Решение № 21 от 27.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.А

Членове:

А. ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. К. К. и А. Г. Ч. като разгледа докладваното от ПЕТЯ С.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600105 по описа за 2024 годИ.

Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С Присъда № 260018/29.09.2021г., постановена по НОХД 1045/2020г. състав на Русенски окръжен съд е признал подсъдимият П. С. Б. за невинен да е извършил деяние по чл. 278 ал.6 пр. 2 вр. пр.1 от НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по посоченият тест.

В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпил протест от Окръжна прокуратура - Русе, с доводи за неправилност и необоснованост на същия. В допълнителни съображения към протеста на прокуратурата се поддържа, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК е на "формално извършване". Твърди се, че деецът е упражнявал фактическа власт върху археологичните обекти, тъй като те са се намирали в неговия дом и кабинета му. Налице е и субективна страна - да е съзнавал, че ги държи без да са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, тъй като подсъдимият е наясно с изискванията за държане на подобни вещи, тъй като с брат си е собственик на Нумизматичен музей в Русе 1 с регистрирани артефакти и е напълно запознат с процедурата по идентификация и регистрация на движими културни ценности. В този смисъл се застъпва становището, че авторството и вИ.та на подсъдимия Б. са убедително доказани в хода на съдебното следствие пред първия съд.

В съдебно заседание, представителите на Апелативна прокуратура поддържат протеста по изложените в същия съображения, като се акцентира върху това, че по делото било доказано, че домът периодично се обитава от подсъдимия и семейството му, това било видно от множество установени обстоятелства по делото. А от факта на обитаването на дома макар и периодично от П. Б., следва да се направи и извод за осъществяване на фактическа власт върху процесното пано с върхове на стрелички и копия, съставляващи археологически обекти. Прави се искане присъдата да бъде отменена, като бъде постановена друга такава, с която въззивният съд да го признае за виновен по повдигнатото му обвинение и да се наложи съответно наказание, поискано от първоинстанционния прокурор.

Защитата на подсъдимия изцяло оспорва подадения протест. Счита, че факта на държане на посочената вещ не е установен по делото, поради което и подсъдимият е законосъобразно оправдан по повдигнатото му обвинение.

Обстоятелството, че подсъдимият и семейството му спорадично преспивали в този дом, в който не живеят от 2008г. не означава първо, че подсъдимият е знаел и е осъществявал фактическа власт върху таблото, на следващо място, че то е било предназначено именно за него, тъй като домът е обитаван и от съпругата и децата му, а подаръци са получавани освен за П. Б. и семейството му и за неговия брат. Освен това домът на П. Б. е запечатан от органите на полицията на 28.05.2020г. Претърсването и изземването е извършено на 17.06.2020г. в деня на отпечатване на имота, до който към този момент П. Б. не е имал достъп, не е присъствал на претърсването и изземването, а обвинението е, че същият именно на 17.06.2020г. е държал посочените археологически обекти.

Подсъдимият в лична защита заяви, че присъдата на ОС-Русе е правилна. Посочи, че той и брат му имат първия частен нумизматичен музей с над 30 000 обекта и ако е знаел за това табло със стрелички е щяло да му отнеме по- малко от час да регистрира вещите и да ги изложи в музея. Моли протестът да бъде оставен без уважение, а постановената присъда – да бъде 2 потвърдена.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено следното:

По фактическата обстановка

В най- общи линии въззивният съд възприема изложената от окръжен съд фактология, която се свежда до следното:

Подсъдимият П. С. Б. е роден на 31.10.1968г. в гр. Русе, български гражданин, женен, работи, неосъждан. Същият е собственик на къща в гр.

Русе, находяща се на ********, която е и паметник на културата. В тази къща той живеел със семейството си до 2008г., когато се преместил да живее с цялото си семейство в гр. София. Къщата на подсъдимия Б. в гр. Русе се поддържала от иконом, който почти ежедневно я посещавал, полагал грижи за двора и градИ.та, разхождал кучето, което също било на двора, както и поддържал помещенията в самата къща. Освен това периодично викал две чистачки, които работели в „Приста Ойл холдинг“ – св. С. ХЮ. и Ф. М. да почистват дома. Иконом бил свидетелят О. Ш. М.. Освен, че се грижил за целия имот, когато различни хора по поводи на семейството на подсъдимия Б. носели подаръци, той ги приемал и складирал на различни места в къщата, където той прецени.

Като подарявани картини обикновено складирал в малко помещение като килер, а други подаръци, дори ведно с опаковъчните чанти оставял на горния етаж – в помещение обособено като кабинет на подсъдимия Б., към който имало мансарден етаж, до който се стигало по стълбички – там подаръците били оставяни един до друг на земята в близост до библиотеката в помещението. Св. М. предвид обстоятелството, че ежедневно посещавал дома, за който полагал грижи имал в него някой свои вещи, а обикновено когато влизал вътре стоял най – често в кухненското помещение, което му било найудобно.

Подсъдимият Б. и семейството му - заедно или поотделно, рядко когато посещавали гр. Русе, като оставали да преспят в имота си на посочения адрес ********* обикновено не по- вече за една вечер, най- често когато Б.

3 идвал по бизнес дела или щял да пътува със самолет от Букурещ.

