Определение № 260468 от 23.06.2021, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № …

23.06.2021 г.

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на 23.06.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ:

Ивайло Георгиев

Ваня Иванова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.д. № 226/2021 г. по описа на Софийския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба от М.Г.Ш., постоянен синдик на “Л. И. К.“ ЕАД (в несъстоятелност), срещу определение № 11 от

05.03.2021г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Сливница, с което е отказано вписване на апортна вноска в капитала на “Л. И. К.“ ЕАД (в несъстоятелност) по молба вх. № 604/05.03.2021г.

С оглед удостоверената дата на уведомяване на молителя за отказа (09.03.2021г.), съдът намира, че подадената на 16.03.2021г. жалба е в срок. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за нейното разглеждане.

По съществото на правния спор, съдът намира следното:

С молба вх. №

604/05.03.2021г. по описа на Службата по вписванията – гр. Сливница, е поискано вписване по реда на чл. 73, ал. 5 от Търговския закон на апортна вноска в капитала на “Л. И. К.“ ЕАД (в несъстоятелност), на право на собственост върху недвижими имоти. Изложени са съображения, че на 04.02.2010 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано еднолично акционерно дружество “Л. И. К.“ ЕАД с ЕИК *********, като за покриване стойността на акциите от капитала му, учредителят и едноличен собственик на капитала - „Б- К.“ ЕООД - е извършил апорт в капитала на „Л. И. К.” ЕАД на правото на собственост върху осемнадесет недвижими поземлени имота, детайлно описани в молбата. Представени са документи за собственост на имотите. Посочено е, че апортираните недвижими имоти са оценени по реда на чл. 72 от ТЗ, а копие от заключението за оценката на апортираните имоти е приложено към молбата. Също така, молителят изтъква, че, към момента на апорта, било изпълнено и изискването за представяне на декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на данъчни задължения от страна на двете лица, представляващи апортанта „Б. К.“ ЕООД. Преписи от същите са представени като приложение към молбата за вписване.

Молителят сочи, че в по- късен момент, но преди апортът на недвижими имоти да е вписан в Служба по вписванията - гр. С., „Б. К.“ ЕООД е било заличено като търговец от Търговския регистър. Впоследствие, с решение № 1091 от 29.11.2013 г., постановено по т.д. № 1493/2013 г., Варненският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „Л. И. К.“ ЕАД и е открил е производство по несъстоятелност за това дружество, като го е обявил в несъстоятелност с решение № 526/28.05.2014 г. по същото дело и е постановил осребряване на имуществото му.

На последно място, молителят поддържа, че през 2019 г. съдът определил нов синдик на дружеството в несъстоятелност, който констатирал необходимостта от вписване на апорта, с оглед бъдеща продажба на недвижимите имоти по реда на чл. 718 от ТЗ. Моли съда, на основание чл. 73, ал. 5 от Търговския закон, да впише извършения апорт на право на собственост върху недвижими имоти в капитала на „Л. И. К.“ ЕАД (в несъстоятелност).

Към молбата са приложени писмени доказателства - удостоверение за правосубектност и вписване в търговския регистър на „Л. И. К.“ ЕАД (в несъстоятелност), нотариално заверен препис от неговия устав, заверен препис от декларация по чл. 73, ал. 1 от ТЗ със съгласието на „Б.К.“ ЕООД за извършване на апорт на недвижими имоти, заверени преписи от нотариални актове за покупко-продажба на имотите – предмет на апорта, удостоверения за данъчната им оценка, както и техни скици от АГКК и заповеди за одобряване на проекти за ПУП.

С определение № 11 от

05.03.2021г., съдията по вписванията при Районен съд – гр. Сливница е постановил отказ на поисканото вписване. Изложил е мотиви, че не били представени писмени доказателства за изпълнение на особените изисквания на закона. Не била удостоверена датата на вписване на апортната вноска в Търговския регистър, а приложеното към молбата удостоверение от ТР с история на вписванията не било заверено по надлежния нотариален ред. Намира, че било нарушено изискването на чл. 72, ал. 3 от ТЗ, тъй като вписването в имотния регистър било поискано десет години след отразяването на апорта в Търговския регистър. Заявява, че е възпрепятстван да изпълни задълженията си по чл. 264 от ДОПК, тъй като молителят не бил изпълнил и изискването за представяне на декларации по чл.

264, ал. 1 от ДОПК от страна на физическите лица – представители на дружеството- апортант, доколкото приложените към молбата копия от декларации били преписи от електронен документ, а не от официален частен документ, както и че важали само за 2009г., докато апортът бил извършен през 2010г. Счита, че този недостатък на молбата може да обуслови отговорността на съдията по вписванията, който е длъжен да съблюдава изпълнението на чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Също така намира, че не може да бъде определена правилно дължимата държавна такса, доколкото липсват данни за оценката на недвижимите имоти към настоящия момент.

Не бил представен и устав, актуален към момента на вписването в Търговския регистър, а представеният такъв бил от по- късна дата и с изменения. Като друг порок на молбата за вписване, съдията по вписванията изтъква, че съгласието на вносителя по чл. 73, ал. 1 от ТЗ било издадено по реда на чл. 33, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, а следвало да бъде представено в оригинал или в официално заверен препис. Част от осемнадесетте апортирани имота били образувани в резултат от обединяване на други недвижими имоти. На последно място изтъква, че по отношение на част от поземлените имоти имало проведена процедура по смяна на предназначението им от земеделска земя в урбанизирана територия. Същевременно, имало одобрени КККР за земеделските недвижими имоти в землището на с. Хераково, но не и на урбанизираната територия на това населено място. Оттук прави извод, че по отношение на имотите, попадащи в урбанизирана територия, следвало да се представят скици от общ. Божурище, както и данъчни оценки, в които те са описани съобразно актуалния им статут. Поради това намира, че приложените към молбата скици от СГКК-СО, в които имотите са описани като земеделски земи, не позволява тяхната инндивидуализация, а липсата на данъчни оценки за урбанизирани имоти не позволява проверка за наличие или липса на данъчни задължения във връзка с тези имоти. Позовава се на т. 5 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по т.д.

