Решение № 356 от 17.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Р. Т. Славова като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200073 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на частните обвинители Н. Д. К. и Д. Г. К. чрез упълномощения повереник адв.С. С. и по касационна жалба на подсъдимия Й. Н. С. чрез упълномощения защитник адв.М. Б. срещу Решение №120/09.10.2025г. по ВНОХД №31/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна, 3 наказателен състав.

В касационната жалба на частните обвинители се излагат твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението на апелативния съд, за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание. Оспорва се приетия от инстанционните съдилища принос на пострадалия Г. Д. К. към произшествието и се изразява недоволство от аналитичната дейност на съдилищата по отношение на събраните доказателства. Твърди се, че във 1 въззивното решение не са намерили пълноценен отговор възраженията на частното обвинение относно началния момент на възникване на опасността за моториста от комбайна, управляван от подсъдимия С.. Като резултат от това се е стигнало до нарушение и на материалния закон. Критикуват се изводите на съдилищата относно определеното наказание и преценката за това кои обстоятелства смекчават наказателната отговорност на подсъдимия. Прави се позоваване на нарушения в дейността на подсъдимия при управлението на комбайна, които не са инкриминирани по делото, но които завишават степента на обществена опасност на деянието, за да се мотивира явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение се изтъква и липсата на съжаление и разкаяние за станалото у подсъдимия, който продължавал да управлява своя комбайн без каквито и да било скрупули и задръжки. Иска се отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и за увеличаване на наложеното наказание.

В касационната жалба на подсъдимия Й. Н. С. се мотивират твърдения за неправилно приложение на закона от въззивния съд, за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания съдебен акт и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Оспорват се приетите от съда фактически положения, като се твърди, че съдът не е положил достатъчно усилия за изясняване на обективната истина и неправилно е отказал назначаването на допълнителна автотехническа експертиза. Като съществено процесуално нарушение се сочи осъждането на подсъдимия С. по непредявено обвинение за нарушаване на чл.49 от ЗДвП и се твърди, че съдът е пренебрегнал наличните доказателства за съобразено с правилата за движение поведение на подсъдимия. Явната несправедливост на наложеното наказание за подсъдимия се обосновава с неговата субективна увереност, че се счита за невинен. Иска се отмяна на решението на Апелативен съд-Варна и признаване на подсъдимия С. за невиновен.

В съдебното заседание на касационния съд повереникът на частните обвинители Н. Д. К. и Д. Г. К. адв.С. С. поддържа подадената касационна жалба и оспорва касационната жалба на подсъдимия С.. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения, наведени във въззивната жалба и в 2 пледоарията на повереника и е неглижирал въпроса относно началния момент на възникване на опасността от настъпване на пътнотранспортно произшествие. В тази насока се твърди, че поведението на пострадалия мотоциклетист е съобразено с пътната обстановка и с житейската и правната логика и той не е могъл по никакъв начин да предотврати удара, респ. пледира се за липса на съпричиняване на резултата от страна на починалия Г. К..

Повереникът обосновава и нарушения на подсъдимия С. по Наредба №11 от 2001г за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, за да направи искане за увеличаване на наказанието и за ефективно лишаване от свобода. В заключение се иска отмяна на решението на Апелативен съдВарна и връщане на делото за ново разглеждане.

Частният обвинител Д. Г. К. поддържа доводите на своя повереник и оспорва обясненията на подсъдимия, както и поведението на едно от вещите лица по автотехническите експертизи, за да заключи, че доказателствата са неправилно оценени от съда.

Частният обвинител Н. Д. К. също поддържа доводите на своя повереник и набляга на нарушенията, извършени от подсъдимия с управлявания от него комбайн.

Упълномощения защитник на подсъдимия Й. Н. С. - адв.М. Б. не се явява пред касационния съд, като депозира писмено становище, с което поддържа подадената касационна жалба на подсъдимия и оспорва касационната жалба на частните обвинители. Иска оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият Й. Н. С. не се явява пред ВКС, редовно уведомен за съдебното заседание.

Прокурорът предлага решението на АС-Варна да бъде оставено в сила. Намира, че въззивният съд е отговорил на всички възражения, които се поддържат и пред касационния съд, като намира, че не са допуснати процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Относно наказанието пледира, че съдът е мотивирал определеното наказание, което съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. Предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

3

Върховният касационен съд, като съобрази доводите в касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия, както и аргументите, изложени от страните в съдебното заседание, намери следното:

Касационната жалба на частните обвинители Н. Д. К. и Д. Г. К. чрез упълномощения повереник адв.С. С. е допустима - подадена е от легитимирано лице в законовия срок и срещу акт, който по силата на чл.346, т.1 от НПК подлежи на касационна проверка.

Касационната жалба на подсъдимия Й. Н. С. чрез упълномощения защитник адв.М. Б. е също допустима, по идентични съображения.

Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.

С присъда №75/26.11.2024г. постановена по НОХД №712/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна, Наказателно отделение, подсъдимият Й. Н. С. е признат за виновен за това, че на 03.10.2021г. на главен път I-9, в участъка между /населено място/ и /населено място/, обл./обл./, при управление на МПС - зърнокомбайн „CLAAS“, модел /модел/ с ДК №/№/ с теглена количка за хедер /модел/ с поставен на нея хедер /модел/, нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.3 от ЗДвП, излизайки от страничен черен път на главен път, като не се съобразил с посоката, положението и скоростта на движение и не пропуснал движещия се по този път в посока от /населено място/ към /населено място/ мотоциклет /марка/ с ДК №/№/ и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Д. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в” от НК вр. чл.342, ал.1 от НК подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да управлява моторни превозни средства за срок от две години. Подсъдимият е оправдан за нарушаване правилата на чл.77, ал.1 от ППЗДвП и чл.84, ал.4 от ППЗДвП.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Върху подсъдимия С. са възложени направените по делото разноски.

4

Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд-Варна от частните обвинители и от подсъдимия Й. Н. С.. Постъпил е и протест от ОП-Варна.

Образувано е ВНОХД №31/2025г. по описа на Апелативен съдВарна.

С Решение №120/09.10.2025г. по ВНОХД №31/2025г. по описа на Апелативен съд-Варна, присъдата на Окръжен съд-Варна е потвърдена. Това решение се обжалва в настоящето касационно производство.

ВКС на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на закона и по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, изложени в двете касационни жалби - на частните обвинители и на подсъдимия.

Преди всичко трябва да се отбележи, че голямата част от изложените от частните обвинители и от подсъдимия в касационните жалби доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с твърдения за необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения, като се прави собствен за всяка страна прочит на доказателствата, за да се стигне до фактическа обстановка, различна от тази, приета от инстанционните съдилища.

Необосноваността на въззивното решение не съставлява касационно основание и ВКС не може да се произнесе по изложените твърдения на страните в тази насока.

Останалите доводи за допуснати от Апелативен съд-Варна съществени процесуални нарушения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Страните поотделно оспорват дейността на въззивния съд по анализ на доказателствата и по изпълнение на задължението да се разкрие обективната истина, като частните обвинители излагат и доводи за липса на 5 мотиви на обжалвания съдебен акт, а подсъдимият намира, че отказът на въззивния съд да назначи допълнителна автотехническа експертиза е ограничил правото му на защита и е довело до неизясняване на фактическите положения по делото.

Съставът на Апелативен съд-Варна е провел въззивно съдебно следствие, при което е разпитал две от вещите лица по изготвените на досъдебното производство тройни автотехнически експертизи (основна и допълнителна), като всички страни са се съгласили разпитът да бъде проведен в отсъствие на третото вещо лице, което е посочило уважителна причина за своето отсъствие пред въззивния съд.

На вещите лица от съда и страните са зададени въпроси, които са допринесли за изясняване на някои положения, които са останали недостатъчно ясни след проведеното от първата инстанция съдебно следствие.

В своето решение въззивният съд подробно е обсъдил заключенията на експертизите по делото, включително и отговорите на вещите лица във въззивното съдебно следствие, за да потвърди фактическата обстановка, възприета от първата инстанция.

Съдържанието на въззивното съдебно решение не разкрива превратно тълкуване на доказателствените източници, направените изводи са логически издържани и съобразени със съдържанието на приобщения по надлежния процесуален ред доказателствен материал, като в съдебното решение на Апелативен съд-Варна са намерили своя отговор проблемите, повдигнати от страните, свързани с предмета на доказване, очертан с обвинителния акт.

Въззивният съд, макар и лаконично, е мотивирал защо споделя подробния доказателствен анализ на първата инстанция, допълнил е мотивите на Окръжния съд с позоваване на извършените допълнителни съдебноследствени действия и е отразил своето вътрешно убеждение по фактите.

Не отговаря на действителността твърдението в касационната жалба на частните обвинители, че техните доводи са останали необсъдени във въззивното решение. Въззивният съд е изразил своето виждане по възраженията на частните обвинители, като е описал какви фактически 6 положения приема и въз основа на какви източници. Съдът не е длъжен да посочва изрично коя част от неговото решение представлява отговор на конкретно възражение, доколкото е мотивирал защо приема определени обстоятелства за доказани, въз основа на какви доказателствени средства и с прилагането на какви способи за доказване.

Въззивният съд е обосновал защо счита, че опасността за движението е възникнала в момента на навлизане на управлявания от подсъдимия С. комбайн от черния път на платното за движение, а не в по-късен момент.

Несъгласието на частните обвинители с приетия от въззивния съд момент на възникване на опасността не съставлява липса на мотиви на въззивното съдебно решение.