Решение № 622 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100501023 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX-та от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5680/16.04.2026 год. по рег. на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 в КЧСИ, подадена от В. С. П., длъжник по изпълнението, срещу разпореждане от 03.04.2026 год. на частния съдебен изпълнител с рег. № 808 в КЧСИ, с което е постановен отказ по три молби на длъжника от дата 18.03.2026 год. да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 20178080400489 по описа на същия частен съдебен изпълнител.

В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е неправилно, тъй като предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са налице към дата 24.02.2025 год., а молбата на взискателя от 01.10.2024 год., на която се позовава съдебният изпълнител не прекъсва давността за принудително изпълнение.

Отправено е искане за отмяна на разпореждането от 03.04.2026 год., с която е постановен отказ да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 20178080400489 по описа на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 в КЧСИ.

В писмени възражения взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД, със седалище гр. София, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител З. Д. с рег. № 808 в КЧСИ счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

1

Производството по изп. дело № 20178080400489 по описа на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 в КЧСИ е образувано на 12.06.2017 год. по молба от 09.06.2017 год. на „Интерлийз Ауто““ ЕАД, със седалище гр. София и въз основа на приложен изпълнителен лист № 2388/09.03.2017 год., изд. по ч. гр. дело № 15732/2016 год. по описа на РС-Варна, с който длъжникът В. С. П. е осъден да заплати на кредитора „Интерлийз Ауто““ ЕАД, със седалище гр. София сумите от: 1445, 70 евро (2827, 54 лева) – дължими лизингови вноски по договор за финансов лизинг на автомобил от 2008 год.; 949, 13 лева – по същия договор за финансов лизинг; 801, 33 евро (1567, 27 лева) – неустойка при прекратяване на договора за лизинг от 2008 год. и 520, 78 лева – разноски за заповедното производство.

С молбата си за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ извършване на действията изброени в цитираната разпоредба, вкл. и да определя начина на изпълнение; поискал е изпълнението да се насочи върху активите на длъжника след установяването им – налагане на запори върху вземания на длъжника и върху МПС, възбрани върху недвижими имоти.

В изпълнение на възлагането от страна на взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на 15.06.2017 год. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника; на 28.06.2017 год. държавата, в лицето на НАП, е присъединена като кредитор по право за публичните й вземания към длъжника съгласно представено удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК. С молба от 17.12.2017 год. взискателят е поискал налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в две търговски дружества; наложени са запори върху банковите сметки на длъжника в три банки, в които е установено, че длъжникът има разкрити банкови сметки: в „Банка ДСК“ ЕАД; в „Юробанк България“ АД и в „Алианц Банк България“ АД. Запорните съобщения са връчени на банките (трети задължени лица) на 15.01.2018 год. и на 16.01.2018 год. На 22.01.2018 год. е наложен запор върху МПС на длъжника. На 23.03.2018 год. запорите върху дружествените дялове на длъжника са регистрирани в ТРРЮЛНЦ и са вписани в регистъра по партидите на дружествата на дата 30.03.2018 год.

На 23.11.2018 год. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника, находящ се в с. Цветница, общ. Търговище.

С молба от 09.05.2019 год. взискателят „Интерлийз Ауто““ ЕАД, със седалище гр. София е оттеглил от ЧСИ дадените правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Въз основа на молба от дата 08.10.2019 год. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), със седалище гр. София и представени писмени доказателства за осъществено частно правоприемство (договор за цесия), с разпореждане на ЧСИ З. Д. от 21.10.2019 год. като взискател е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), със седалище гр. София на мястото на досегашния взискател „Интерлийз Ауто““ ЕАД, със седалище гр.

София. С молбата си от 08.10.2019 год. „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), със седалище гр. София е поискал от ЧСИ изпълнението да се насочи 2 върху движими вещи на длъжника (в дома на длъжника) чрез извършване на опис и оценка и впоследствие – изнасянето им на публична продан.

С молба от 21.07.2020 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), е поискал отново налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Алианц Банк България“ АД, въпреки вече наложения такъв на дата 16.01.2018 год. Запорното съобщение до банката е с изх. № 4608/08.03.2021 год. и й е връчено на дата 12.03.2021 год. В отговор на полученото запорно съобщение, банката е уведомила ЧСИ, че върху банковата сметка на длъжника (сметката е в евро и е само една в посочената банка) вече е бил наложен запор по същото изпълнително дело.

