Решение № 3219 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3219 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330112659 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от И. И. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. *** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № *** , по силата на който й била отпусната сумата от 850 лева. Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора ищцата следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На *** г. ищцата сключила с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 500 лева. Ищцата заплатила по договор за потребителски кредит № *** г. сумата за лихва в размер на 80 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 300 лева. Счита, че договор за потребителски кредит № *** г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК. На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Именно и поради това, договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Наред с 1 това договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл.

22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.

Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

Считам, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Заявява, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като сумата, която се претендира, чрез този договор, съставлява допълнителна сума, която е в размер над 40% от сумата на отпуснатия кредит, като по този начин безспорно е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по 2 друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на потребителя /чл. 143, ал. 1 ЗЗП /. Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

С оглед горното, моли ответникът „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 28,34 лева – недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – *** г. до окончателното погасяване, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 271,21 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – *** г. до окончателното погасяване /съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното на *** г. съдебно заседание/. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК първи ответник е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** г.

По силата на процесния Договор ответникът е отпуснал кредит в размер на 850 лв.

Кредитът е сключен за срок от 3 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 20,00% и ГПР в размер на 21,94%. Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 878,49лв. Към дата на депозиране на настоящата искова молба задължението по Договора е изцяло доброволно погасено.

Оспорва по сметка на ответника да е постъпила сумата от 80 лв., с която да са били погасени задължения различни от главница.

По отношение на твърдението, че процесния Договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, заявява, че подобни твърдения не могат да бъдат споделени, доколкото видно от Приложение № 1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т. 11 от Раздел VII на приложимите към Договора Общи условия. Предвид изложеното Договора има необходимото съдържание съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. С оглед горепосоченото счита, че не са налице нарушения на законовите разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор.

По отношение на твърдението, че процесния Договор не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗПК, заявява следното: в така депозирана искова молба са изложени доводи, че дължимото се възнаграждение за поръчителство бидейки разход по кредита следва да бъде включено при формирането на размера на ГПР по процесния Договор за кредит. Не могат да се споделят тези доводи, тъй като счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на 3 легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по кредита. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. Кредисимо ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.

„Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. В допълнение, действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.