Решение № 2943 от 27.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. София, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100510934 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.02.2021 год., постановено по гр.дело №68085/2018 год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, поправено с решение от 28.06.2021 год., е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на О. П. П., извършено със заповед №02 от 08.08.2018 год. на управителя на „С.Е.Д. М.“ ООД /н./, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ заеманата преди уволнението длъжност „експерт логистика“ и ответникът е осъден да заплати на ищеца по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с правно основание чл. на основание чл. 128, т. 2 КТ и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 9 222 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 22.08.2018 год. до 22.02.2019 год.; сумата от 777.83 лв., представляваща част от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2022 год. до 21.08.2018 год. и сумата от 2 584.85 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 год. и 2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018 год. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 785 лв., като ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 813.39 лв., представляваща държавна такса и депозит за вещо лице.

Срещу основното решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „С.Е.Д. М.“ ООД /н./. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, 1 че липсват доказателства за реално съкращаване на щата. По делото било установено, че доставките се осъществявали като природният газ се получавал в базата в с.Граф Игнатиево, след което се компресирал, натоварвал се на специализирани товарни автомобили и се превозвал до съответните приемащи станции по места, където се декомпресирал, след което се доставял до крайните битови и стопански потребители. Специализираният транспорт бил възложен на външна фирма – „Булгаргазконтрол“ ООД. Предишният управител на ответното дружество, който бил баща на ищеца, бил сключил договор с друго свое дружество – „Булгаргазконтрол“ ООД. От представеното по делото щатно разписание било видно, че нямало служители, управляващи специализиран транспорт /като длъжности/. След прекратяване на договора за специализиран транспорт с „Булгаргазконтрол“ ООД, същият се възлагал на друга фирма, която извършвала транспорта и планирането му. Ищецът не бил оспорил обстоятелството, че след съкращаването на двата щата и с цел оптимизиране на дейността на дружеството, понастоящем управителят правел заявките за доставка на газ, ползвайки специален модул, достъп до който му бил предоставен от „Булгаргаз“ ЕАД. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата О. П. П. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че част от твърденията във въззивната жалба били неотносими към предмета на спора. От показанията на свидетелката М. се установявало, че нямало превъзлагане на дейностите по заявка на природен газ, следене на наличностите, контрол върху системата, като те се изпълнявали от служители на ответника. След уволнението на ищеца трудовите му функции продължили да се изпълняват от друг служител – Л.П., без между тях да е бил проведен подбор, който в случая бил задължителен, тъй като те изпълнявали припокриващи се трудови функции. Л.П. бил освободен на 14.09.2018 год., а ищецът – на 22.08.2018 год. В този смисъл съкращаването на щата не било извършено на 07.08.2018 год., тъй като заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание и процесната заповед били издадени също на 07.08.2018 год. На ответника били дадени указания от СРС, че следва да докаже, че управителят е правел заявките за природен газ след твърдяното извършване на съкращаване на щата. Допуснатите до разпит свидетели не били доведени от ответника, като последният не бил ангажирал други доказателства в подкрепа на твърденията си. Отделно от това следвало да се има предвид, че единствената причина за уволнението на ищеца било обстоятелството, че е син на П.П. П. – бивш управител на ответното дружество и С.Г. П.а, т.е. в нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Следователно прекратяването на трудовото правоотношение представлявало злоупотреба с трудови права по чл. 8 КТ и чл. 21 ЗЗДискр. А отделно от това работодателят не бил поискал от ищеца информация дали страда от болест, по силата на която се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Въззивната жалба срещу решението на СРС в частта му по исковете по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 224 КТ била бланкетна. Сочи също така, че евентуалните искове по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ били основателни. Безспорно било по делото, че процесната заповед за уволнение била връчена на ищеца на 22.08.2018 год. Ако се приемело, че уволнението е законно, то ответникът дължал на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение, определено по размер, 2 съгласно чл. 228 КТ. Доказано било, че ищецът имал трудов стаж от 10 години на длъжността, поради което му се дължало допълнително възнаграждение за придобит опит в размер на 0.6 % върху основното възнаграждение за всяка година – чл. 12 вр. с чл. 15 НСОРЗ. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, възнаграждението за пълен отработен месец преди уволнението възлизало на 1 537 лв.

Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение било поради съкращаване на щата и ищецът бил останал без работа за един месец, считано от 22.08.2018 год., то му се дължало обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Срещу решението на СРС от 28.06.2021 год., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „С.Е.Д. М.“ ООД /н./.

Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставки за поправяне на очевидна фактическа грешка, доколкото в молбата на ищеца не били конкретизирани периодите, за които се иска поправката.

Ответникът по жалбата О. П. П. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че в исковата молба се съдържало ясно искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на нейното подаване в съда – 22.10.2018 год.

По отношение на въззивната жалба срещу основното решение:

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от О. П. П. с искова молба, с която срещу „С.Е.Д. М.“ ООД /н./ са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 334, ал.

1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, със Заповед №02 от 08.08.2018 год. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „експерт логистика“ и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9 222 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 22.08.2018 год. до 22.02.2019 год., сумата от 777.83 лв., представляваща част от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2022 год. до 21.08.2018 год. и сумата от 2 584.85 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 год. и 2018 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и евентуални искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 1 537 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и за сумата от 1 537 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от 1 месец, поради уволнение поради съкращаване на щата, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че уволнението било незаконно, тъй като не било налице реално съкращаване на 3 щата – заеманата от ищеца длъжност не била фактически премахната /тя продължавала да съществува, но се осъществявала от други служители/ и не бил извършен подбор по чл. 329 КТ /въпреки, че имало още един служител, който имал същата длъжност – Л.П./.

Безспорно е по делото, а и от представените по делото трудов договор №ЛС-005 от 29.11.2007 год. и допълнителни споразумения, се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „експерт логистика“, с основно месечно трудово възнаграждение от 1 450 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.6 %.

Страните постигнали съгласие, че договорът се прекратява при условията, предвидени в КТ, както и с връчването на писмено предизвестие, отправено до насрещната страна, със срок не по-малък от 30 дни – чл. 5 от трудовия договор. Представена е и длъжностна характеристика за процесната длъжност, която не се спори, че е била връчена на ищеца.

Това трудово правоотношение е било прекратено със заповед №02 от 08.08.2018 год. на управителя на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 08.08.2018 год. Заповедта била връчена на ищеца на 22.08.2018 год. – обстоятелства, които същият е удостоверил лично с подписа си и които не оспорва. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал.

1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 1 450 лв. и обезщетение по ч. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 584.95 лв.

На 07.08.2018 год. било взето решение от управителя на ответното дружество за съкращаване на длъжностите „експерт логистика“ и „специалист логистика“, считано от 07.08.2018 год. /тъй като голяма част от дейностите по логистиката се изпълняват от външни изпълнители, подаването на заявки за количества газ, както и следенето на модулите на „Булгаргаз“, се осъществява вече от управителя на дружеството/.

Представено е щатно разписание на ответното дружество, в сила от 07.08.2018 год., утвърдено със Заповед от 07.08.2018 год. на управителя на ответника, в което не са предвидени щатни бройки за длъжностите „експерт логистика“ и „специалист логистика“. С посочената заповед е наредено също така трудовите правоотношения със служителите, заемащи посочените две длъжности, да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, без да се извършва подбор, поради обстоятелството, че се съкращават единствени /единични/ длъжности /последното обстоятелство не е спорно между страните/.

Представени са и трудов договор и допълнителни споразумения, от които е видно, че между ответника и Л.С.П. е съществувало трудово правоотношение за длъжността „специалист логистика“ /длъжностната характеристика за тази длъжност е била връчена на служителя на 23.07.2014 год./, което е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, със Заповед №01 от 08.08.2018 год. на управителя на ответното дружество, която е била връчена на Л.П. на 14.09.2018 год.

Видно е от заключенията на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката 4 му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че брутното трудово възнаграждение за ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението – м.юли 2018 год. възлиза 1 537 лв., а обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 22.08.2018 год. до 22.02.2019 год. – на 9 222 лв. Установено е също така, че трудовото възнаграждение за периода от 01.08.2022 год. до 21.08.2018 год. е в размер на 777.83 лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2017 год. и 2018 год., което не е изплатено – 2 584.85 лв., обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ, които не са изплатени – в размер на по 1 537 лв.