Решение № 66 от 15.02.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Плевен, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Д. Н. Б.А като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20234400100528 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от К. И. В., представляван от Адвокатско дружество „П. и Т.", чрез Д. В. П. - адвокат от САК против малолетния Ф. И. В. Б., чрез неговия баща и законен представител К. И. В., с която са предявени множество обективно съединени установителни искове за нищожност на договор за дарение и за собственост на недвижими имоти, както и конститутивен иск за унищожаване на договор за дарение/като евентуален/.

Ищецът твърди, че е извършил дарение на недвижим имот в полза на сина си Ф. И. В. Б., ЕГН **********, с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 53, том № IV, рег. № 4263, дело № 608 от 2013г.

Твърди, че Ф. Б. е негово дете от брака му с Д. Б. Е.-В., родена на ***г. в М..

Бракът им е сключен на ***г., с акт за граждански брак № 3111/***г. на Община - Столична, р-н К.С. и прекратен с решение № 1740 от ***г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 2546/2015г., разглеждано в отсъствие на ответницата. Твърди, че бившата му съпруга Б. Е.-В. е отпътувала на ***г. за М., където е задържала детето въпреки уговорката им, че ще се върнат два месеца по-късно. Тя е отказала да се върне и е останала да живее с бебето в М.. Отказът и да живее със съпруга си било в България, 1 било в друга европейска страна, мотивирало ищеца да подаде молба за развод. В исковата молба се твърди и това, че още преди развода бащата не е имал контакт с детето си, въпреки множеството му опити чрез Министерство на външните работи и Главния прокурор на РБ, да инициира производство за връщане на детето по предвидените международни механизми.

Ищецът твърди, че два от трите имота - обект на договора за дарение, са придобити от него с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 180 том I, рег. № 1967, дело № 143 от 2000г. и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 181, том I, рег. № 1968 дело № 144 от 2000г., сключени с баща му И. А. В., с които той се е задължил да гледа и издържа баща си пожизнено. С първия нотариален акт е прехвърлена собствеността върху 4/6 ид.ч. от Апартамент № *, находящ се в гр. П., ул. „И.

Б. № *, ет. *, ап.*, ведно с прилежащите към него таванско помещение и маза, а с втория нотариален акт е прехвърлен поземлен имот в с.***, ведно със сградите върху него, подробно описани в нотариалния акт. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том VII, рег. № 8130, дело № 870 по описа на нотариус Д. И.а, И. В. е прехвърлил на сина си и притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху гараж в гр. П. подробно описан в нотариалния акт. Ищецът твърди, че в продължение на 22 години договорите за издръжка и гледане са били изпълнявани от него добросъвестно.

Ищецът твърди, че баща му е заживял с жена, с която ищецът и социалната среда на баща му са били в подчертано влошени отношения. Тя се е държала изключително грубо, като го е обвинявала, че „заради него тя няма да получи нищо". През 2013г. бащата му е започнал да обмисля възможността да развали договорите за издръжка и гледане, въпреки надлежното им изпълнение. Консултирал се е и с адвокат относно възможността за разваляне на двата договора. След узнаването на тези обстоятелства, ищецът също е започвал да търси начин да не се стигне до този крайно несправедлив за него резултат, който е създавал риск да остави новосъздаденото му семейство без дом. След консултация с адвокат ищецът узнал, че ако прехвърли придобитото от баща си на трето лице преди вписване на исковата молба за разваляне на алеаторните договори, то това трето лице ще запази 2 придобитото право на собственост и при евентуално разваляне на алеаторните договори.Било му е разяснено, че прехвърлянето на собствеността може да бъде симулативно и при евентуална промяна на обстоятелствата, когато прецени може да разкрие симулацията чрез обратно писмо. По този начин ищецът е стигнал до сключването на процесния договора за дарение, с който е дарил на сина си, представляван от него, в качеството му на негов баща и законен представител описаните в исковата молба недвижими имоти. Ищецът счита, че извършеното в полза на сина му дарение от ***г. е нищожно на множество основания :

1. Нищожно е поради противоречие на мотива, с който е направено, с добрите нрави. Твърди, че в случая единственият мотив за дарението е избягване на възможността придобитото от него имуществото по договор за издръжка и гледане да се върне в патримониума на баща му, че реално не е имал намерение да прояви щедрост към новородения си син, а само да осуети евентуалното изгубване на собствеността. С това обяснява житейски и правно нелогичното, според него, дарение на едномесечния му син. Счита, че аргумент в тази насока е и фактът, че още към момента на даряването бившата му съпруга е била вече взела решение да не се връща в България, съответно - неправомерно да задържи със себе си детето им. Ищецът се позовава на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, като счита, че дарението е нищожно като противоречащо на добрите нрави. Позовава се на съдебна практика, като счита, че мотивът /подбудите/за сключване на една сделка по принцип няма правно значение, но при договора за дарение, има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който се дарява, тъй като подбудите, поради които се прави дарението са единственото негово основание. Счита, че мотивът на дарението е опорочен, което от своя страна опорочава цялата сделка.

