Решение № 901 от 08.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА

СТАВРУ при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ

Гражданско дело № 20211110126331 по описа за 2021 година

Ищецът К. Г. ЗЛ. твърди в исковата си молба, че работил при ответника „С. Г. Сървисиз България“ ЕООД по трудов договор от 9.10.2014 г. на длъжността „консултант техническа поддръжка“, прекратен на 18.8.2016 г. На 20.7.2018 г. между тях бил сключен нов трудов договор, по който ищецът заел длъжността „консултант - инженер техническа поддръжка“, а от 5.12.2019 г. – длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2“. И при двете встъпвания в трудово правоотношение ищецът представил медицинско свидетелство, че страда от „диабет тип 1“, инсулинозависим. На 8.12.2020 г. ищецът и колегите, с които работел по проект, били уведомени по телефона, че ще им бъде отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно трудовите договори, срокът на предизвестие бил 60 дни, но поради несъгласие на служителите с предстоящото уволнение, се разбрали с работодателя срокът да е 3 месеца. В последствие независимо от уговорката, директорът на отдел ЧР информирал ищеца по телефона, че предизвестие няма да има. Ищецът попълнил и изпратил декларация относно заболяването от което страда, а на 11.12.2020 г., след издаването й, изпратил по ел. поща на работодателя и медицинска бележка, че страда от диабет и провежда инсулиново лечение. Бил уведомен от работодателя, че ще му бъде предложена друга работа.

На 8.1.2021 г. ищецът получил предложение за длъжност, която е по-ниска от заеманата от него и с 1000 лв. по-ниско трудово възнаграждение. Ищецът не приел предложението. В последствие ищецът неколкократно отправял запитвания какви са плановете за трудовото правоотношение с него, но отговор не получил. На 4.3.2021 г. в разговор по телефона със специалист ЧР бил уведомен, че е направено запитване до Инспекцията по труда относно разрешение за 1 прекратяване на трудовото правоотношение с него и се чака отговор. На 8.3.2021 г. на място в офиса на ответника на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и представена за попълване декларация по чл. 333 КТ, в която въпреки създадените пречки, ищецът отразил, че страда от захарна болест. След това на ищеца била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор. Въпреки искането му, не му било представено разрешение от Инспекцията по труда. Ищецът счита издадената заповед за незаконосъобразна, тъй като не е спазена процедурата по чл. 333 КТ относно получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда и на мнение на ТЕЛК. На следващо място твърди и че заповедта не е мотивирана и в нея не е посочено ясно основанието за уволнение, тъй като разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2 КТ съдържа две хипотези, а работодателят не е посочил коя от тях е приложил. Излага и че заповедта не е подписана от упълномощено с работодателска власт лице, както и че при приложимостта му – не е извършен подбор. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение останал без работа. Ето защо моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да му присъди обезщетение за оставането му без работа за период от 6 месеца - от 8.03.2021 г. до 7.9.2021 г. в размер на 31576.02 лв., представляващо шест брутни заплати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по което ищецът заемал длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2 “, прекратено с приложените към исковата молба предизвестие и заповед. Релевира възражение за подаване на исковата молба след изтичане на двумесечния давностен срок за това. Оспорва ищецът да се е ползвал от предварителна закрила при уволнение, като оспорва представената медицинска бележка и твърди, че не е бил уведомен своевременно за това, а едва на 8.3.2021 г. Излага, че основанието за прекратяване на трудовия договор е конкретизирано в предизвестието, изтичането на сока по което има за последица прекратяване на трудовия договор, а заповедта има само декларативен характер. Поддържа, че тъй като целият отдел, в който работел ищецът, бил закрит, работодателят можел да се позове и на съкращаване на щата и на закриване на част от предприятието, поради което не било нужно и извършването на подбор. Поддържа и че при това основание за прекратяване не се изисква мотивиране на заповедта. Сочи, че предизвестието и заповедта са подписани от надлежно упълномощено за това лице. Оспорва размера на БТВ като база за изчисляване на обезщетението за оставане без работа. Моли за отхвърляне на исковете. В условията на евентуалност, при уважаване на иска за обезщетение, прави възражение за прихващане на уважената от съда сума на обезщетението със сумите на изплатените на ищеца обезщетения: по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 9025.20 лв., по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 4963.86 лв. и по чл. 224 КТ за неползван отпуск в размер на 3226.47 лв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за 2 установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Безспорно е по делото, че по силата на трудов договор от 20.7.2018 г. ищецът заел при ответника длъжността „консултант - инженер техническа поддръжка“ в отдел 35049, а от 5.12.2019 г. – длъжността „старши консултант - инженер техническа поддръжка, ниво 2 “.

Според връчената му на 20.7.2018 г. длъжностна характеристика, заетата от ищеца длъжност в отдел 35049 включва като основна трудова функция предоставяне на обслужване на клиенти и техническа поддръжка на клиенти чрез телефон, чат, имейл, дистанционни сесии.

От представено по делото щатно разписание на ответното дружество валидно към 20.2.2021 г., се установява, че в дружеството фигурира звено 35049 McAfee EMEA Enterprise, в което като консултант –инженер техническа поддръжка, ниво 2, е назначен ищецът.

Със заповед № 025/04.12.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството Д.