На 28.05.2020г. къщата била запечатана от органите на МВР и прокуратурата, с което бил забранен достъпа до нея. Това било във връзка с ДП № 1 - Пр/2020г. пр. пр. 20/2020г. на специализираната прокуратура, по което с постановление от 29.05.2020г. бил привлечен като обвиняем П. С. Б. за деяние по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 от НК. На 17.06.2020г. след като иконома – св. М. бил извикан, за да предостави ключ за къщата и в присъствието на адвокат на подсъдимия Б., икономът, който се грижел за дома – св. М. и други лица, къщата на подсъдимия Б. в гр. Русе била отпечатана от органите на ДП и в нея било извършено претърсване във връзка с досъдебно производство № 78/2020г. на Следствен отдел при специализираната прокуратура/ ДП № 1 - Пр/2020 на Специализираната прокуратура.

Подсъдимият не присъствал при извършване на процесуално-следственото действие. При извършване на претърсването, на второто ниво на обособен мансарден етаж към кабинет – библиотека в дома на подсъдимия Б., сред множество складирани подаръци, голяма част от които поставени там с опаковъчната хартия било открито и иззето пано, върху което били поставени върхове на стрелички с различна дължИ. – 48 бр. и два броя върхове на копия с различна дължИ., захванати за паното с телчета.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните пред първата и пред въззивната инстанция гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели. В най- общ план, съобразно сведенията които дават свидетелите могат да бъдат обособени в две групи – първа група – св. М., св.

ХЮ. и М., които полагат грижи да къщата на подсъдимия Б. един значителен период от време – още от времето, когато семейството на подсъдимия е живяло в нея/ към 2002г./ и до настоящият момент. Във втора група следва да се обособят показанията на всички разпитани от въззивния съд свидетели, които са присъствали при извършване на процесуално-следственото действие по претърсване и изземване в къщата на подсъдимия, находяща се в гр. Русе, ********.

От показанията на свидетелите от първа група се установяват следните факти по делото: Семейството на подсъдимият П. Б. е живяло в домът си в гр. Русе до 2008г. От тази годИ. е променило местожителството си и живее в гр. София. Св. М. е посочил, че той е бил назначен да се грижи за 4 имота – за двора, за кучето, когато такова е имало, за поддръжката вътре на дома. Установява, че и след като семейството не живеело в дома си в гр. Русе, за членовете му във връзка с различни празници или по различни поводи пристигали подаръци – вино, сладки неща, картини, предмети на изкуството, които икономът решавал къде да се съхраняват в дома – картините съхранявал на първия етаж в помещение килер, като за тях бил направил специална стояка, а останалите подаръци складирал в малко мансардно помещение до което се стигало по стълби и се намирало към помещение, обособено като кабинет, като ги оставял до библиотеката на земята, най- често така, както са получени – опаковани, там складирал и подаръци, които не били харесани от семейството. Свидетелят също е посочил, че П. Б. много рядко отсядал в дома си в гр. Русе – обикновено само да преспи и на следващия ден замИ.вал- или когато идвал по бизнес, или когато пътувал да лети през Букурещ. Много рядко идвали с преспиване и членове на семейството. Пред първия съд М. е посочил, че откакто семейството не живее в Русе не е виждал подсъдимия да работи в помещението обособено като негов кабинет в къщата. Подробният преразпит на свидетеля, проведен пред въззивната инстанция не въвежда нови обстоятелства, а само конкретика, която има несъществено за предмета на доказване значение – че е имал свои дрехи и вещи в дома, тъй като го посещавал всеки ден; посочил е колко броя телевизори има; какви дискове за музикалната уредба; обясни как са пристигали ловните трофеи от ловуванията на подсъдимият Б. – обикновено са пристигали отделно и по- късно, след завръщането на подсъдимия от лов в чужбИ.; потвърди, че има сложена грамота на една от стените, с която П. Б. е обявен за почетен гражданин на гр.

Русе, която някой му е донесъл, но той не помни кой; че барът с алкохол в дома вИ.ги седял зареден; че самият той най- често ползва кухнята, когато посещава домът, за който полага грижи и пр. Значимото за настоящият процес обстоятелство е, че по отношение на процесното пано с върхове на стрелички и копия при всичките си посочени разпити пред съдилищата свидетелят е посочил, че се е намирало на втория етаж от кабинета на Б., където складирал подаръци, събирани с години, голяма част от които дори неотворени / все още опаковани/ или непотребни – на земята до библиотеката. Уточнява, че до това помещение се стига по стълбички. Сочи, че няма конкретен спомен от колко време стоят всички тези подаръци, включително и таблото, както и че предвид отдалечеността във времето не може да каже дали го е получил той или 5 подсъдимия Б., не може да посочи и по какъв повод конкретно се е появило това табло. Направил е и уточнение, че в къщата са пристигали подаръци освен за подсъдимият Б. и за членове на неговото семейство и за брат му – А.

Б.. Показанията на свидетелят, депозирани пред съдилищата са непротиворечиви. Инкорпорирани бяха и показанията на св. М., депозирани на ДП. В тези си показания св. М. е заявил буквално “ Мисля, че това табло е получено от г-н Б. за някой от рождените му дни. Той получава много подаръци и тези, които не ги харесва ги отделяме в една библиотека на полуетажа“. Според прокуратурата това изявление на свидетеля следва да бъде обсъдено в светлИ.та на обстоятелството, че подаръка е получен лично от подсъдимия, Б. и той е имал знание за държането му. Настоящият съдебен състав не намира, че от буквалния прочит на направеното изявление не може да бъде направен подобен извод. Първо, защото изявлението представлява предположение – „мисля, че…“ на свидетелят, а не изразява категорична позиция. На следващо място не може да бъде направен извод, че таблото е получено лично от подсъдимия, тъй като към момента на проведения разпит на ДП – 23.10.2020г. свидетелят е посочил, че смята, че таблото е поне от 10 г.