Решение № 7357 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7357 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110144853 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. И. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. С, чрез адвокат Е. М. Г., със съдебен адрес - град София, бул. “С“ № 8, ет. 2, ап. 5 срещу „Ф, представлявано от С.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2016 г. срещу него било образувано изп. д. № 11627/2016 год. по описа на ЧСИ ---- с рег. № .... на КЧСИ, район на действие СГС, с взискател ответното дружество - „Ф ЕАД“, ЕИК ......, по делото са били извършени следните действия: Молба за образуване на изпълнителното дело вх. № 188674/15.12.2016г., въз основа на която е било постановено Разпореждане от 15.12.2016г. на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителния процес, с което допълнително е било разпоредено да се извършат справки за имущественото състояние на длъжника, насрочен е бил опис на движимите му вещи за 20.02.2017г. от 13.00 часа, разпоредено е било да се изпрати покана за доброволно изпълнение на И. Т. и са били определени първоначалните такси за ЧСИ. С Покана за доброволно изпълнение /ПДИ изх. № 262132/19.12.2016г. длъжникът е бил поканен да плати вземането, а на същата дата са били отправени искания за извършване на справки за налични банкови сметки, банкови касетки и т.н. до няколко банки, както и е било изпратено съобщение до НАП. Впоследствие е била изпратена още една покана до длъжника - ПДИ изх. № 6633/2017г. – невръчена, като имало и други невръчени съобщения. С Молба вх. № 069459/07.08.2019г. взискателят е отправил искане за извършване на справки за трудови договори на длъжника и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, за извършване на опис на движимото му имущество, както и налагане запор на банковите му сметки, по която не са били платени авансово дължимите такси и съдебният изпълнител не се бил произнесъл по тези искания, респективно не бил предприел извършването им.

Според ищеца валидни изпълнителни действия не са извършвани, освен част от наложените запори, по които е била налице съществуваща банкова сметка, като последното валидно изпълнително действие по делото спрямо длъжника било на 19.12.2016 год., след 1 което в продължение на повече от 2 години нямало предприети изпълнителни действия, нито искане за такива от страна на взискателя, поради което и на 19.12.2018 год. е изтекъл двугодишния срок, водещ до прекратяване на делото по силата на закона.

Ищецът поддържа, че подадената през 2019г. молба вх. № 069459/07.08.2019г. е ирелевантна както за прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК доколкото е била подадена извън рамките на изпълнителния процес, така и за течението на давностните срокове. Сочи, че исканите изпълнителни действия, които не са били извършени по причина, за която взискателят отговаря, са негодни да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който в случая бил изтекъл преди отправяне на искането от 07.08.2019г. Според ищеца тези действия не могат да прекъснат давностните срокове, тъй като не съставляват „изпълнителни действия“ по смисъла на закона.

В исковата молба ищецът се позовава на постановките на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изтъква, че въпреки настъпване последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител не е прогласил настъпилото прекратяване, като делото е висящо и към момента на подаване на исковата молба и върху банковите му сметки все още е наложен запор. Излага, че новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. от 19.12.2016 год. и същата е изтекла на 19.12.2019 год. за лихвите и на 19.12.2021 год. за главницата и другите вземания, погасяващи се с общата 5 годишна давност, доколкото в този период не са били извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давностните срокове.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между И. И. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С и „Ф“ ЕАД, ЕИК ......, гр. С, представлявано от Л, че И. И. Т., с ЕГН ********** не дължи на „Ф“ ЕАД, ЕИК ...... следните суми: 1./ 406.24 лева – главница по договор за стоков кредит № CREX01873306/02.08.2008 г.; 2./ 286.31 лева – законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.05.2015 г. до 04.05.2022 год.; 3./ 22.58 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2008 г. до 30.03.2009 г.; 4./ 244.18 лева – законна лихва за периода 31.03.2009 г. - 24.04.2015 г.; 5./ 325 лева - разноски по делото, за които са били издадени заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.06.2015 г. и изпълнителен лист от 12.05.2016 год., издадени по ч. гр. д. № 28653/2015 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, поради погасяването на вземането по давност.

Прави се искане за присъждане на разноски.

Ответникът признава, че срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.

28653/2015 г. по описа на СРС, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 11627/2016 г. по описа на ЧСИ ----.

Твърди, че в процесния случай, по отношение на вземанията към ищеца е приложим петгодишният давностен срок и същите се дължат на основание влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като по същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение били аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Сочи, че влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания.

