Определение № 40999 от 09.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40999 гр. София, 09.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110104150 по описа за 2024 година

Съдът, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Твърдения на страните:

Производството е започнало пред СГС по гр.д.№ 6254/2023г, по предявен от И. М.

Л. против И. И. Л. иск. Ищецът твърди в исковата молба, че през 2017г. претърпял тежък инсулт, впоследствие – още два, като бил притиснат да сключи договор от 29.5.2020г., обективиран в н.а. № 155, с който сочи, че бил подведен да прехвърли притежавани от него имоти. Твърди, че ответницата – приобретател по договора, възползвайки се от състоянието му, го е подвела да прехвърли имотите срещу задържение на приобретателя да погаси кредитно задължение на прехвърлителя И. М. Л. в размер 33000евро по договор за кредит за покупка на имот от 7.12.2006г. Ищецът Л. сочи, че не е страна по догоовра за кредит, титуляр по него е Н.Г.П, сочи, че той не е кредитополучател, няма задължение по него. Сочи, че не фигурира в договора, не е получавал кредит, не е поемател на задължението. В исковата молба е посочено,че се предявява иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 и ал.2,пр.1 и 2 ЗЗД за признаване нищожността на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение, както и отмяна на нотариалния акт.

Първоначалният докладчик по делото е дал указания на ищеца, като с молба – уточнене от 14.8.2023г. пред СГС е посочено, че се предявява главен иск признаване нищожността на договора и за отмяна на н.а., както и иск с правно основание чл.108 ЗС – при уважаването му, за осъждане на ответницата да предаде владението на имота. СГС с определение е прекратил делото като родовонеподсъдно и същото е изпратено на СРС.

СРС, в настоящия състав, е дал указания на ищеца да посочи дали предявява иск за целия имот или за ½ от него, като с уточнителна молба от 2.2.2024г .е посочено, че искът по чл.108 ЗС е предявен за ½ ид.ч. от имотите.Препис от исковата молба е бил връчен на представител на ответницата на 17.9.2024г., като на 7.10.2024г. , в срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор. Оспорва се изложената от ищеца фактическа обстановка по иска за нищожност, като се сочи, че за ответницата е възникнало право на собственост. Оспорва се претенцията по чл.537, ал.2 1

ГПК, с довод – ТР 3/2012г.на ОСГКТ на ВКС.

По съществото на спора се твърди, че договорът е сключен от ищеца в пълно съзнание, воля и убеденост, като предвид спецификата на придобИ.е на един от имотите – от ЕТ Н.П. по реда на чл.35 ЗППДОбП, както и защото се сочи, че И. Л. не е притежавал годен титул за собственост върху имотите, пред април 2020г., бившите вече съпрузи обсъдили по какъв начин да прекратят съсобствеността си и върху последните притежавани имоти – два магазина. В тази връзка се твърди, че П. и И. Л. заедно решили какъвда е механизмът на сделката, инициирали нотариално производство, в което да се снабдят с констативен н.а. за собственост на имот с идентификатор ***, като на 29.4.2020г. н.а. бил съставен, като в същия ден се твърди, че ищецът подписал в ясно съзнание с дъщеря си и заверил с н.з.на подписа, предварителен договор за прехвърляне на идеални части от спорните имоти, като в съдържанието на същия договор се сочи, че договорът за банков кредит е бил посочен, с И. Л. – ипотекарен длъжник. Сочи се, че ищецът бил запознат с мотива за изтегляне на кредита, като ищецът бил наясно с него още през 2006г., по тази причина ищецът бил ипотекарен длъжник по договора, на 7.12.2006г. лично, без принуда, пред нотариус, учредил договорна ипотека върху обектите в полза на кредитиращата банка за обезпечение на задължението по този договор за кредит. Твърди се, че това задължение съставлява насрещната престация по н.а.Твърди се, че ответницата не е принуждавала ищеца да извърши сделката, поела е задължението е регулярно е изплащала банковия кредит лично или чрез трети лица. Сочи се, че И. Л. е добросъвестна, приела е прехвърлянето на имота на основание, което е съществувало, като н.а. се ползва с презумпция за валидност, и същият отразява волята на страните. Сочи се, че ищецът е извършил признание на задължение към 29.4.2020./подписване на предварителен договор/ и 29.5.2020г./ подписване на окончателен договор/, като дългът е основанието за прехвърляне на имотите.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е, с оглед посочването в исковата молба – установителен иск за нищожност на договор за прехвърляне на имот от 29.5.2020г. с правно основание чл.26,ал.1,пр.3, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД- противоречие с добрите нрави, невъзможен предмет липса на съгласие, съединен кумулативно / при съединяване обуславящ, обусловен иск/ иск с правно основание чл.108 ЗС – за ½ ид.ч. от имотите, предмет на договора.

Факти, които не се нуждаят от доказване.

Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на

29.5.2020г. е сключен договор под формата на нотариален акт, в който нотариален акт е вписано, че правото на собственост върху ½ ид.ч. от имотите се прехвърля от ищеца на ответницата, срещу поето от нея задължение на ищеца в размер 33000евро по договор за кредит от 7.12.2006г., сключен между Българска пощенска банка АД и И. М. Л.,в, съгласно вписването в нотариалния акт „в качеството му на ипотекарен длъжник“. Безспорно е, че към сочената дата, ищецът е бил собственик на ½ идч. От двата имота.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърденията си, че към 29.5.2020г. единственото задължено лице по договора за кредит е Н.П., твърдението си, че към тази дата, поради заболяване, известно на ответницата, ответницата се е възползвала от същото и го е подвела да сключи договора от 29.5.2020г., като не сочи доказателства за твърденията 2 си.

УКАЗВА на ответницата , че носи тежестта да докаже по делото твърдението си, че към 29.5.2020г. ищецът е бил ипотекарен длъжник по сключен в полза на банката договор за ипотечен кредит, както и че е имал задължение към банката на соченана сума – 33000евро; твърдението, че ищецът е разбирал последиците на сделката, като във връзка с конкретните твърдения в отговора, УКАЗВА на ответницата, че следва да докаже по делото твърдението си, че ищецът и Н.П. са били в граждански брак, твърдението, че двата имота са придобити от двамата – ищец и П. по време на брака, че същият е бил прекратен, че след прекратяване на брака, ищецът, заедно с П. са инициирали обстоятелствена проверка, приключила с издаване на констативен н.а., както и че ищецът е поел престацията по договора, като /освен за последното/ за тях не сочи доказателства.

VІ.А Произнасяне по доказателствените искания на страните.

ПРИЕМА представените писмени документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА при довеждане от ответницата в първото по делото о.с.з., един свидетел, за сочените в т.4,2,1 обстоятелства.

ПРЕПИС от отговора и доказателствата да се връчи на ищеца, който може да вземе становище по изложените обстоятелства най- късно в първото по делото о.с.з. и да направи доказателствени искания, на основание чл.143,ал.2 ГПК.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания в 2 – седмичен срок от получаване на преписа, в противен случай губят възможността да направят това по - късно.

ПРЕПИСИ от отговора да се връчи на ищцата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2024 г., от 11,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3