Определение № 2774 от 02.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2774 гр. София, 02.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002100880 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 22133/20.10.2022 г. от ищцата П. К. А., чрез адв. Н. А. срещу решение № 1180/12.09.2022 г. по гр.дело № 3673/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на решение № 5033/18.08.2020 г. по гр.дело № 10444/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявения иск от жалбоподателката срещу П. на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 3000 лв. до 7000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2019 г. и в частта, с която е потвърдено същото решение на СГС в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 7000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявеният иск се уважи в пълен размер.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Следва ли въззивният съд да има задължение да обсъди всички доказателства и обстоятелства, посочени от страните и имащи пряко отношение към изхода на спора, конкретно при определяне на обезщетението за неимуществени вреди? 2. Какви са критериите, по които се определя понятието справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ? 3. Следва ли въззивният съд да обсъди пълно и всестранно събраните доказателства по делото и изложените доводи на страните, следва ли да следи за извършени процесуални нарушения от 1 първоинстанционния съдебен състав и относно нарушение на съдопроизводствените правила и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, относими към определяне на обезщетението? Първи, втори и трети въпроси са със сходно съдържание и се свеждат до правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва:

Относно критериите, които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД. 2. Има ли Постановлението за прекратяване сила на пресъдено нещо? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба П. на РБългария не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение, намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

В обжалваната част на решението въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В частта на въззивното решение от 12.09.2022 г. по гр.дело № 3673/2020 г. на Апелативен съд София, с която е потвърдено решението от 18.08.2020 г. по гр.дело № 10444/2019 г. на Софийски градски съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 1600 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2019 г. върху всяка от сумите до окончателното изплащане не е обжалвано и е влязло в сила.

От фактическа страна е прието за безспорно между страните по делото и установено събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, че с обвинителен акт и постановление за привличане на обвиняем от 26.01.2018г. по ДП № 15261/2016г. на ищцата е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 206, ал.1, предл. първо от НК и е наложена мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 20.02.2016г. до постановяване на оправдателната присъда.

С присъда от 14.11.2018г. по НОХД № 5234/2018г., по описа на СРС, НО, 97-и с-в, ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 предл. първо от НК.

Оправдателната присъдата е протестирана от П.та.

Възоснова на заключението на СМЕ е прието, че ищцата ищцата страда от редица заболявания, които са точно и конкретно диагностицирани и изброени от вещото лице. Посочено е, че тези заболявания са от общ характер, възрастово обусловени, и категорично не са свързани с воденото 2 наказателно производство, че претърпеният през 2015г. мозъчен инсулт от ищцата също не може да се свърже категорично със стресовите събития от воденото наказателно дело.

Съдът е приел, че с оглед приета за доказана фактическа обстановка предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 3 000 лв.

Прието е, че поради постановяване на оправдателната присъда, с която окончателно е приключило воденото срещу ищцата наказателно производство действията на органите на ответника срещу нея относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение “подписка” и обвинение в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд са били незаконни по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ.

Посочил е, че оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд е била протестирана и макар и неподдържан пред въззивния съд, протестът не е бил оттеглен.

Приел е, че тези незаконни действия са довели до търпени от ищцата П.

А. страдания, изразяващи в изпитвани негативни емоции, притеснения и страх от загуба на свободата й, и субективно чувство на срам и вина пред близкото й обкръжение.

Съдът е приел за доказан факта, че посочените по-горе действия на органи на ответника са довели до дискредитиране доброто име на ищцата в обществото, като е съобразен факта, че не е твърдяно разгласяване на обстоятелства, свързани с воденото наказателно производство от органи на ответника.

Въззивният съд е приел за доказан факта, че воденото срещу ищцата наказателно производство е предизвикало у нея изживяване на негативни емоции, стрес и притеснения, но предвид заключението на СМЕ е формиран извод, че няма пряка причинно-следствена връзка между преживените от ищцата физиологични заболявания и воденото наказателно производство.

Приет е за ноторен и ненуждаещ се от доказване факта, че повдигнатото и поддържано незаконно обвинение и наложената мярка за неотклонение «подписка» са повлияли негативно върху психологическия статус на ищцата и са й донесли психическо страдание и психосоматичен дистрес, но същите не са прерастнали в епизодично или трайно увредено психологическо състояние или в психическо заболяване.