№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, и намира, че, след като не са представени доказателства за правата на вносителя и изпълнението на особените изисквания на закона, вписването следва да бъде отказано.

В подадената срещу определението частна жалба, по която е образувано настоящото производство, се описват имотите – предмет на апорта. Описва се и фактическата обстановка по делото.

Жалбоподателят оспорва мотивите на обжалваното определение и излага съображения срещу всеки от тях, като моли съда да го отмени.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено, поради следните съображения.

Съгласно т. 6 от

Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, „проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.

32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон”. Това означава, че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който очертава пределите на неговите правомощия - да извърши проверка, дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 от

Правилника. Разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписванията не може да се тълкува разширително и да предоставя възможност на съдията по вписванията да проверява и други, нормативно непредвидени, предпоставки за извършване на вписването.

В конкретния случай, с оглед спецификата на вписването на апортна вноска, е налице такова нормативно изключение (чл. 73, ал. 5, изречение последно от ТЗ), което овластява и задължава съдията по вписванията да проверява правата на вносителя. Съгласно трайната съдебна практика по този нормативен текст (напр. Определение № 266648 от 21.12.2020 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 10487/2020 г., Определение № 99 от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3410/2015 г., I т. о., ТК) правото на собственост следва да бъде установено с предвидения за конкретния придобивен способ документ, който легитимира неговия носител. В случай, че придобивният способ е правна сделка, за доказване на това право е достатъчно да бъде представен нотариален акт, удостоверяващ правата на посочения в него собственик върху недвижимия имот - предмет на непаричната вноска, без да е необходимо да се представят удостоверения относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на собственика.

Те нямат правно значение за установяване на изискуемите от чл. 73, ал. 5 от ТЗ права, както и не са свързани с проверката, която е длъжен да извърши съдията по вписванията, поради което не могат да послужат като основание за отказ на вписването. В случая към молбата са приложени нотариални актове за имотите – предмет на апортната вноска, респ. за имотите, от обединяването на които са образувани апортираните имоти. Поради това съдът намира, че е изпълнено изискването за надлежно удостоверяване на правата на апортанта, а съдията по вписванията неправилно е изтъкнал като основание за постановения отказ лисващи реквизити на представеното удостоверение от търговския регистър с история на вписванията по партидата на дружеството- приобретател. Както се обоснова по-горе, единствената изрично предвидена допълнителна проверка, която съдията по вписванията е оправомощен да извършва по силата на закона, е за правото на собственост на апортанта, но не и за конкретна дата на вписване на апорта в търговския регистър, нито за движението по партидата на дружеството, нито за удостоверенията за тези обстоятелства, техния брой и начина на заверката им (т.

1 от мотивите на обжалваното определение). При това следва отново да се подчертае, че проверката на собствеността е възложена на съдията по вписванията по изключение, а правен принцип е, че изключенията се уреждат винаги изрично, като разширителното им тълкуване е недопустимо. Отнесено към настоящия случай, това означава, че възлагането на съдебния изпълнител да проверява правата на вносителя е ограничено единствено до така описаното обстоятелство, без да го овластява да извършва други свързани проверки или да действа като нотариус. Противно на изложеното в мотивите на обжалваното определение, законът не възлага на съдебния изпълнител да следи за изпълнение на другите особени изисквания на закона - напр. спазване на процедурата по чл. 72 от ТЗ или чл. 264, ал. 1 от ДОПК. По тези въпроси неговата проверка се ограничава единствено до наличието на съответните изискуеми от закона приложения (декларации, скици, оценки) към заявлението за вписване – арг. от мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, но не включва анализ на тяхната доказателствена стойност и правни последици. Поради това неоснователно съдията по вписванията е изтъкнал като основание за отказа обстоятелства, свързани с актуалността на оценката на непаричната вноска и на декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (т. 3 и 4 от мотивите на обжалваното определение). Тези обстоятелства са част от материалноправните предпоставки за издаването на подлежащия на вписване акт (устав) и регистрирането му в търговския регистър, поради което и с оглед разрешението, дадено с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, те не подлежат на проверка от страна на съдията по вписванията. Във връзка с това, неоснователно е и позоваването на отговорността, която съдията по вписванията носи по чл. 265 от ДОПК. Видно от формулировката на тази разпоредба, отговорността му би била ангажирана единствено в хипотези на непредставяне на декларации или на неспазване разпоредбата на чл. 264, ал. 4 от ДОПК. В случая такива хипотези не са налице, тъй като декларации са представени, а, видно от съдържанието им, с тях не е декларирано наличие на публични държавни и общински задължения по смисъла на чл. 264, ал. 4, вр. ал. 1 и 2 от ДОПК. Извън горните обстоятелства, съдията по вписванията не е оправомощен да проверява достоверността на декларациите и относимостта им към датата на извършване на апорта, а още по- малко - да изисква представянето им в нотариално заверен препис, след като законът не съдържа такива изисквания.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aaf49d1d-9509-4f65-9ce1-4024d8c2c099