2. Нищожно е поради липса на съгласие. Счита, че Ф. В. е следвало да бъде представляван от особен представител при изповядването на сделката.Позовава се на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и трайно установеното в съдебната практиката, че сделка, сключена от малолетен, е нищожна поради липса на съгласие. Счита, че е налице хипотеза на чл. 129, ал. 2 СК, при което налично противоречие в интересите на родител и дете, е следвало да се назначи особен представител на детето. Цитира Решение № 106 от 3

19.10.2016г. по к.гр.д. № 1403/2016г. на ВКС, съгласно което „При договор между родител и дете интересите им се явяват противоречиви, поради естеството на правното им положение - длъжник и кредитор. В тези случаи е необходимо, по аргумент от чл. 129, ал. 2 СК, участието на особен представител, с оглед защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто несъмнено е договорът за дарение.“ Позовава се и на правната теория. Счита също, че добрата практика на нотариусите предполага да не изповядат подобни сделки, при липсата на назначен от съда особен представител на детето.

3. Нищожно е поради липса на форма. Позовава се на чл. 576 от ГПК, съгл. който текст нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване е допуснато нарушение на чл. 578, ал. 4 ГПК [относно личното явяване на участващите лица]. Счита, че в случая това изискване е било нарушено, тъй като при изповядването на сделката пред нотариуса, не се е явило нито детето, нито се е явил назначен му по съответния ред негов особен представител. Тежестта на това процесуално нарушение обуславя нищожност на нотариалния акт, а оттам - и на договора за дарение, поради липса на форма, доколкото формата за действителност на дарението на недвижим имот е именно нотариален акт.

4. Нищожно е като извършено при условията на абсолютна симулация. Позовава се на чл. 17 от ЗЗД, като счита, че в случая е налице абсолютна симулация на договора за дарение, тъй като страните по сделката не прикриват никаква друга сделка, но същевременно нямат правнорелевантната воля за обвързването си от този договор. Съгласно Обратно писмо от ***г., К. И. В. не е имал действителната воля да надари сина си Ф.

И. В. Б.. Ищецът счита, че за разкрИ.ето на абсолютната симулация поначало е необходимо обратно писмо, което е напълно достатъчно за разкрИ.е на симулацията.

Като евентуален, ако съдът не приеме, че договорът за дарение е нищожен на някое от посочените по-горе основания, ищецът предявява и иск за унищожаване на договора за дарение, поради грешка. Твърди, че волята му е била опорочена поради грешка относно действителното фактическо положение. Позовава се на утвърденото в теорията и съдебната практика разбиране, че грешка е налице когато несъответствието между волята и 4 нейното обективиране относно предмета на сделката е неосъзнато и волеизявлението е направено именно под въздействието на такава грешка чл. 28, ал. 1, изр. първо ЗЗД. При тази хипотеза у автора на волеизявлението има формирана определена представа за сделката, която сключва, само че тя е невярна - или представата за това, което смята да договаря не отговаря на онова, което действително съществува, или страната погрешно смята, че такава сделка съществува. При заблудата лицето, при наличието на други представи не би сключил сделката. В случая, ако се приеме, че К. В. е сключил договора за дарение действително с намерение да надари своя едномесечен син, който към датата на извършване на дарението е бил в М., то поради невръщането на сина му от М. в продължение на 9 години, последният е бил в грешка относно действителното положение към момента на извършване на дарението. Несъзнаваната представа се изразява в убеждението, че съпругата му е имала намерение да живее в България заедно с него и тяхното дете. Именно тази заблуда в действителното положение е довела до опорочаване волята на дарителя, който е сключил договора воден от убеждението, че детето е най-довереният му човек, и спокоен при мисълта, че детето ще остане да живее за постоянно с него и не би сключил договора за дарение, ако знаеше, че съпругата и детето му нямаше да дойдат в България, за да живеят заедно с него като семейство.

При условията на евентуалност ищецът навежда и довода, че действието на дарението е отпаднало с обратна сила, поради сбъдване на отрицателно прекратително условие. Счита, че дори да се допусне, че договорът за дарение е бил валиден, то следва да се приеме, че той е бил прекратен поради сбъдване на отрицателно прекратително условие, а именно - детето заедно с неговата майка са напуснали България и са преустановили съвместния си живот и контакти с К. И. В.. Обстоятелствата, с оглед които е направено дарението са отпаднали със задържане на детето в М. от неговата майка. Позовава се на практиката на ВКС която приема, че когато е извършено дарение с оглед бъдещото сключване на брак, в случай че последният не се сключи, то лицето, извършило дарението с този мотив може да иска връщане на даденото, тъй като е налице „едно подразумявано отрицателно прекратително условие". Ищецът счита, че настоящият случай е аналогичен. Аргументите са следните: Ако се приеме, че дарението е имало мотив за даряване, то условието е било детето да има дом, в който 5 фактически да живее и който да ползва заедно със своите майка и баща. Този мотив, обаче, е отпадал със заминаването на детето в чужбина, откогато ищецът не го е виждал. Доколкото при дарението правното основание се покрива с мотивите и подбудите за дарението са единствено негово основание, то ищецът счита, че щом правното основание (мотивите) на дарението е отпаднало, дарственият акт е недействителен. Дори да се приеме, че не се касае за недействителност, то е налице сбъдване на прекратително условие в гореизяснения смисъл.

При уважаване на иска на някое от посочените по-горе основания за нищожност, унищожаемост или поради прекратяването му с настъпването на прекратително условие, ищецът предявява правото си на собственост, като иска да бъде установено, че е собственик на имотите, които са предмет на алеаторните договори и договора за покупко-продажба на гараж/поради недействителност на договора за дарение/, по силата на същите договори и на наследствено правоприемство от неговия баща И. А. В.. Доколкото ответникът се легитимира като собственик с нищожно придобивно основание, то К. В. твърди, че има правен интерес да установи своето право на собственост със сила на присъдено нещо.