Решение № 797 от 07.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. П., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Я. П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Я. П. Джамалов Гражданско дело № 20241720103690 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.422 и чл. 415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. П., е поискало да бъде признато за установено по отношение на ответника Е. Г.

К., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ. П., обл. П., ул. „Я.“ че същата му дължи сума в размер на 1061,51лв. /хиляда и шестдесет и един лева и 51 ст./, за отчетен период от 27.11.2019 г. до 27.07.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане на главницата, и лихва за забавено плащане в размер на 233,52 лв.

/двеста тридесет и три лева и 52 ст./ от 07.02.2020 г. до 28.11.2023 г., както и присъждане на направените по делото разноски и сторените такива в заповедното производство.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил така предявените искове по основание и размер. Направено е възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност .

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №****г., по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл. 415 от ГПК, ответника е направил възражение.

1

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя.

По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. В тази връзка следва да се отбележи, че ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственик на водоснабденото жилище.

В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на ответницата, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В., се установява, че ответникът Е. Г. К., има открита партида в ищцовото дружество. По делото са представени, като писмени доказателства заверени копия от Договор за доставка на вода №****г., сключен между страните, както и Споразумение №5281/08.03.2022г., между страните по делото, видно от което ответницата е признала дължимоста на претендираните суми за периода 01.04.2019г. до 04.03.2022г. Предвид горното следва да се приеме, че ответницата е потребител на предоставяните от ищцовото дружество последното услуги. С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на 2

Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното извлечение от партидата на ответника, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период, задължението на ответника към ищцовото дружество е в размер на 1061.51лв. Тази сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на всяка една от фактурите, документиращи задължението, отбелязани в извлечението от сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от датата на забавата за всяка една от фактурите за периода от 07.02.2020г. до 28.11.2023г., е в размер на 233.52 лв.

На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.01.2024г., до окончателното и изплащане.

С оглед на това, по делото е установен и размера на претендираното от ищцовото дружество задължение на ответника до установения от вещото лице размер. Представените по делото писмени доказателства за размера на това задължение, въз основа на които е изготвена и съдебно-икономическата експертиза, представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат да се ползват като доказателство в съдебното производство, а факта за водено редовно счетоводство се установя от изслушаната експертиза.

Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.

С отговора на исковата молба, процесуалния представител на ответника е посочил , че оспорва представените писмени доказателства - Договор за доставка на вода №****г. и Споразумение №5281/08.03.2022г., между страните по делото. В случая доколкото оспорените документи носят подписа на ответницата, то и тежестта на доказване, че същите не са пописани от нея, пада върху ответната страна, в която насока не са събрани и представени доказателства.

Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е 3 направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. С подписаното Споразумение №5281/08.03.2022г., между страните по делото, давностния срок е бил прекъснат, поради признание на дължимите се суми от ответника. От тази дата 08.03.2022г., е започнал да тече нов давностен срок, който към момента на предявяване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.01.2024г., не е бил изтекъл.

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направени разноски в настоящето производство, както и направените разноски в заповедното производство по гр.дело №****г., на ПРС в общ размер на 1245.20 лева, за заплатена държавна такса, хонорар на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ. П., обл. П., ул. „Я.“ че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата в размер на 1061,51лв. /хиляда и шестдесет и един лева и 51 ст./, представляваща стойността на доставена, отведена и ползвана, но незаплатена вода за отчетен период от 27.11.2019 г. до 27.07.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.01.2024г., до окончателното плащане на главницата, и лихва за забавено плащане в размер на 233,52 лв. /двеста тридесет и три лева и 52 ст./ от 07.02.2020 г. до 28.11.2023 г.

ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ. П., обл. П., ул. „Я.“ да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, направени разноски в настоящето производство, както и направените разноски в заповедното производство по гр.дело №****г., на ПРС в общ размер на 1245.20 лева.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №****г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4