С молба от 08.07.2022 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Те – Дже Зираат Банкасъ“ – клон София. С разпореждане на ЧСИ от 13.07.2022 год. е наложен запор. По изпълнителното дело няма данни длъжникът да има или да е имал някога открита банкова сметка или сметки в тази банка. Видно от справката от БНБ от дата 31.08.2022 год. длъжникът има открита на дата 23.04.2020 год. банкова сметка в Централна кооперативна банка“ АД, т. е. сметката в „ЦКБ“ АД е новоразкрита - открита е след първата справка от БНБ от 07.07.2017 год.

С молба от 05.09.2022 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), със седалище гр. София, е поискал от ЧСИ изпълнението да се насочи върху движими вещи на длъжника (в дома на длъжника) чрез извършване на опис и оценка и впоследствие – изнасянето им на публична продан. С разпореждане на ЧСИ от 10.11.2022 год. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника в с. Слънчево, Варненска област за 12.01.2023 год.

С молба от 03.01.2023 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), със седалище гр. София е поискал от ЧСИ налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в Централна кооперативна банка“ АД, т. е., в новооткритата банкова сметка на длъжника, различна от сметките му, върху които вече е бил наложен запор през месец януари 2018 год.

Запорното съобщение е връчено на банката на 07.03.2023 год.

С молба от 14.11.2023 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), със седалище гр. София е поискал от ЧСИ да извърши справка в Регистъра към БНБ относно банкови сметки на длъжника и при наличието на такива да наложи запор върху тях с цел обезпечаване на вземанията му. С разпореждане от 14.06.2024 год. (т. е., седем месеца по – късно) ЧСИ е разпоредил извършване на справка в БНБ. От Справка от БНБ от дата 10.09.2024 год. е видно, че длъжникът няма новооткрити банкови сметки, извън тези, върху които е бил наложен запор – в „ЦКБ“ АД и в „Алианц Банк България“ АД и в които сметки авоари няма, т. е., средства липсват, а сметките на длъжника в „Банка ДСК“ и в „Юробанк България“ към дата 10.09.2024 год. са закрити.

С молба от 01.10.2024 год. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД (понастоящем ЕАД), със седалище гр. София е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД и с 3 разпореждане на ЧСИ от 12.03.2025 год. е „наложен запор“ върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, въпреки установеното по изпълнителното дело към дата 10.09.2024 год., че сметки в тази банка длъжникът няма (срв. справката от БНБ от 10.09.2024 год.). Запорното съобщение е изготвено и изпратено на банката на 23.02.2026 год. и е връчено на „Общинска банка“ АД на 05.03.2026 год.

С три молби от дата 18.03.2026 год. длъжникът е поискал да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 20178080400489 по описа на ЧСИ З. Д. и с обжалваното сега разпореждане от 03.04.2026 год. е постановен отказ за прекратяването му, с аргумент, че хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е налице.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Давността за принудително изпълнение се прекъсва с всяко искане на взискателя до съдебния изпълнител за предприемане на конкретно изпълнително действие, а също и с предприемането от съдебния изпълнител на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, предвиден в ГПК, независимо от това дали прилагането на този способ е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се имат предвид т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е., действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан, плащане от третото задължено лице и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след 4 като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на вече извършените такива.

От анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, обсъдени по – горе, се налага извода, че в случая фактическият състав на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен.

Последното действие, което прекъсва давността за принудително изпълнение е извършено на дата 07.03.2023 год. – връчването на третото задължено лице на запорното съобщение за налагането на запора върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД.

Молбата на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД от дата 01.10.2024 год., с която е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД не прекъсва давността за принудително изпълнение по чл. 438, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като три седмици по - рано (към 10.09.2024 год.) по изпълнителното дело е налична справка от БНБ, според която длъжникът няма разкрита банкова сметка в „Общинска банка“ АД. По същите съображения не прекъсват давността за принудително изпълнение и последващият „запор“, наложен от частния съдебен изпълнител на 12.03.2025 год. и връчването на дата 05.03.2026 год. на запорното съобщение на „Общинска банка“ АД, която предвид изложеното по – горе няма качеството на трето задължено лице, тъй като длъжникът вземане към тази банка няма и това е било безспорно установено по изпълнителното дело. С други думи искането на взискател за извършване на изпълнителни действия върху активи, каквито длъжникът очевидно няма, няма за последица прекъсване на давността за принудително изпълнение.

Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aafae67c-1a62-405c-9796-d585c7f07d77