективиран в н.а. № **,дело **г. на нотариус В. С. с рег. № 761 и с район на действие Районен съд- Д.град.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата съделителят М. Д. Д. е направил искане за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК, като е представил и молба-декларация по чл.349, ал.2 ГПК с нотариална заверка на подписа, с която удостоверява, че не притежава друго жилище и че живее в апартамента допуснат до делба.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. Д., майка на съделителите и Д.Б. В., по делото е установено, че към момента когато е починал бащата на съделителите в апартамента е живял само М. Д. Д. заедно с майка си.

Свид. В. установява, че М. Д. ежегодно извършвал ремонти в апартамента, в който живее заедно с майка си.

От показанията на свид. Д.а се установява, че синът и С. знае за делото. След като е получила книжата по делото, го е уведомила и той е запознат с делото.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като непосредствени, последователни и логични в частта им касаеща предмета на доказване. Свидетелите имат преки впечатления за обстоятелствата за които свидетелстват, като по отношение на свид. Д. съдът кредитира показанията й при приложение разпоредбата на чл.172 ГПК.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета в първата инстанция съдебна експертиза имотът е неподеляем и е с пазарна стойност 114 200 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че възлагателната претенция е неоснователна, тъй като съсобствеността е възникнала на различни основания, при което съгласно ТР № 1/2004 г. институтът на възлагане е неприложим и единственият вариант за прекратяване на съсобствеността между страните по отношение на допуснатия до делба недвижим имот е той да бъде изнесен на публична продан, а получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите съобразно правата им.

Настоящият състав на въззивния съд не първоинстанциониня съд и изложените в решението мотиви. споделя изводите на

Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има сънаследник, т.е. само лице което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Съделителят който е предявил претенцията за възлагане трябва да е живял в имота към момента на откриване на наследството.

Когато част от сънаследниците прехвърлят своите идеални части от съсобствен недвижим имот на друг сънаследник, не е налице хипотезата на смесена съсобственост, за която в ТР № 1/2004 г. се приема, че може да се прекрати само чрез изнасяне на имота на публична продан, а не чрез възлагане по чл.349, ал.2 ГПК. Налице е концентрация на правото на собственост в лицето на един от наследниците, с което характера на имота като наследствен не се е променил.

4

Обстоятелството, че делът на един от наследниците е по-голям вследствие на разпоредителната сделка с друг наследник, чийто правни последици са зачетени при допускане на делбата, не променя наследствения характер на имота, тъй като в съсобствеността не участват трети лица, чужди на наследството, а и към момента на откриване на наследството съсобствеността е била еднородна, какъвто е и настоящия случай.Именно поради това смисълът на закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците, в който смисъл следва да се разбират разясненията в т.8 на ТР№ 1/2004 г.

Основателността на исканетото на съделителя М. Д. за възлагане на имота по чл.349,а л.2 ГПК изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки, първата от които допуснатият до делба недвижим имот да е наследствен. Имотът следва да е неподеляем и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище. Към момента на откриване на наследството претендиращият съделител следва да е живял в имота и да не притежава друго жилище.