Решение № 4959 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4959 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330107413 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Кредито“ ЕООД, ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Черни връх” № 51Г, офис 32, представлявано от ********** Р.Т., чрез пълномощник адв. С. С., е предявил против Я. Б. П., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 18667/ 2023 г. на ПРС, II бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9309/ 29.12.2023 г., парични суми, както следва: сумата от 800 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** от 31.01.2023 г. и сумата от 113, 54 лева- лихва за забава за периода 20.03.2023 г.- 15.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда18.12.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***** от 31.01.2023 г. от разстояние, по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП, за предоставяне в заем на сумата от 800 лева, с краен падеж- 28.06.2023 г. Потребителят се 1 регистрирал в платформата на ищеца, получил на имейл необходимата преддоговорна информация и дал съгласие за сключване на договора, чрез попълване на данни от изпратен му смс, с което потвърдил договора. Сумата по кредита му била преведена, като условията на договора били следните: главница- 800 лева, ГЛП- 32, 08 %, ГПР- 37, 24 %, такса за експресно разглеждане- 132, 28 лева, неустойка- 198, 43 лева, срок- 5 месеца. Към договора имало и погасителен план. Ответникът поискал веднага да усвои кредита, а не да изчаква 20 дни за разглеждане на заявлението, поради което дължал и съответната такса. Длъжникът обаче не бил извършил никакви плащания по кредита, дори и след настъпване на падежа, като бездействал, въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения до него. В тази връзка дължал и лихва за забава. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 18667/ 2023 г. на ПРС, II бр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

Още с исковата молба е направено особено искане за постановяване на неприсъствено решение, ако за това са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от сключения договор от разстояние- имейли, логини, справка и извлечение от системата на кредитора за заявление за кандидатстване и потвърждаване на договора, разписка за превод на заемната сума, справка за размера на лихвата за забава.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен за отговор лично на ответника на 03.09.2024 г., като страната отново е била редовно призована лично с получена призовка на 24.10.2024 г. за първото по делото с.з. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, като такива са присъдени само за държавна такса, изчислена по съразмерност, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

2

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 100 лева и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 400 лева, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9309/ 29.12.2023 г., издадена по частно гр. дело № 18667/ 2023 г. на ПРС, II бр. с-в, Я. Б. П., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, ДЪЛЖИ на „Кредито“ ЕООД, ЕИК:

204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51Г, офис 32, представлявано от ********** Р.Т., следните суми: сумата от 800 (осемстотин) леваглавница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** от 31.01.2023 г. и сумата от 113, 54 (сто и тринадесет лева и петдесет и четири стотинки) лева- лихва за забава за периода 20.03.2023 г.- 15.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 18.12.2023 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА Я. Б. П., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, да заплати на „Кредито“ ЕООД, ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Черни връх” № 51Г, офис 32, представлявано от ********** Р.Т., разноските по заповедното производство, по съразмерност, както следва: сумата от 18, 27 (осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки) лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 100 (сто) лева- държавна такса и в размер на 400 (четиристотин) лева- адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3