Решение № 256 от 25.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер ІІІ – 27 25.02.2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд

Трети състав

На единадесети февруари година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен

Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена

Лазарова

2. Йорданка Майска-Иванова

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов в.гр.дело номер 1959 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх.№ 50760/11.11.2019г. на БРС от

ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Стойкова, против Решение

№ 2749/28.10.2019г. постановено гр.д. № 6686/2019г. по описа на БРС.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, да заплати на Й.Х.Л., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „В.“, бл.*, ет.*, ап.**, сумата от 1654.93 лева(хиляда седемстотин двадесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 243.76 часа, получени след изчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.08.2019г. до окончателното й плащане, сумата от 217,98 лева, представляваща общ размер на лихви за забава, начислени от първо число на тримесечието, следващо тримесечието, за което възнаграждението е дължимо до 07.08.2019г., както и сумата от 350 лева- разноски по водене на делото.

Със същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ “-МВР е осъдена да заплати и сумата от 346.20 лв.(триста четиридесет и шест лева и двадесет стотинки)- държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас.

На първо място, жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че за исковия период (01.07.2016г. до 31.07.2019г.) действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни(действала четири дни за посочения период), както и че последната запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът.

Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ,

ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд.

Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства.

Навеждат се оплаквания, че не били обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията, че исканото от ищеца преизчисляване се основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд(съгласно ЗМВР- 8 часа). Твърди се, че не било обсъдено и приложеното като доказателство писмо, изх.№94-НН-198 от 29.08.2011.

Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало, че с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика.

Излага аргументи, че в платежните ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.

Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд вече бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Към въззивната жалба е приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице-юрисконсулт Стойкова на 30.10.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 11.11.2019г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 29.11.2019г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия – Й.Х.Л., ЕГН **********, чрез адв.Златина Билянова -АК - Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Посочва, че за периода от 01.07.2016г. до

31.07.2019г., жалбоподателят полагал труд на длъжността ,,С.с.“ в Сектор СОД към Регионална дирекция ,,П. б. и з. на н.“- Б. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ.

Твърди, че съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, въззиваемият(ищец) имал статут на държавен служител. Посочва, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал от 22.00 часа до

06.00 часа.

Излага се становище, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период (01.07.2016г. до 18.07.2019г.,), се определяли от действащите тогава Наредба№8121з-407 от

11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г.; Наредба№8121з-776/29.07.2016г. и Наредба№8121з-908/02.08.2018г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

Посочва, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. и Наредба№8121з-908/02.08.2018г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с коефициент 1.143, тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Пояснява, че коефициентът се определял като нормалната продължителност от осем часа дневен труд се раздели на 7 часа нощен труд(8:7=1.143).

Навежда доводи, цитирайки разпоредбата на чл.187,ал.5 от ЗМВР.

Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от на Й.Х.Л., ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „В.“, бл.*, ет.*, ап.**, против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов.

Въззиваемият твърди, че за за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., жалбоподателят полагал труд на длъжността ,,М.е. – н.д.с.“ към **-ра Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. към РД,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Б. при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ, като е имал статут на държавен служител. В резултат от полагани 24-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1760 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 2011.68 часа и 251,68 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 1440лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихва в размер на 180 лв. за забава за периода от датата на падеж на всяка главница до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 10.10.2019г. е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1729.17лв., мораторна лихва в размер на 228 лв. общо за всички главници, за периода от датата на забавата за всяка една от тях до 08.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 08.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Изложените в исковата молба твърдения, че С.И.Р., ЕГН ********** за исковия период 01.07.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжността ,,С.с.“ в Сектор СОД към Регионална дирекция ,,Пожарна безопастност и защита на населението“- Б. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ и страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 ГПК съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал по 7 или 8 24-часови дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.