Решение № 7396 от 30.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31912/2021
- Вид
- Решение № 7396
- Подписан
- 30.06.2022
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 7474 от 19.07.2021 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 13668 от 31.08.2021 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Определение № 1462 от 18.01.2022 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Протокол № 4228 от 06.04.2022 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 7396 гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОБ. СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110131912 по описа за 2021 година Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу Ж. ИВ. Р. и Б.И. Б.-А. субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, както следва: за Ж. ИВ. Р., сумата в размер на 1127,49 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № 294707, ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 156,66 лв. – мораторна лихва върху главницата за 1 топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 21.03.2019 г., както и суми за дялово разпределение 23, 62 лв. – главница за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и 4,66 лв. – лихва за периода от 31.03.2016 г. до 21.03.2019 г.; за Б.И. Б.-А., сумата в размер на 1127,49 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № 294707, ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 156,66 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 21.03.2019 г., както и суми за дялово разпределение 23, 62 лв. –главница за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и 4,66 лв. – лихва за периода от 31.03.2016 г. до 21.03.2019 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 6355/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците Ж. ИВ. Р. и Б.И. Б.-А. са потребители, с абонатен номер 294707, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без 2 да е необходимо изричното им приемане. Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия и за дялово разпределение, върху които суми дължали и обезщетение за забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок, депозиран от ответниците, с който оспорват предявените срещу тях искове като недопустими, неоснователни и недоказани. С отговора правят правопогасяващо възражение за давност.
Ответниците оспорват да са в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищеца. Твърдят, че са собственици само на 5/6 идеални части от процесния топлоснабден имот.
3
Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответниците Б.И. Б.-А. и Ж. ИВ. Р., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Исковете са допустими, като предявени при наличието на правен интерес от легитимна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 6355/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при подадени от ответниците възражения срещу исковете по реда на чл. 414 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на 4 ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.
От приетото по делото удостоверение за граждански брак се установява, че И.Б.И. и Л.И. са сключили граждански брак на 15.06.1983г., което обосновава извод, че имота е придобит при условията на СИО, при действието на СК от 1985г./отм./. Съгласно чл. 19. от СК от 1968г. /отм./ вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159 се установява, че лицето Л.Е.И. е придобила топлоснабдения имот на 30.03.2005г. И.И. е 5 починал на 16.06.2010г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Л.Е.И., и трите си деца Ж. ИВ. Р., Б.И. Б.-А. от брака му с И. и Н. И. И. - дъщеря.
Впоследствие е починала на 09.09.2019г. и съпругата И., което обосновава извод, че имота се наследява от ответниците и лицето Н. И., която не е страна по спора.
Следователно по отношение на топлоснабдения имот, същият се установи, че е придобит от двамата общи за страните наследодатели – Л.И. и И.И. в режим на СИО и след смъртта на И.И. през 2010 г., съпругата му има 1/2 идеална част от този имот /от прекратената със смъртта на единия съпруг СИО/, а останалата 1/2 ид. част – оставена в наследство от И.И. се разпределя отново по равно съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН между неговите три деца – ответниците – Ж.И. и Б.И. БеБ. и Н. И. И. и съпругата му, като всички те получават по 1/8 ид. част. При това наследяване и получаването на половината от този имот от съпругата, тъй като е придобит съвместно от нея и съпругът й по време на брака им преди смъртта на И.И., Л.И. притежава общо 5/8 идеални части от имота, а всеки от двамата ответници и другата дъщеря на И.И. – по 1/8 ид. част. След смъртта и на Л.И. всеки от двамата ответници притежава по наследство от своите преки наследодатели – по 7/16 идеални части от същия имот, като съдът намира, че това са коректните идеални части на всеки един от двамата ответници по делото, и че до този размер се съизмерява отговорността им.
Със заявление – декларация от 25.07.2006г., прието на 6 л.21 по делото покойната Л.И. е поискала да и бъде открита партида, като е декларирала, че домакинството и се състои от двама членове.
Установява се, че с Решение на ОС на ЕС, с административен адрес в /АДРЕС/ идентичен с /АДРЕС/, съгласно приетото на л.20 по делото удостоверение на СО, район В., обективирано в Протокол от ОС на ЕС от 19.11.2001г., приет на л.27 по делото, е взето решение да се сключи договор с /ФИРМА/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като е упълномощено конкретно лице да сключи от името на ЕС договор с фирмата за дялово разпределение. Към договора е приложен списък с имената на собствениците на самостоятелни обекти в СЕС, с подписите на които е удостоверено гореното решение.
Списъкът е подписан от праводателя на Л.И. – Г.Г., обстоятелство, което не бе оспорено в хода на настоящото производство. Като необжалвано решението е влязло в сила и обвързва всички собственици на самостоятелни обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. Въз основа на решението е подписан от упълномощеното от ОС на ЕС лице договор № 1107/08.01.2002г. за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/, приет на л.2526 по делото. В раздел VI, чл.21 от договора страните са договорили, че същият се сключва за срок от една година, като е договорено, че договора може да се прекрати само при неизпълнение на задълженията на някоя от страните, 7 или с писмено предизвестие, дадено един месец преди датата на извършване на годишните отчитания. По делото няма данни да е отправено такова предизвестие.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, 8 какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Следователно пасивно легитимиран да отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия е собственикът или ползвател на имота.
Ответниците, като наследници на И., след смъртта и през 2019г., при условията на универсалното правоприемство наследяват и задълженията и за доставена и незаплатена топлинна енергия, доколкото по делото не се твърди, те да са се отказали от оставеното им от И. наследство, а и към днешна дата те са съсобственици на топлоснабдения имот при съответните квоти. По изложеното ответниците, всеки до размера на притежаваната от него идеална част в 9 съсобствеността са пасивно легитимирани да отговарят по настоящите искове.
Разпечатката съдържа 28 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aafa58e1-99dc-49aa-9777-4468d82355aa