Въззивният съд е възприел показанията на свид. Д., но е приел, че със същите не се доказва преживяно от ищцата депресивно състояние или депресия. Според съда депресията е клинично състояние (съгл. световно утвърдена и приета и в Република България скала МКБ-10), чието диагностициране следва да бъде извършено от лекар или от клиничен психолог и е недопустимо по свидетелски показания да бъде приеман за доказан факта на заболяването. Посочил е, че и депресията, и депресивното състояние, и клиничната тревожност са заболявания и/или психологически 3 състояния, които дори да са отшумели и преодоляни от пациента, могат да бъдат диагностицирани като преживени в миналото.

Съдът е приел, че ищцата е получила и редица други заболявания, установени и изброени от СМЕ, в т.ч. и мозъчен инсулт, но тези заболявания не са в пряка-причинно следствена връзка с воденото наказателно производство. Въпреки това въззивният съд е съобразил обстоятелството, че развитието на тези заболявания, е повлияно неблагоприятно от преживения стрес и тревожност, предизвикани у ищцата от воденото наказателно производство. Отчетен е и факта, че ищцата сама признава в наказателното производство обстоятелството, че забавянето на плащането на дължимите от нея анюитетни вноски се дължи на заболяване през 2008г., т.е. почти 4 години преди образуване на първото досъдебно наказателно производство.

Въззивният съд е приел, че не е доказан и факта, твърдян от ищцата, че наказателното производство е продължило значително извън приетия обичаен разумен срок. Посочено е, че по жалба от м. юли 2012г. срещу ищцата е било образувано досъдебно наказателно производство, което е било окончателно прекратено с постановление на СРП от 19.06.2013г., което постановление не е било обжалвано и се е стабилизирано, че това досъдебно производство е продължило по-малко от година.

Прието е, че второ досъдебно производство е било образувано срещу неизвестен извършител на 06.10.2016г., но с Постановление от 23.10.2017г. това производство е било преквалифицирано срещу ицщата и е било възобновено и прекратеното през 2013 г., образувано срещу нея досъдебно производство. Досъдебните производства са били обединени, те са били с идентичен предмет и по същите с постановление от 26.01.2018г. ищцата е била привлечена като обвиняема. Посочено е, че оправдателната присъда, постановена по делото, образувано по този обвинителен акт е влязла в сила на 14.06.2019г. Приел е, че наказателното производство от датата на Постановлението с което се постановява разследване срещу ищцата 23.10.2017г. до влизане в сила на оправдателната присъда 14.06.2019г. е продължило по-малко от две години. Съдът е посочил, че през целия период от 2012г. до 2019г. между ищцата и лицето, подало жалбата, инициираща и двете досъдебни наказателни производства, са се водили граждански дела, които също евентуално са предизвикали стрес и психическо напрежение у ищцата, но този факт е ирелевантен за настоящото производство.

Въззивният съд е приел, че процесното наказателно производство, макар и продължило не повече от три години общо е довело до негативни последици за психиката и емоционалността на ищцата, до влошаване в определена степен на нейното физиологично здраве, които обстоятелства съставляват претърпяни вреди по см. на ЗОДОВ, но тези вреди не са били изключително тежки и с непреодолим характер, различни от обичайно изживяваните в тази ситуация болки и страдания. Посочил е, че наложената на ищцата мярка за неотклонение «подписка» е от най- леките, непроменяща 4 с нищо обичайния й начин на живот и работа.

Като е взел предвид тези съображения съдът е приел, че е изпълнен ФС на нормата на чл.2, ал.1, т.3 пр.1 на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.

Съдът е приел, че обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Приел е още, че обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени негативни емоции, препятстване възстановяването на доброто име на ищцата в обществото. Посочено е, че основни критерии при определяне на страданията, претърпени от ищцата са характера на обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия, както и конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищцата и създаването на обективни трудности в обичайния й живот, както по време на воденото наказателно производство, така и след приключване на същото. Приел е, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени негативни емоции, които е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага.

Като е взел предвид свидетелските показания съдът е приел, че ищцата е изживявала за определен период от около 3 години негативни емоции, свързани с водените наказателни производства, че същите са довели до вреди, изразяващи се в негативни последици, вкл. за здравословното й състояние, че наложената мярка за неотклонение „подписка“ също е предизвикала допълнителни негативни емоции и стрес за ищцата.