Ответното дружество изтъква, че в цитираното изпълнително дело взискателят е имал активно поведение, насочено към упражняване на процесуални права с цел принудително удовлетворяване на вземането му, което обаче не било постигнато единствено поради липса на имущество, срещу което да се насочи принудителното изпълнение. Излага, че съгласно тълкувателното решение на ВКС извършването на справки не представлява изпълнително действие, но в настоящия казус те са били от значение за преценката за активно поведение на взискателя.

2

В отговора, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, се сочи, че на 07.08.2019 г. ответникът е подал молба с искане за предприемане на изпълнителни действия и тъй като делото е било перемирано, то съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело, като цитира практика в тази насока - Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, IV Г.О. Изтъква, че необразуването на ново изпълнително дело в този случай, представлявало дисциплинарно нарушение, което обаче не рефлектира върху правата на взискателя, тъй като с активното си поведение същият е прекъснал давностния срок и следователно на 07.08.2019 г. изпълнително дело № 11627/2016 г. по описа на ЧСИ ---- се е подновило, тъй като не е било преобразувано и давностният срок е бил прекъснат.

Твърди се, че дори изпълнителното дело да е било перемирано, то необразуването в отделно дело на новото искане, не било от значение за прекъсването на давността, понеже институтът на погасителната давност е създаден като санкция единствено за бездействащия кредитор. Изтъква, че за да бъде прекъсната давността било достатъчно кредиторът да има активно поведение, но доколкото в изпълнителното производство изпълнителните действия се извършвали от съдебния изпълнител, а не от взискателя, то било достатъчно взискателят да посочи изпълнителен способ и да поиска предприемането на изпълнително действие, за да се считало, че давностният срок е бил прекъснат.

При горното се иска от ответника съдът да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.

В съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене – за ищеца, редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител.

Ответникът в съдебното заседание, редовно призован, не се представлява.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Доказано е по делото и не се спори от страните, че на 12.05.2016 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника по настоящото производство, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 28653/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 35 – ти състав, с който е осъден ищецът да заплати на ответника процесните суми.

На 15.12.2016 г. ответникът е депозирал молба до частен съдебен изпълнител ----, рег.

№ ...., с район на действие Софийски градски съд за образуване на изпълнително производство по гореописания изпълнителен лист. С Разпореждане на съдебния изпълнител от 15.12.2016 г. е образувано изпълнително дело № 2016....0411627.

По изпълнителното дело са извършвани справки за установяване наличието на актуални трудови договори, сключени от длъжника и наличието на банкови сметки на длъжника. Изпращана е Покана за доброволно изпълнение на 19.12.2016 г., невръчена и на 11.01.2017 г., отново невръчена.

На 07.08.2019 г. взискателят (ответник в настоящото производство) е депозирал молба до съдебния изпълнител с искане за извършване на справки относно наличието на трудови договори и банкови сметки на длъжника, както и налагането на запори върху същите.

Поискано е и извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 05.05.2022 г. е постъпила молба от длъжника (ищец в настоящото производство) за получаване на достъп до изпълнително дело № 2016....0411627. Длъжникът се е запознал с материалите по делото на 05.05.2022 г.

Доказано е в настоящото производство, че изпълнително дело № 2016....0411627 е прекратено с постановление за прекратяване на ЧСИ ---- от 17.02.2013 г., на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението е връчено на взискателя на 24.02.2023 г.

3

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящото производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация чл. 439, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск дължимостта на претендирани от ответника суми на основание издаден изпълнителен лист от 15.12.2016 г. по образувано изп. д. № 11627/2016 год. по описа на ЧСИ ---- с рег. № .... на КЧСИ, район на действие СГС, поради погасяване на вземанията по давност.

По допустимостта

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл. 439, ал. 2 ГПК, т. е. фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящото производство е образувано по искане на ищеца, с което той оспорва съществуването на вземането поради изтичане на погасителната давност за същото, за което обстоятелство твърди, че е настъпило след влизане в сила на заповедта за изпълнение и в този смисъл искът е допустим.

По същество

По предявения отрицателен установителен иск тежестта за доказване е на ответника.

Същият следва да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК – че ищецът дължи, че давността е била прекъсвана или спирана, че оспореното вземане съществува в сочения размер. Ищецът следва да установи твърденията си относно размера на оспореното вземане по изпълнителното производство.

Не се спори между страните, че ответникът е разполагал с вземане в претендирания размер, което е подлежало на принудително изпълнение. Страните спорят относно това дали по отношение на процесното вземане е изтекла погасителната давност.