Решение № 175 от 15.03.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 5098/2021
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 15.03.2022
- В сила
- 15.03.2022
- Състав
- Нина Методиева Коритарова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Сливен, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230105098 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. К., ЛНЧ **********, турски гражданин постоянно пребиваващ в България, с адрес в с. Камбурово, обл. Търговище, ул. „8-ми март“ № 1 чрез адв. А.М. от САК срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с която са обективно и кумулативно съединени главен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и акцесорен иск с правно основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 500 лв., съставляваща остатъка от дължимото му обезщетение в общ размер на 42 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане, причинено от ПТП на 18.01.2018 г. и сумата от 3685 лв., съставляваща лихва за забава върху претендираната сума за периода от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по първоначалната претенция до датата на подаване на исковата молба от 31.08.2019 г. до 11.11.2021 г. и законната лихва върху главницата от 11.11.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 18.01.2018 г. около 6.30 часа пътувал в лек автомобил „БМВ Х5" с турски per. № **** заедно със С Х И по път II - 48 в посока гр. Котел. Автомобилът бил управляван от С Х И. В зоната на км. 43, в участъка „Демир капия", поради движение със скорост по-висока от критичната за преодоляване на завоя и несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия - обилен снеговалеж, водачът Салим Имам загубил управление над лекия автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което настъпил удар с насрещно движещия се т.а. „Ивеко" с per. № РВ 3857 СА.В резултат на удара между двете МПС ищецът, който бил на задната седалка на лекия автомобил, претърпял множество телесни увреждания. Местопроизшествието било посетено от компетентните органи, съставен бил констативен протокол за ПТП и било образувано ДП № 22/2018 г. по описа на РУП- гр. Котел. Наказателното производство е прекратено с постановление от 13.12.2018 г. на РП - гр. Котел.Непосредствено след настъпването на инцидента пострадалият е бил транспортиран със специализиран транспорт на Бърза медицинска помощ в Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" гр. Сливен.
1
Там са му били извършени прегледи, лабораторни и рентгенологични изследвания, изразяващи се в снимка на черепа, шийни прешлени и гръден кош с двете раменни области.
Била е проведена консултация с неврохирург. Приложена му е била терапия с манитол, който има противооточно действие, поради съмнение за сътресение на мозъка, както и с адмирал и дексаметазон - препара ти с предимно противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. На следващия ден - 19.01.2018 г. пострадалият е бил на преглед и е постъпил за лечение в Отделение по Неврохирургия при Медицинска академия - Специализиран център за психично здраве и Психотерапия „Проф. Д-р Мазахар Осман", гр. Истанбул, Република Турция, където след повторни извършени образни изследвания и консултации са били установени счупванията на 6-те прешлени и му е поставена окончателната диогноза счупване на врата, след което е решено вместо консервативно лечение, каквото по принцип е възможно да бъде приложено при тези травми, да се пристъпи незабавно към оперативно лечение, с цел по-бързо и ефикасно възстановяване. По този повод ищецът бил опериран на 22,01.2018 г., като е извършена стабилизация със система от винтови пръти между С2 /втори шиен прешлен/ - Т1 /първи гръден прешлен/ отляво и С2-3-4-Т1 отдясно. Операцията е направена под пълна обща анестезия като са използвани ламинирани клампи, представляващи метални куки, свързани чрез метална пръчка на винт, които са поставени двустранно, по начин позволяващ куките да се закрепят добре към дъгите. От болницата пострадалият е бил изписан на 26.01.2019 г. с препоръка за продължаване на лечението и възстановяването в домашни условия.
В резултат на това пътнотранспортно произшествие ищецът твърди, че е получил следните увреждания:
- Контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в теменната област с цепковидна форма и дължина около 5 см, амбулаторно хирургично обработена;
- Дисторзио /разтягане/ на мускулите на врата;
- Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб и по-конкретно фрактура на С6-С7 прешлени - линейна на ламината без размествания;
- Контузия на гръден кош - лява гръдна половина;
- Счупване на 6 ребра в ляво - двуфрагментарно, без разместване;
Вследствие получените при ПТП телесни увреждания ищецът твърди, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания, както от самите увреждания, така и от свързаните с тях лечения, преживеният стрес и негативни преживявания.
Вина за настъпване на произшествието имал водачът па л.а. „БМВ Х5" с per. № **** С Х И. За л.а. „БМВ Х5" с per. № **** имало валидно сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност" при ответника „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД с начална дата на покритие 09.12.2017 г. и крайна дата на покритие - 08.03.2018 г., т.е. същата била валидна към датата на настъпване на ПТП. Издателят на тази застраховка отговарял за причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС на територията на България.
