Решение № 725 от 20.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5990/2022
- Вид
- Решение № 725
- Подписан
- 20.02.2023
- В сила
- 25.03.2023
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 725 гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330105990 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1 , представлявано от Ф.Д. против Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. ****, ул. **** № ** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 262,45 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № **** от ****, 17,93 лева - договорна лихва за периода 27.06.2020 г. – 26.09.2020 г.;
36,53 лева – обезщетение за забава за периода 26.09.2020 г. – 10.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от ***** от разстояние. Предоставена е в заем сума от 500 лв. Издължаването е на 6 тридесетдневни вноски от 27.03.2020 до 26.09.2020 г. сумата е предоставена чрез „****“ АД на ***** ГЛП е 40,54 % съответно договорната лихва е в размер от 60,76 лв. ГПР е 49 %. В него не е включена неустойката. Платена е сума от 280 лв. в периода 30.09.201 20.09.2021 г. погасяваща първите три погасителни вноски, с която са издължени 42,83 лв.-лихва, 237,55 лв. –главница.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва иска.
Твърди се наличие на нарушения на ЗПК досежно размера на ГПР, ГЛП и условията за прилагането му, което обуславя връщане само на чистата сума по кредита. Заявява се недействителност и договора за допълнителни услуги.
Клаузите противоречат на ЗПК и добрите нрави. Притендира се прихващане на пратените суми срещу задължението за главница.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.
От представените писмени доказателства –договор за кредит от ****; приложение № ** към договор за кредит № ****, погасителен план е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ответника от ищеца на заемна сума от 500 лв. за срок до 26.09.2020 г. при ГЛП-40,54 % и ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 1,73 лв. на ден, но не повече от 1% от главницата. Размер на погасителната вноска с неустойка е 146,38 лв.
Общия размер на вземанията е 878,28 лв.
От представяната разписка от ***** е видно, че предоставената в заем сума от 500 лв. е преведена на Н. П. чрез ****“ АД.
От приложеното гр. дело ****/*** на *** е видно, че с влязло в сила от **** решение на *** клаузата на чл. 5,6 от сключеният между страните договор за кредит ****/****, касаеща задължение за неустойка обявена за нищожна.
От представената справка от ищеца в молба от 18.01.2023 г. е видно, че в периода 30.09.2020-20.09.2021 г. ответницата е извършила плащане на суми по договора в общ размер от 280 лв., които са погасили 237,55 лв. –главница, 42,83 лв.-договорна лихва.
От приложеното ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС е видно, че за притендираните вземания ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
2
С оглед подаденото възражение по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС настоящия състав намира, че е налице интерес у ищеца за предявяване на разглеждания иск по чл. 422 от ГПК. Уважаването на същия налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основание и предаване на заемната сума, както и неизпълнение на задължението на заемополучателя за връщане на пълния размер на заемната сума в договорения срок.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че страните по делото са страни и по договор за кредит № ****/****, като и, че заемната сума от 500 лв. е предоставена на ответника, а от негова страна е платена такава в размер от 280 лв.
С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен процент от 40,54 %, липсва посочване на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо 3 дължимата сума по договора. С оглед становището на ищеца, че в ГПР не е включена дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, съдът намира, че е налице нарушение на ЗПК, тъй като същият следва да изразява общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая невключването на посочения разход навежда наличие на допълнително скрито оскъпяване, което противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК и води до недействителност на договора на това основание.
Съобразно с това следва да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК и по аргумент на чл. 23 ЗПК, да се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 500 лв.
Тъй като се посочва от ищеца, че длъжника е извършил плащане на сума от 280 лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на дължимата главница от 500 лв. Ето защо иска се явява основателен и следва да се уважи до размера от 220 лв. главница, като за разликата над него до притендирания от 262,45 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното погасяване, 17,93 лева - договорна лихва за периода 27.06.2020 г. – 26.09.2020 г.; 36,53 лева – обезщетение за забава за периода 26.09.2020 г. – 10.02.2022 г. да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част или 86,78 лв. за държавна такса и 624,78 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящето производство и 17,36 лв. за държавна такса и 277,68 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
На ответника не се дължат разноски поради липса на представени доказателства за сторени такива. Тъй като същата е представлявана от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за адв. И. за настоящето производство то следва да се определи съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, и съразмерно на отхвърлената част от иска в размер от 91,72 лв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., за заповедното производство по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС възнаграждението следва да се определи в размер от 91,72 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. ****, ул. **** № *** дължи на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1 , представлявано от Ф.Д. сумата от 220(двеста и двадесет) лева – главница, 4 дължима по договор за потребителски кредит № **** от *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1 , представлявано от Ф.Д. против Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. ****, ул. **** № ** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 220(двеста и двадесет) лева до 262,45 лева (двеста шестдесет и два лева и 45 ст.)– главница, дължима по договор за потребителски кредит № **** от *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното погасяване, сумата от 17,93 лева (седемнадесет лева и 93 ст.)- договорна лихва за периода 27.06.2020 г. – 26.09.2020 г.; 36,53 лева (тридесет и шест лева и 53 ст.)– обезщетение за забава за периода 26.09.2020 г. – 10.02.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Н. С. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. *****, ул. *** № ** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1 , представлявано от Ф.Д. сумата от 711,56 лв.(седемстотин и единадесет лена и 56 ст.) за разноски по настоящето производството и сумата от 295,04 лв.(двеста деветдесет и пет лева и 04 ст.) за разноски по заповедното производство по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново, № 18, ет. 1 , представлявано от Ф.Д. да заплати на адвокат Е. Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ****, ул. „****“ № ***, сумата от 91,72 лв. (деветдесет и един лева и 72 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за настоящето производство и сумата от 91,72 лв.
(деветдесет и един лева и 72 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за производството по ч. г. д. 1990/2022 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5