Решение № 38 от 14.03.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500526 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител държавен инспектор А. В. против решение № 260021/02.11.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 198/2019г. и с което е отхвърлен предявения от Комисията против П. Д. К. иск с правно основание 74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ЗПКОНПИ /сегашно наименование ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти, находящи се в гр.В., кв.“* – *“, съставляващи ПИ с идентификатор *** и построените в него жилищна сграда от 62,16 кв.м. с идентификатор *** и гараж със застроена площ от 21,90 кв.м. с идентификатор ***.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие с материалния закон и установеното от доказателствата. Твърди се, че съдът неправилно е определил стойността на наличното в края на проверявания период имущество, в резултат на което и е направил неправилен извод за липса на изискуемото се от закона несъответствие. В тази връзка се навеждат оплаквания, че съдът не е давал указания за посочване на цялото налично имущество към края на проверявания период, а само за налично имущество, предмет на искането за отнемане, поради което и неправилно не е съобразил установеното от 1 доказателствата, че в края на периода в патримониума на ответниците са били налични и парични средства в размер на 142 987 лева, иззети с протокол от 23.11.2008г. Излагат се правни доводи относно съдържанието на понятията „несъответствие“, „имущество“, “разходи“, „доходи“ и „нетен доход“, как следва да бъде направен извода за това дали е налице несъответствие по см. на §1, т.3 от ЗОНПИ, както и по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявения иск, ведно с разноски за двете инстанции.

В с.з. въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – въззиваемия П. Д. К., с който оспорва жалбата като неоснователна. В с.з., чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ против П. Д. К. и Н. Д. К. искове с правно основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, разгледани по реда на ЗПКОНПИ на основание §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./.

В подаденото въз основа на Решение № 50/23.01.2019г. на КПКОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура – Варна с вх.№ УВ-760/24.04.2017г. за повдигнати по ДП 139/2016г. обвинения срещу П. Д. К. за извършено от него престъпление по 255, ал.3 вр. ал.1, вр. т.1 вр. чл.26, ал.1НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 26.04.2007г. – 26.04.2017г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от него и съпругата му Н. Д., по отношение на последната до датата на съдебното решение за развод, несъответно на реализирания доход, като несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения, в това число и с направени на основание чл.129 ГПК уточнения пред настоящата инстанция, относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 220 245.44 лева /215 302.60 лева според въззивната жалба/ 2 значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваното лице имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от П. К. на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, съставляващ ПИ с идентификатор ***, ведно с изградените в него жилищна сграда с идентификатор *** и гараж, вписан в КККР с идентификатор

***, сумата от 160 лева, представляваща направени вноски по посочена банкова сметка с титуляр П. К. и сумата от 992.92 лева, левова равностойност на 642.36 щ.д., представляващи част от прехвърлени парични средства между банкови сметки на ответника К., а от Н. Д. К. на сумата от 11 230 лева, представляваща равностойност на придобити и отчуждени през проверявания период два недвижими имота в с.О. м., подробно индивидуализирани.

След направен отказ от исковете досежно претендираните суми и от двамата ответници, исковата претенция, с която е останал сезиран първоинстанционния съд и разгледана с обжалваното решение е срещу П. К. за отнемане на недвижимия имот, находящ се в гр.В., ж.к. „*-*“ – ПИ, ведно със сградите. Поради това и ответницата Н. К. не е страна във въззивното производство.

Наведените в срока по чл.131 ГПК от въззиваемия П. К. възражения по така предявения иск са основани на доводи за недопустимост поради неспазване на срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ и застъпване на част от проверявания период с предходно водено производство по ЗОПДИППД /отм./, по което исковете за отнемане са били отхвърлени с влязло в сила решение, както и за неоснователност на иска поради липса на предпоставките за отнемане на процесното имущество - установено несъответствие между доходи и имущество, и незаконност на доходите за придобиването му.

Наведени са конкретни фактически твърдения за получени доходи и извършени плащания от трето лице при придобиването на процесния недвижим имот в гр.Варна. Оспорва и твърдените от Комисията придобивни цени, респ. цени по извършените отчуждителни сделки.

Въпросът относно допустимостта на исковото производство по направеното възражение вр. срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ е разрешен с постановеното по гр.д. № 1692/2019г. определение на Върховен касационен съд и даденото разрешение с ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС.

Обстоятелството, че част от проверявания период е бил предмет на изследване и по предходно водено дело по ЗОПДИППД /отм./ не води до недопустимост на иска. Правото за отнемане на незаконно придобито имущество възниква при установено несъответствие между притежаваното от лицето имущество и нетния му доход за целия посочен в закона период на проверката. Поради това и евентуално формираната СПН по отношение на относими правопораждащи/правоизключващи факти, касаещи съвпадащата 3 част от периода по двете проверки, е обстоятелство, което би имало значение за основателността на исковата претенция, а не е процесуална предпоставка, обуславяща нейната допустимост.

Не е налице соченото във въззивната жалба процесуално нарушение – постановяване на решение при изразена готовност от страните за постигане на спогодба. Заявеното намерение за доброволно уреждане на съдебния спор чрез съдебна или извънсъдебна спогодба не десезира съда. Както до приключване на устните състезания пред окръжния съд, така и пред настоящата инстанция страните не са направили изявления за постигната от тях извънсъдебна спогодба и оттегляне/отказ от иска, респ. искане за одобряване на такава.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Установено е от ангажираните по делото доказателства, че по повод постъпило уведомление от ОП - Варна с вх. № УВ-760/24.04.2017г. за повдигнати по ДП № 139/2016г. обвинения срещу въззиваемия П. К. за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК /избягване установяването на данъчни задължения в особено големи размери за периода 01.01.2007г. – 30.04.2009г./, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ /отм./, с Протокол № ТД04-ВА/УВ-7016/26.04.2017г.

Комисията е образувала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./. Периодът на проверката е 26.04.2007г. – 26.04.2017г.

Престъплението по повдигнатите обвинения е сред основанията и на приложимия ЗОНПИ / чл.108, ал.1, т.18/, респ. периодът на проверката е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

В хода на същата е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ на проверяваното лице за целия проверяван период, на бившата му съпруга Н. К. за периода 26.04.2007г. до 23.02.2010г.

/датата на постановяване на решението за развод/, както и на дружествата, в които същата е участвала. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, с решение № 877/26.10.2018г.

Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящия иск.

Видно от приетото Постановление на ОП – Варна от 16.05.2023г., към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция наказателното производство по ДП № 139/2016г. е прекратено поради изтекла погасителна давност. По аргумент от чл.108, ал.4 ЗОНПИ това не препятства упражняването на предявените в настоящото производство искове.

Съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания основните 4 спорни въпроси пред настоящата инстанция са какво е наличното имущество в края на проверявания период, налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемия имущество, за което същият не е доказал законен източник на средствата и в тази връзка какво се включва в понятието „имущество“ съгласно легалната дефиниция на §1, т.4 от закона и как следва да бъде направен извода за несъответствие /дали в анализа следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период/.

Отговорът на тези въпроси е даден със задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно приетото в този тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и на сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.