Решение № 4582 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4582 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330105414 по описа за 2023 година

Производството по е по реда на чл.140 ГПК и чл.146 ГПК:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, срещу Д. К. В., ЕГН ********** /единствен наследник на починалия в хода на процеса ответник К. Д. В., ЕГН **********/, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 521,89 лева – главница, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „К.Р.“ № ..., ет. ..., ап. ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 47,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 02.02.2021 г. – 03.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

1

410 ГПК № 7048/10.10.2022 г., по ч. гр. д. № 14161/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с., поправена с Разпореждане № 12951/29.04.2024 г. и Разпореждане № 20863/18.07.2024 г., постановени по посоченото заповедно производство (исковите претенции са описани съобразно молба на ищеца вх. № 48263/25.05.2023 г., по описа на РС – Пловдив).

В исковата молба се твърди, че в качеството си на енергийно предприятие ищецът е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр.

Пловдив, като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че починалият в хода на процеса ответник К. Д. В. бил собственик на обект, находящ се в гр.

П., ул. „К.Р.“ № ..., ет. ..., ап. ... и имал качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. била доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на стойност 521,89 лева. Претендира се и обезщетение за забава в размер от 47,67 лева върху главницата за периода 02.02.2021 г. – 03.10.2022 г., доколкото дължимата сума не била заплатена своевременно. Посочва се, че за процесните суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14161/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид това ищецът предявява иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Д. К. В., чрез назначения му особен представител адв. М. П., с който е взето становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се предявените искове, както по основание, така и по размер. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищцовото дружество е доставяло на ответника топлинна енергия през процесния период. Твърди се, че между страните не е налице валиден договор за доставка и потребление на топлинна енергия, като се оспорват публикуваните общи условия поради неспазване на изискванията за обнародване. Сочи се, че липсват фактури за исковия период, 2 а представеният по делото препис – извлечение от сметка на клиентски номер *** представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни за ищеца факти и обстоятелства. Поддържа се, че липсват доказателства за узаконяване на абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира процесният обект, както и за въвеждането й в експлоатация и съответствието й с техническите изисквания за изправност. Оспорва се топлинната енергия да е разпределена съобразно нормативните изисквания.

Изтъква се, че липсва индивидуална справка за дялово разпределение, отчетни формуляри и отчети за показанията на общ топломер в абонатната станция.

Направено е възражение, че претендираните суми са погасени по давност.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 14161/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. с. се установява, че е образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу К. Д. В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 7048 от 10.10.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. На 17.02.2023 г. длъжникът и ответник по делото К. Д. В. е починал, поради което и на основание чл. 227 ГПК, е конституиран като ответник в производството Д. К.

В., който се явява единствен наследник на починалото лице (съобразно представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 7000390/11.05.2023 г., издадено от община Пловдив). Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и 3 главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „К.Р.“ № ..., ет. ..., ап. ..., че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От представената по делото Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № ***/11.05.1998 г. на Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, се установява, че като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „К.Р.“ № ..., ет. ..., ап. ..., е вписан К. Д. В.. Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № 7000-390/11.05.2023 г., издадено от Община Пловдив, Район „Централен“,К. Д. В. е починал на 17.02.2023 г. и е оставил като наследник ответника по делото Д. К. В.. От това следва, че е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот, като единствен наследник на починалия в хода на процеса ответник К. Д. В..

В хода на производството по делото са приети заключения по СТЕ и ССчЕ във връзка с факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения 4 имот, както и досежно размера на претенцията.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице В. Ш., се установява, че през процесния период 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. „К.Р.“ № ..., ет. ..., ап. ..., е работила като е подавала топлинна енергия за отопление, като била подадена общо *** MWh топлинна енергия за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на *** MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ с визуален сезонен отчет. Констатирано е, че отопляемия обем на имота е ... м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника всички 3 бр. отоплителни тела тип радиатор са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислявала потребена топлоенергия по сезонен визуален отчет на ИРУ, монтирани на същите. През процесния период в имота има монтирани 3 бр. ИРУ за визуален отчет, които са технически изправни. За имота не са прилагани изискванията на т. 6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

Количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответника по месеци възлизало на общо *** MWh, в това число *** MWh за отдадената от сградната инсталация, *** MWh за отопление и 0,00 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено от вещото лице чрез сравнение на справките за начислена топлоенергия от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, посочен раздел II, уреждащ разпределението и начисляването на топлинна енергия. Съдът кредитира заключението на СТЕ като обективно и компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Й. П., се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния период възлиза на 521,89 лева – главница, и обезщетение за забава 5 в размер на 47,67 лева.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 521,89 лева, която кореспондира с претендираната такава.

Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 47,67 лева - обезщетение за забава за периода от 02.02.2021 г. до 03.10.2022 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.