Решение № 6641 от 28.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6641 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря Е. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20211110170277 по описа за 202 1 година

Предявен e положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 24999 лева /представляваща част от вземане в общ размер 34847,28 лева/, представляваща неустойка по чл. 9 от договор от . г., ведно със законната лихва от 04.11.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54353/2020г. на СРС, 67 състав.

Ищецът твърди да е налице сключен на .г. договор между него от една страна и от друга - "Н., в качеството му на ползвател и Н. И. Д., в качеството му на солидарен длъжник. Поддържа, че договорът е прекратен едностранно от ищеца на основание чл. 8, т. 3 от същия, поради неизпълнение на задължения от страна на ползвателя, като длъжниците дължат уговорената в чл. 9 от договора неустойка за неизпълнение. Излага съображения, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение единствено от ответника Н. И. Д., поради което насочва искa срещу него.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 54353/2020 г. по описа на СРС заповед за изпълнение, е посочил, че не дължи исканата сума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

От приетите писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между „Б. от една страна и от друга – „Н. – като ползвател и Н. И. Д. – като 1 солидарен длъжник на ползвателя, е сключен договор от .г. /лист 8-9/. В чл. 1 от договора е уговорено, че „Б. предоставя безвъзмездно на ползвателя за временно ползване конкретно посочени движими вещи, като съгласно чл. 4, т.

9 е уговорено насрещно задължение за ползвателя за целия срок на договора да закупува ежемесечно (от 1-во до 30/31-во число на съответния календарен месец) еднократно или на части, описани минимални количества стоки от „Б.: общо 612 кг кафе за целия срок на договора, но не по-малко от 17 кг месечно.

В приетата по делото ценова листа – актуална от 01.06.2018 г., представляваща приложение № 1 към договора (лист 10-13) е посочено, че стойността на един килограм от посочения вид кафе е 56,94 лева (позиция 2 от ценовата листа). Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства в различна насока, включително оспорване автентичността на положени подписи, следва да се приеме, че въз основа на сключения договор между страните е възникнало облигационно отношение и те са обвързани от посочените уговорки. Видно от представеното по делото заверено копие на предавателно-приемателен протокол към договора (лист 41), ищецът е предал на ползвателя уговорените в чл. 1 вещи.

В чл. 8, т.3 от договора е уговорено, че той може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от страна на ищеца в настоящото производство, в случай, че ползвателят не изпълнява (изцяло или частично) или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на кое да е от задълженията си по договора и/или нарушава условията, при които са му предоставени вещите по чл. 1.

По делото са приети нотариални покани (лист 14 , 15), отправени от ищеца до ползвателя и до солидарния длъжник – ответника по делото, в които се съдържа изявление, че поради неизпълнение на задължението по чл. 4, т. 9 от сключения договор – а именно незакупуването на договореното минимално месечно количество кафе, което неизпълнение продължава повече от седем дни, както и прекратяването на дейността на „Н. (ползвателя) в обекта по чл.

4, т. 1 от договора, ищецът ги уведомява, че считано от датата на връчване на поканата, прекратява едностранно договора на осн. чл. 8, т. 3 и т. 4 от съшия, както и ги кани в седемдневен срок от връчването да заплатят договорената в чл. 9 от договора неустойка, за която е посочено, че е изчислена на сумата 34847,28 лева, както и да заплатят договорената в чл. 14 от договора неустойка в размер на 14000 лева. От страна на нотариус е удостоверено, че нотариалните покани са връчени на 25.09.2019 г. на ползвателя и на 21.10.2019 г. на солидарния длъжник – ответника.

Съдът намира, че доколкото изложените факти кореспондират с приетите писмени доказателства, като липсват представени от ответника доказателства за изпълнение на задълженията му по договора, както и изрично оспорване от негова страна на тези обстоятелства, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на ползвателя, уговорени в чл. 4, т. 9 от договора. Предвид това е възникнало и основанието за ищеца за едностранно прекратяване на същия съгласно чл. 8, т. 3.

Съгласно чл. 9 от договора, в случай на прекратяването му по причина, за която отговаря ползвателят, той дължи на ищеца неустойка за неизпълнение в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4, т.9, изчислено за целия срок на договора, като 2 неустойката е дължима в седемдневен срок от прекратяване на договора.

Съдът намира, че в случая, въпреки, че са реализирани предвидените в този член основания, то не е налице дължимост на уговорената неустойка, тъй като с оглед на размера на същата, уговорката се явява в противоречие с добрите нрави, респективно нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В случая следва да се приеме, че същата не обезщетява вредите от развалянето на договора, а замества неполучената от кредитора насрещна престация - неполучената продажна цена на предварително определеното количество стока, т.е. на практика се постига резултатът при реално изпълнение на договора, без от страна на ищеца да е предоставена дължимата от него престация в пълния уговорен обем (количествата кафе), съответно без да са направени разходи за производство и доставка. По този начин кредиторът се поставя в положение по-благоприятно от това, което би имал при реално изпълнение на договора, поради което следва да се приеме, че се касае за клауза, която би довела до неоснователно обогатяване, а не до обезщетяване на вреди от неизпълнение. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че по отношение на предоставените на ползвателя вещи е налице изрична уговорка, съгласно която той е длъжен да върне същите в срок до три дни от прекратяването на договора – чл. 4, т. 2, като за неизпълнение на това задължение отделно е уговорена неустойка – чл. 10, т.е. в случая предоставянето на вещите се явява неотносимо към уговорката за изкупуване на минимални количества кафе и санкцията за неизпълнението й.

Предвид изложеното следва да се приеме, че уговорената в чл. 9 от процесния договор неустойка е нищожна и съответно въз основа на нея не е възникнало претендираното вземане, респективно предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б., със седалище и адрес на управление гр.

С. срещу Н. И. Д. ЕГН **********, с адрес гр. С., установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 24999 лева (представляваща част от вземане в общ размер 34847,28 лева), представляваща неустойка по чл. 9 от договор от . г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2020 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54353/2020 г. по описа на СРС, 67 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3

4