Решение № 2031 от 26.08.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2088/2026
- Вид
- Решение № 2031
- Подписан
- 26.08.2026
- Състав
- АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2031 гр. Бургас, 26.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20262120102088 по описа за 2026 година
Делото е образувано по искова молба на К. Ж. Г. против Р. П. Х., за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на роденото от съжителството на страните и ненавършило пълнолетие дете А., за определяне режим на лични отношения между ответника и детето, за определяне на месечна издръжка в размер на 700 евро, дължима от ответника, начиная от датата на предявяване на иска - 26.05.2026 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение на размера или отпадане на дължимостта й, ведно със законната лихва върху всяка закъснала вноска, както и за постановяване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, да бъде издаден личен документ на детето и то да пътува от държавите-членки на ЕС, Великобритания, Сърбия, Северна Македония и Турция за срок от пет години, с максимална продължителност на престоя в чужбина - до 15 дни, пет пъти на всяка година.
Исковете са с правно основание в чл. 127 вр. с чл.143, ал.2 от СК и в чл.127а, ал.1 от СК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцата, който моли за уважаването им; ангажира доказателства и претендира 1 деловодните разноски.
Ответникът, лично и чрез упълномощения процесуален представител, не възразява упражняването на родителските права по отношение на общото му с ищцата дете да се предостави на нея, оспорва поискания размер на месечната издръжка за горницата над 150 евро, като изразява несъгласие с предложения от ищцата режим на лични отношения и претендира разширен такъв. Изразява несъгласие и с искането за разрешение детето да пътува в чужбина.
От доказателствата, налични по делото, както и от изявленията на страните, съдът приема за установени следните факти:
Страните са родители на малката А., род. на ***. и не е спорно, че от м.септември 2025 год. са разделени, като детето пребивава при майка си.
От изготвения социален доклад е видно, че двамата родители разполагат с условия за отглеждане на детето и поддържат комуникация, като майката не препятства контактите на детето с баща му. Според проучването на социалния работник, майката работи на 4-часов работен ден, а бащата - на пълен работен ден.
В същото време ищцата е представила декларация, в която отрича да получава доход от труд, а бащата е декларирал 1575.66 лв. средномесечен нетен доход, съобразно издадената му от работодателя служебна бележка.
Според св.Р. - приятелка на ищцата, от раздялата на страните детето се отглежда само от майката, която е подпомагана от родителите си. Бащата го вземал рядко при себе си, макар да не бил препятстван в контактите си, с изключение на един път през миналата година. Предимно ищцата водела детето при родителите на баща му в кв.***.
Св. С. разказва за случай от края на м. август 2025 год., когато вечерта излезли с ответника да се видят. Били на заведение, когато телефонът на Р. иззвънял. Той излязъл навън да проведе разговор и се върнал притеснен, като помолил да си тръгват. Отишли до жилището, което обитавал с ищцата, но не можал да се прибере, защото забравил ключовете си и се прибрал в кв.***.
При така установената фактическа обстановка, исковете са частично основателни.
Зачитайки волята на страните, на ищцата следва да се предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие 2 дете, като се определи местуживеенето му при нея. Това налага да се регламентират трайно въпросите за начина, по който то ще осъществява лични отношения с бащата и за дължимата от последния месечна издръжка.
Категорично, повече от необходимо е, с оглед правилното му изграждане като личност, детето да общува пълноценно и с другия родител, посредством режим, чийто интензитет, начин на провеждане и продължителност да способстват за запазване на връзката помежду им и да компенсират, доколкото е възможно, разделеното живеене на родителите.
Такъв, по мнението на настоящия състав, е следният: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък, до 18.00 часа в неделя, с преспиване; тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; по време на Коледните празници през всяка четна година и по време на Великденските и Новогодишните празници през всяка нечетна година; в деня, следващ рожденния ден на детето, за времето от 18.00 часа до 20.00 часа, ако е делничен, а ако е почивен и не съвпада с определения режим на лични отношения – от 10.00 часа до 17.00 часа.
Разбира се, този режим е минимумът на личните отношения, които следва да поддържа бащата с дъщеря си, което в никакъв случай не бива да го ограничава да поддържа и по - чести контакти, когато това е възможно и в интерес на детето.
