Определение № 17 от 03.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1702/2023
- Вид
- Определение № 17
- Подписан
- 03.01.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Иванка Петрова Гоцева, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 -3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 -3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 -3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20235300501702 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 34118 от 08.11.2023 г., подадена от адвокат М. П. З. от АК-Пловдив, процесуален представител на В. И. И., въззивник в производството пред Окръжен съд – Пловдив по в.гр.д. № 1702 по описа на съда за 2023 г., с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 1292 от 25.10.2023 г., като й бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното разглеждане на спора, до достигане на сумата в общ размер на 6610 лв. Позовава се на постановеното въззивно решение, с което й е присъдена сумата от 1500 лв., представляваща възнаграждение за безплатно оказаната на В. И. И. адвокатска помощ и процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Счита, че присъденото й адвокатско възнаграждение не е определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, съобразно размера на обжалваемия интерес на представляваната от нея страна от 74 500 лв.
След изпълнение на процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК, ответната по молбата страна Д. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив, в предоставения едноседмичен срок, е изразила становище за недопустимост на искането на адвокат З. доколкото по делото не е приложен списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК. Цитира съдебна практика на ВКС.
Настоящият състав на Окръжен съд - Пловдив, с оглед постъпилата молба, като взе предвид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:
Съдът е сезиран с искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА и то е лично на 1 процесуалния представител адв. М. З.. Страната не може да претендира за себе си или общо с пълномощника си заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА , в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗА , ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА . Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА , като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Ето защо, възражението за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК не може да бъде споделен. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.
Предвид отговора на поставения въпрос, настоящият състав намира, че в случая е неприложима т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 -3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а минимумът на дължимия адвокатски хонорар е определен в чл. 38, ал. 2 от ЗА - не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА , поради което и молбата за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззивника в производството пред ОС-Пловдив – адв. М. З. е процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по нея. Разгледана по същество, молбата се явява основателна.
С решение № 1292 от 25.10.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1702/2023 г., Окръжен съд – Пловдив е отменил решението на Районен съд – Пловдив в частта, с която е изнесен на публична продан делбеният имот и в частта за разноските, като вместо това и на основание чл. 349, ал.2 ГПК е поставил имота в дял на въззивника В. И. И., представляван от адв. М. З.. С акта си съдът е присъдил на процесуалния представител възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в размер на 1500 лв.
По в.гр.д. № 1702/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е налице 2 договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023г., съгласно който процесуалното представителство на страната В. И. И. с ЕГН: ********** се осъществява безплатно, на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, а с пълномощно процесуалният представител е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции. Въз основа на така учредената й надлежна представителна власт адв. З. е подала въззивна жалба, която е била уважена, като надлежно и своевременно – в съдебно заседание пред настоящата инстанция е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение п о чл. 38 от ЗА, което да се определи по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза – съгласно цитираната норма - дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 ЗА, като се осъжда другата страна да го заплати. Следователно, размерът на възнаграждението подлежи на определяне по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и с оглед предвидения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ на Висшия адвокатски съвет размер за свършената работа, настоящият състав намира, че дължимото на адв. З. възнаграждение, изчислено върху обжалваемия интерес на представляваната страна във въззивното производство /74 500 лв./, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в общ размер на 6610 лв., или следва да се присъди допълнително сумата от 5110 лв. върху присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., която сума въззиваемата страна Д.
Н. Н. следва да й заплати. Ето защо молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 1292 от 25.10.2023 г. по в.гр.дело № 1702/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, IX гр.състав в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
************************ да заплати на адв. М. П. З., ЕГН: **********, АК – Пловдив, с адрес на кантората: гр. *********************** на основание чл. 38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗА, допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПдОС в размер на 5110 лв. /пет хиляди сто и десет лева/, представляваща горница над вече присъдената с решението сума от 1500 лв. до общо дължимата сума в размер на 6610 лв., изчислена съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал.3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4