Решение № 261 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500353 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№ 1231 по описа за 2024 година е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК:

000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 7957,20 лв. /седем хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 290/12.06.2024год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 15/12.06.2024год., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 502/19.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 896/2024 г. по описа на Районен съд- В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

1

Х. Б. -АК П. ЕГН: **********с адрес гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 159,14 /сто петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ по гр. д. 1231/2024 г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 1231/2024г. на РС В., в размер на 1314,86 лв. с ДДС /хиляда триста и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/.

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с адрес гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 159,14 лв. /сто петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ по ч. гр. д. 896/2024 г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П. бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 896/2024 г. на РС В., в размер на 837,43 лв. с ДДС /осемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки с ДДС/.

Така постановеното решение е обжалвано в срок от Община В..

Считат, че Решение № 35 от 17.02.2025г., постановено по гр. дело № 1231/2024 г. - по описа на Районен съд - В., е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано.

Районният съд приел неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция.

Тази претенция била недоказана както по основание, така и по размер.

Адв., Б. изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на Районен съд В..

Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия, както и 2 обстоятелството, че производството се е развило само с размяна на книжа и процесуалната активност е била сравнително ниска. Считат, че няма пречка съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.

За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение трябвало да се вземат под внимание:

•

Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми.

•

Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище.

•

Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.

•

Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната.

•

Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения па насрещната страна.

•

Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

Определеното адвокатско възнаграждение било прекомерно високо за действията, които са извършени и трябвало да бъде редуцирано от съда.

Оспорват като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение. Считат, че начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение е незаконосъобразен, като се позовават и на решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г.

Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 290/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 15/12.06.2024 год., предвид факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС .

Налице били всички основания за прилагане на прието в наднационална съдебна практика - решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на 3 адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не бил длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като съобразно решението по дело С- 438/22 на СЕС - Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен акт. Цитират съдебна практика и молят решението да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът по жалбата моли решението да бъде потвърдено.

Установено било по делото , че на 13.08.2019г. ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П. да го представлява по ч. гр. д. № 781/2019г.по описа на Районен съд-В., за което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

От представения договор за залог върху вземания от 27.06.2012г. се установявало, че вземането по процесния Договор за кредит е било обезпечено с особен залог върху множество по вид вземания на Община В., който залог е първоначално вписан на 02.07.2012г. в ЦРОЗ. Видно от приложеното извлечение от регистъра е, че са вписани обезпечения в полза и на други заложни кредитори. Въз основа на учредената представителна власт от ответника адвокат Г. Б. е установил, че на 27.11.2018г. е подписана Декларация по чл. 10. ал. 3 от 303 от страна на заложния кредитор ,.Райфайзенбанк България" ЕАД с нотариална заверка на подписа, въз основа на която се присъединява по право в производството по принудително изпълнение върху заложеното имущество, след деклариране на размера на задължението, като същото се смята за изискуемо до размера на сумата, включена в разпределението. За това присъединяване е изпратено съобщение от ЧСИ Д., при който е образувано изпълнително производство за принудително изпълнение на задължението. Адвокат Г. Б. е установил, че на 11.04.2019г. е изготвено Разпределение на четири отделно събрани суми по изпълнително дело № 920/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № 781 при 4

КЧСИ, като на „Райфайзенбанк България“ ЕАД са били разпределени суми за погасяване за задължението им по договор за особен залог и представената декларация по чл. 10, ал. 3 от 303: по т. 1 - 22 305,20 лв.; по т. 2 - 22 588,38 лв.; по т. 3 - 21 387,20 лв. и по т. 4 - 457 346.55 лв. или общо сумата от 523 627,33 лв. Въз основа на упълномощаването си адв. Г. Б.р в качеството си на пълномощник на Община В. уведомява „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че претендираните от заложния кредитор задължения за лихва за забава са били включени в горепосоченото Разпределение на събрани суми по изпълнителното дело, в резултат на което са били платени и като такива не се дължат. На 24.07.2019г. е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от заявителя ,.Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу ответната Община В. за главница в размер на 500 000 лв., като част от дължимата главница, цялата в размер на 3 850 452,53 лв., произтичащ от задължение по Договор за дългосрочен револвиращ банков кредит № 261/27.06.2012г. и Анекс № 1 от 27.04.2017г. Адвокат Г. Б. е констатирал, че е издадена Заповед № 392/2019г. по ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на РС В., с която Община В. е осъдена да плати на ,.Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 500 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.07.2019г., ведно с разноски по делото. Въз основа на последната е издаден и изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са връчени на длъжника Община В. заедно с Поканата за доброволно изпълнение с изх.№ I 7164/12.08.2019г. по описа на ЧСИ Деница Станчева с район па действие ПОС, на 13.08.2019г. В същият ден длъжникът, чрез адв. Г. Б. е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 03.12.2019 г. била подадена молба по ч. гр. д. № 781/2019 г. по описа на РС В., подписана лично от Кмета на Община В., а не чрез процесуалния представител адв. Г. Б., с която оттегля подаденото възражение по чл. 414 ГПК. С Определение № 1071/23.12.2019 г. РС В. е отменил разпореждането си, с което е указано на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок от уведомяването. На 30.05.2020г. е сключен Анекс № 2 към договор за дългосрочен револвиращ банков кредит от 27.06.2012 г. сключен между общината и банката, с който се приема, че Банката се е снабдила по ЧГД 781/2019г. по описа на Районен съд В. със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя за главница в размер на 500 000 лева, но се договарят да разсрочат 5 погасяването на кредита на погасителни вноски с краен срок за издължаване 25.01.2026г.

Така на практика процесуалната активност в съдебното производство, осъществена от адвокат Г. Б. води до подписването на Анекс № 2 от 30.04.2020г. към Договора за кредит. По този начин задължението на Община В. е разсрочено и Банката няма право да претендира в пълен размер вземането, като не се стига до изискуемост на цялата главница и принудително изпълнително производство за събиране на вземането. Освен това заложният кредитор се задължава да не подава молби до съдебните изпълнители по висящите пред тях изпълнителни дела за налагане на допълнителни обезпечителни мерки и за извършване на изпълнителни действия, както и редица други задължения.

Във връзка с извършеното процесуално представителство по ч. гр. д. № 781/2019г. по описа на Районен съд-В. между Община В. и адв. Б. не бил подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.

С Решение № 290/12.06.2024г. на Адвокатски съвет-Пловдив. обективирано в Протокол № 15/12.06.2024г.. на адвокат Г. Б. АК-П. на осн. чл.

3 6. ал. 3 от ЗА било определено адвокатско възнаграждение в размер на 7 95 7,20 лв. /седем хиляди деветстотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки/ с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. 781/2019г. на РС В..

Съгласно Закона за адвокатурата отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по този закон.