Тъй като родителите са разделени занапред и само майката ще полага непосредствени грижи за отглеждането на Е., резонно е част от издръжката й да се възложи в тежест на бащата. Той е в трудоспособна възраст, а липсват данни за пречки от обективен характер - било здравословни или др., които да препятстват изпълнението на това му безусловно задължение. Тук следва дебело да се подчертае, че се касае за алиментно задължение и водещи критерии за размера на дължимата издръжка са единствено интересът и нуждите на детето. Като се държи сметка за възрастта му и обичайните за нея нужди от храна, облекло, учебни пособия, както и за евентуални извънредни разходи - за лекарска помощ, медикаменти и др., размерът на необходимата издръжка, дължима общо от двамата родители, се преценя на 400 евро. В този си размер издръжката би изпълнила своята цел - да покрива всички базови потребности, без да предполага луксозни разходи - ППВС 5/1970 год. и ППВС 5/1981 год., независимо от желанията на детето или неговата майка за такива.
3
Освен това, издръжката е за покриване нуждите на детето, не на майката, която също е в трудоспособна възраст и сама може да осигурява препитанието си. Щом като майката ще дава издръжка и под формата на грижи, от горепосочения размер бащата трябва да поема по – голямата част от 250 евро.
Следователно, искът по чл.143 от СК следва да се уважи за посочения размер.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи и законната лихва върху всяка месечна вноска, за периода на забавата - от съответния падеж до плащането й.
Що се отнася до исканото разрешение, заместващо съгласието на бащата, за снабдяване на детето с паспорт и пътуването му в чужбина, настоящият състав е на мнение, че това е все в негов интерес, с уговорката, че не следва да е неограничено във времеви и териториален аспект, т.к. по този начин би се изключила изначално възможността за преразглеждане, в случай на промяна в обстоятелствата. Страните-членки на Европейския съюз, Великобритания, Турция, Северна Македония и Сърбия са европейски държави, с добър, дори отличен жизнен стандарт и стабилни обществено-политически условия. Нито пътуването на детето до тези държави, което би разширило кръгозора му, нито прекарването на повече време с майката в определени периоди, биха могли да се изтълкуват в разрез с интереса на същото. Тъкмо обратното – неоснователното му ограничаване в това отношение не е в негов интерес.
Затова искането следва да се уважи, но за пътувания до гореизброените държави, за период от 5 поредни календарни години, по три пъти годишно.
Понеже упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения през седмица (всяка първа и трета събота от месеца), той следва да бъде съобразен с пътуванията на детето, които не следва да създават пречки при осъществяването му. Или иначе казано, пътуванията с майката следва да са за не повече от 12 последователни дни.
Понеже не е обоснована нужда от незабавно пътуване, неосъществяването на което да е в ущърб на детето, искането за предварително изпълнение на разрешенията следва да се отхвърли.
Ето защо, следва да се постанови решение в горния смисъл, като съгласно чл.78, ал.6 вр. с чл.83, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавни такси по ГПК, в тежест на Р. Х. се възложи заплащането на държавна такса от 360 евро.
4
Поради характера на производството – спорна съдебна администрация, както и частичната основателност на исковете, страните не си дължат разноски (ТР-3-2023-ОСГК).
Мотивиран от горното, на основание чл.127, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК, както и чл.127а, ал.1 от ГПК във вр. с чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на К. Ж. Г. от ***, ЕГН - **********, упражняването на родителските права по отношение на детето А. Р. Х., ЕГН - **********, като определя местоживеенето му при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А. Р. Х., ЕГН ********** и бащата Р. П. Х. от ***, ЕГН - **********, както следва: - всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък, до 18.00 часа в неделя, с преспиване; тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; по време на Коледните празници през всяка четна година и по време на Великденските и Новогодишните празници през всяка нечетна година; в деня, следващ рожденния ден на детето, за времето от 18.00 часа до 20.00 часа, ако е делничен, а ако е почивен и не съвпада с определения режим на лични отношения – от 10.00 часа до 17.00 часа.
ОСЪЖДА Р. П. Х. от ***, ЕГН - **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А. Р. Х., ЕГН - **********, действащо чрез неговата майка и законен представител К. Ж. Г., ЕГН - **********, в размер на 250 евро (двеста и петдесет евро), считано от 26.05.2026 год. до настъпване на основания, водещи до изменение на размера или отпадане на дължимостта й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 700 евро месечно.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта, касаеща издръжката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Р. П. Х., ЕГН **********, да се издаде паспорт на детето А. Р. Х., ЕГН - **********, както и същото да напуска територията на Република България и да пътува до 5 страните-членки на Европейския съюз, Великобритания, Сърбия, Северна Македония и Турция, само със съгласието на своята майка – К. Ж. Г., ЕГН **********, придружавано от майката или от упълномощено от нея лице, за период от 5 поредни календарни години, считано от постановяване на настоящото решение, по три пъти годишно и с продължителност не повече от 12 дни за пътуване, при съобразяване на определения с настоящото решение режим на лични отношения между детето и баща му, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ искането за предварително изпълнение на горните разрешения.
ОСЪЖДА Р. П. Х. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 360 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се уведоми Д”СП” – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6