Гълъбов, считано от 5.3.2021 г., е закрит отдел 35049 McAfee EMEA Enterprise, заедно с всички длъжности в него, включително трите щатни бройки за длъжността консултант – инженер техническа поддръжка, ниво 2.

По делото е представено пълномощно, с което управителят на ответното дружество Ашок Джаин упълномощава Сатиш Рамачандран /упълномощен и като прокурист на дружеството съгласно пълномощно от 23.6.2014 г. да сключва, изменя и прекратява трудови договори и налага дисцип.рни наказания от името на дружеството/, Д. Щиркова и Д.

Гълъбов, да представляват дружеството в качеството на работодател, като извършват всички действия свързани със сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори, приемане на вътрешни актове на работодателя, представителство пред трети лица. Като прокурист на дружеството, с пълномощно от 31.7.2020 г., Сатиш Рамачандран упълномощил Д. Долапчиева с правото да представлява дружеството по всички въпроси свързани със сключване, изменение и прекратяване на трудови договори.

Установява се по делото, че на 5.3.2021 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 8.3.2021 г. В предизвестието е отбелязано, че служителят е попълнил декларация по чл. 333 КТ. На 8.3.2021 г. на ищеца е връчена заповед № 2220/5.3.2021 г. за прекратяване на трудовия договор считано от 8.3.2021 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, и за изплащане на дължимите обезщетения. По делото ес изясни, че и двата акта са подписани за дружеството от Сатиш Рамачандран, прокурист.

Представена е по делото попълнена от ищеца на 8.3.2021 г. декларация по чл.333 КТ, в която К.З. е отбелязал, че страда от захарен диабет.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Станева и разменената ел. кореспонденция, разпечатки от която са представени по делото, се 3 установява, че края на месец декември станало ясно, че ще бъде закрита програмата, по която работел и ищецът, като всички служители, които са били заети с нея, можело да кандидатстват по други програми при ответника. Отделът, в който работел ищецът, а и свидетелката, се занимавал с антивирусни продукти, като в дружеството нямало други отдели, които да се занимават с антивирусни програми, дори да са включвали длъжност със същото наименование. Ищецът кандидатствал по друг проект и бил одобрен, но му била предложена длъжност на по-ниско ниво.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, обективно и компетентно изготвена, в предоставената му за изследване електронна кореспонденция между ищеца, Д.

Долапчиева и Десислава Велчева, вещото лице не е установило изпращана от ищеца декларация или медицински документ. При посещение на вещото лице на място в ответното дружество, не ме е бил предоставен достъп до работните станции на изследваните електронни пощи, а в последствие са му били изпратени по ел.поща електронните писма, приложени и по делото. При изследване на кореспонденция в платформата Вайбър е установен изпратен на 14.12.2020 г. от профила на К.З. до профила на Д. Долапчиева документ, разпечатка от който е приложен към заключението – медицинската бележка, приложена и по делото, издадена от д-р И. Харискова на 11.12.2020 г. на К.З. за това, че от 2003 г. е с установен захарен диабет I тип. При извършеното от вещото лице допълнително изследване, при което му е бил предоставен достъп до имейл сървърите и работните станции на Десислава Велчева и на Га. Станева, е установена една разлика с изследваната преди кореспонденция, а именно електронно писмо от Га. Станева изпратено на 16.12.2020 г. до няколко получателя, сред които и Д. Долапчиева и Д. Гълабов, касаещо работещите в отдела лица, сред които К.З., с ТЕЛК.

От приетото по делото заключение на извършената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът страда от тип 1 захарен диабет от 13-годишна възраст, и е с такава диагноза и към март 2021 г., и към момента на изготвяне на заключението и през целия му живот.

С оглед констатациите на заключението, оспорването на съдържанието на медицинската бележка от 11.12.2020 г., че ищецът е с такава диагноза от 2003 г., е неоснователно, тъй като се потвърди верността на документа.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, на база БТВ за последен пълен отработен месец – м.януари 2021 г., е 29873.40 лв. Нетният размер е 26886.06 лв. На ищеца са изплатени обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 9025.20 лв., по 222, ал.1 КТ в размер на 4963.86 лв. и по чл. 224 КТ в размер на 3226.47 лв., общо 17 215.53 лв. брутно, а нетният размер на изплатените обезщетения е 15338.46 лв.

От извършената по делото констатация на трудовата книжка в оригинал се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, ищецът не е постъпил на работа при друг работодател.

4

При така събраните по делото доказателства се установява съществувало между страните трудово правоотношение, прекратено поради съкращаване на щата, считано от 8.3.2021 г., с изтичане на срока на отправеното на 5.3.2021 г. от работодателя предизвестие.

Съгласно чл. 335, ал.2, т.1 КТ, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, прекратяването настъпва по силата на закона с изтичане срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. В случая е отправено такова предизвестие от работодателя, чрез надлежно упълномощено да упражнява работодателска власт лице – прокуристът на дружеството, с което е спазено изискването за писмена форма на прекратяването, и от съдържанието му еднозначно следва основанието на което се прекратява трудовия договор – посочено цифром и с думи. При уволнение на посоченото основание в закона няма изискване за мотивиране на заповедта, тъй като е безвиновно и не налага обосноваване на уволнението. В случая основанието е индивидуализирано с препращане към законовата разпоредба, и чрез думи, което е достатъчно за осигуряване правото на защита на служителя. Издадената в последствие заповед е без правно значение.