Ищецът посочва, че на 30.05.2019 г., била предявена извънсъдебна претенция пред ответното дружество от негово името за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 85 000 лева, в изпълнение на изискванията на чл. 380 КЗ.
С писмо изх. № 99- 2677/20.06.2019 г. застрахователят го уведомил, че е определил сума от 10 000 лева, поради което била заведена съдебна претенция срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане" АД пред Окръжен съд - Сливен за сумата от 25 500 лева като частичен иск от цялото вземане в размер на 85 000 лева, претендирано от ищеца като обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, въз основа на която било образувано т.д. № 82/2019 г. по описа на 2
Окръжен съд - Сливен. Така предявен частичният иск на ищеца бил уважен изпяло - за сумата от 25 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба в Окръжен съд - Сливен/ до окончателното изплащане на сумата, видно от Решение № 38/14.07.2020 г. по горецитираното дело. Въззивната инстанция потвърдила осъдителния диспозитив за сумата от 25 500 лева, но съгласно мотивите на Решение № 69/23.08.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 1/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца М.
К. бил 60 000 лева, като след прието от съда наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 30%, то следвало да се намали от 60 000 лева на 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева.
Решението на Бургаския апелативен съд било влязло в законна сила на 13.10.2021 г.
Неговите мотиви обвързвали настоящия ответник „ЗАД-ОЗК Застраховане" АД относно размера на претърпените неимуществени вреди на ищеца и размера на справедливото им обезщетяване. С ТР № 3/2016г. от 22.04.2019 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, бил дал отговор на въпроса: Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?
В мотивите на същото било прието, че при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата / остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Ищецът, заявява, че тъй като мотивите на съда, постановил съдебния акт по частичен иск, които били решаващи относно крайния размер на обезщетението, били обвързващи и имали сила на пресъдено нещо, в настоящия процес, в който се претендира остатъка от цялото вземане, тези обстоятелства като установения механизъм на ПТП, получените телесни увреждания от ищеца, наличието на валидна застраховка „ГО" за увреждащото МПС, виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, справедливият размер, определен по реда на чл. 52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец в размер на 30 %, не подлежат на обсъждане и ревизиране. В този смисъл е както горепосоченото тълкувателно решение, така и Определение № 60243/22.06.2021 г. по ч.т.д. № 918/2021 г. на ВКС, 1-во ТО, постановено по повод частна жалба на ищеца М. К., с която била оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу постановеното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Сливен по т.д. № 82/2019 г.
Ищецът твърди, че след като на 08.09.2021 г. било получено плащане от страна на „ЗАД ОЗК-Застраховане" АД на сумата от 25 500 лева плюс законната лихва и разноските по воденето гражданско дело, на 30.09.2021 г. бил поканил писмено „ЗАД ОЗКЗастраховане" АД, излагайки горните обстоятелства и доводи, да заплатят извънсъдебно и остатъка от цялото вземане за претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата от 16 500 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане, но такова плащане не последвало, въпреки че нямало постановен изричен отказ, 3 поради което бил налице правен интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане" АД за заплащане на тази сума, представляваща остатъка от цялото застрахователно обезщетение.
С оглед, че ответникът съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ е изпаднал в забава на 31.08.2019 г. с изтичането на 3-месечния срок от предяваване на първоначалната извънсъдебна претенция за заплащане на цялото вземане, то именно от този момент „ЗАД ОЗКЗастраховане" АД било дължало и законна лихва за забава, която към момента на предяваване на настоящия иск /11.11.2021 г./ била в размер на 3 685, 00 лева.
Моли съдът да осъди застрахователното дружество да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 16 500 лв., съставляваща остатъка от дължимото му обезщетение в общ размер на 42 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане, причинено от ПТП на 18.01.2018 г. и сумата от 3685 лв., съставляваща лихва за забава върху претендираната сума за периода от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по първоначалната претенция до датата на подаване на исковата молба от 31.08.2019 г. до 11.11.2021 г. и законната лихва върху главницата от 11.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се представя писмено доказателство относно извършено в хода на процеса плащане.
Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна, поради извършено от тяхна страна плащане на 15.11.2021 г. и съдът да не присъжда сторените в настоящото производство от ищеца разноски, тъй като не били дали повод за предявяване на исковата молба и след получаване на добороволната претенция на 30.09.2021 г. в тримесечния срок по чл. 497 във вр. с чл.496, ал. 2 от КЗ се били произнесли по претенцията и били извършили плащане.